Понеже обсерваторията в Рожен е място, от което светът е широк и огромен, съветвам ви да направите същото: използвайте далекогледа. Погледнете на ставащото тук с мащаб и хоризонт. Би трябвало да забележите следното: затварянето на най-голямата обсерватория на Балканите е част от нещо много по-голямо и опасно. И то е жестоката размяна на хубост за пари. То е жестокото пренебрежение, тегнещо над икономически неефективните неща, чиято икономическа неефективност винаги е разбирана като основание за ликвидация. То е и най-употребяваната за манипулация дума – „криза”. Кризата затваря нещата, на които държим; затваря и Рожен. Кризата скоро ще започне да действа като в антиутопия: ще ви кажат, че заради кризата трябва да си убиете децата, понеже харчат много, а не произвеждат нищо. Светът и в частност това балканско кътче се движи от икономисти, а с икономистите има един нерешим проблем. И това е, че тяхната тъпота, за разлика от другите видове тъпоти, е обществено опасна – понеже заедно с нея притежават и властта да я налагат. Затова икономистите на тази страна, трябва да погледнат през далекогледа и да разберат, че основанията за живот са по-ценни от самия живот. Свещена истина от литературата, която е част и от ставащото с обсерваторията и ще го обясним ето така:
Превърнете Централните бани в спа център, затворете Рожен, напълнете Иракли с хотели, водни пързалки и доволни 100-годишни немски туристи, ликвидирайте театрите и оперите: направете го с елементарните си икономически мозъци, които никога няма да проумеят, че тази страна функционира с други основания, различни от паричните. България продължава да съществува и диша благодарение на малкото си красиви легенди – това са местата, в които има дух и магия, неподвластни на времето. Това са планините, плажовете, обсерваторията, горите. За много хора те са щитът срещу емиграцията, аргументът да се наслаждаваш на живота, без да се включиш в започващия като мечта и понякога свършващ като кошмар опит да се рестартираш в друга държава. Колкото и да са ми несимпатични връстниците, които бягат оттук, никога не мога да ги обвиня. Но знам истината за останалите: и тя е, че за да живееш тук трябва да имаш въображение, почти художествено въображение. E-вестник писа за един от астрономите в Рожен – Григор Николов, на 28 години, с два чужди езика и 364 лв. заплата, живеещ като отшелник на 10 км от най-близкото населено място, за да наблюдава звездите. Кажете - това не е ли лудост? Лудост е, разбира се.Но това е лудостта на въображението, лудостта да кажеш „майната му”, лудостта да се откъснеш от притегателната сила на икономическото, която дърпа като мъртво течение всички, които познавам и съм харесвал другаде. Затова, нека хората с власт да имат предвид следното - това, че всички ние, останалите тук, имаме въображение и непукизъм, не значи че трябва да оставяте всичко на въображението ни и непукизма. Отнемете легендите на тукашното и спестете най-тъпо спестените пари. Ще редуцирате красотата, културата и науката на тази страна до минимум, за да се качат заплатите с 5 % и 50 км магистрала – и това е най-добрият сценарий. Някой някога там горе трябва да проумее, че освен икономически стандарт, има и човешки такъв; а ние, макар и напоследък да не напомняме особено на човеци, особено след това чудо вчера, сме.
И ето ви пример за човешкото: астрономите дотам опънаха нервите, че правят отбор "Роженските мечки", за да предизвикват Бистришките тигри и да се опитат да спечелят нужни пари за запазване на обсерваторията. Честна дума, американците щяха да направят филм за това.
Накрая щеше се вее флага на "мечките" и всички да реват, понеже централният нападател вкарва със задна ножица в последната минута, само че жена му го е напуснала, тъй като е беден и не може да гледа семейството си, понеже иска да гледа звездите. Но да знаете – играят или не "мечките" срещу "тигрите", този мач се случва метафорично, всеки божи ден, и от изхода на него зависи в каква страна живеем. Затова си изберете агитката, спрямо вкуса ви и ума. И не се притеснявайте да сте хулигани. Важното е да сте на стадиона. Ако не сте, няма значение какво се случва с вас.Огромна част от хората живеят като емигранти в собствената си страна, безучастни към съдбата й, безучастни към всичко освен собствената си къртичина дупка, в която копаят с такова мрачно отчаяние и слепота, че откъсването им от този нахакан индивидуализъм изглежда почти невъзможно. Но нищо – колкото толкова – мечките винаги са били единаци, което не ги прави по-малко авторитетни. Помислете за това, докато се вълнувате от най-безумната тема на ежедневието: да вървя по дяволите, но грам не ми пука за новия патриарх - особено докато виждам как съвсем небогоугодно всичко, което е хубаво и си струва, загива.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
