16:05 ч.

12.08.18

9 мин.

0

0

0

Образователният пазар определя качеството на университетите

от редактор |

Образователният пазар определя качеството на университетите

Виждаме по-съществена заплаха за хората от сигурността, и това е функционалната неграмотност, казва ректорът на УниБИТ проф. Стоян Денчев


- Проф. Денчев, образователната комисия в парламента предлага проект за промени в Закона за висшето образование, с които хора от практиката и бизнеса могат да преподават в университетите. Според Вас как това ще промени българските университети и прилага ли се вече при Вас?
- Това не е единственото предложение за промени в Закона за висшето образование. Парламентарната комисия съвместно с Министерството на образованието и науката предлагат доста интересни и надявам се полезни промени. Що се отнася до възможността хора от практиката да преподават в университетите, то и сега тя съществува, но не се използва пълноценно. Преди повече от пет години ние в Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) приехме „на въоръжение" принципа на американския философ Джон Дюи "учене чрез правене" (Learning by Doing). И този принцип стои в основата на успешното развитие на нашата Алма матер. Студентите и докторантите възприемат много по-добре учебния материал, когато той се поднася от преподаватели, които имат голям практически опит в съответната област на знанието. Тук обаче трябва много да се внимава, защото някои работодателски организации си представят висшите училища като част от браншовите си структури и предявяват претенции да участват в тяхното управление. Това разбира се, че е недопустимо и няма как да стане. За да върви всичко нормално, както казва народа „Всяка жаба да си знае гьола".
За да може обаче принципът на Дюи да се прилага успешно трябва задължително да се променят някои количествени параметри, свързани с организацията на административните структури на висшите училища. Например нищо съществено не налага катедрите да се състоят от 7 човека или факултетите – от 40 ?!
- Промени се Законът за развитие на академичния състав, за първи път той вече ще се занимава и с плагиатството. Според Вас заплашва ли това много от хората, които вече имат определени научни степени и академични длъжности?
- Въпросът за плагиатството е много сложен. Той дефинитивно е свързан с въпроса за авторското право. Аз не мисля тук да влизам в теоретични разсъждения, но при всички случаи считам, че законовите записи за плагиатството ще имат преди всичко възпитателен ефект.
- Въвеждат се национални наукометрични критерии за заемането на академична длъжност. Какви са плюсовете и минусите от това?
- Тук, в цялост се наблюдава едно неразбиране на университетската образователна среда и в частност на ролята на университетските преподаватели. В момента в България се правят „успешни" опити за изкривяване на критериите за оценка на преподавателския състав. Без да се отчита основната дейност на преподавателите – обучението и извън аудиторната им заетост със студентите, включително и тяхната възпитателна роля, се акцентира върху формални наукометрични количествени, а не качествени показатели. Университетските преподаватели формално се приравняват с учените от БАН.
Между впрочем и до приемането на този закон минималните наукометрични показатели в УниБИТ са по-високи от законово определените.
- Трябва ли в България да има толкова много университети и, ако не, как може да се преодолее това ?
- Определено държа да подчертая, че в България висшите училища не са много. Но въпреки тази констатация, и с оглед на протичащите в страната и в света сложни демографски, финансови, социални и геополитически процеси, е необходимо да бъде преосмислен моделът на функциониране на системата на висше образование в България като цяло и в частност да се разработи и незабавно да се приложи концепция за окрупняване (федерализация) на висшите училища. Основният принцип при реализацията на тази концепция трябва да се базира върху реалното прилагане в практиката на идеята за диференциране и специализация на различните нива на управление на „новите" окрупнени университетски комплекси. Защото в момента от една страна липсва баланс между автономията на висшите училища и степента на контрол, упражняван от държавата, а от друга - не съществуват ефективни законови норми за упражняване на ефективен контрол и санкции при неефективно управление и незаконосъобразна дейност на висшите училища;
В този смисъл разработването на задълбочена концепция за преструктуриране на българската система на висшите училища, изисква проучване на демографските, икономическите, финансовите и социални условия и потребности в България. Самоцелното извършване на реформи обаче, обикновено предизвиква още по-голям стрес в системата и демотивира работещите в нея.
Преструктурирането може да се осъществи като на първо време броят на държавните висши училища в България се „редуцира, чрез окрупняване (федерализация), като се запази тяхната автономност" Тази констатация е в съзвучие с
т.н. глобални образователни алианси – мега-университетски структури, традиционно съществуващи и новосъздадени на основата на няколко самостоятелни, но обособени по специфичен начин висши училища (университети, академии и колежи).
Като пилотен проект може да се реализира този, свързан със създаването на национален университет по културата.
Положителни примери, свързани с горното предложение могат да бъдат открити както в Европа, така и извън нея. Нима обществото в САЩ и английското общество са загубили от съществуването на Калифорнийския университет (нека вземем за пример Бъркли) и на Университетите в Оксфорд или Кеймбридж ? Съществуването на автономните образователни структури в рамките и под шапката на тези мощни университети, създават условия за успешна образователна и научна дейност в авангарда на световното образование и наука.
- В последните години темата за информацията и информационната сигурност е водеща. Какво научават Вашите студенти в умението да боравят с информация спрямо минали години? Какви са новите неща?
- Ние сме единственият университет в България, в който наред със станалите вече класически специалности „Информатика", „Информационни технологии", „Компютърни науки", „Информационни системи" и „Софтуерно инженерство" се изучават специалностите „Информационно брокерство" и „Комуникации и информиране". През новата 2018-2019 учебна година предвиждаме значително да увеличим дисциплините свързани с киберсигурността, както и да въведем нова дисциплина, която да дава на нашите студенти основни знания, свързани с модерното понятие „Blockchain" (специфичен метод за съхранение на информация в компютърни мрежи, които представляват непрекъснато растящ списък от записи, наречени блокове, кодирани и свързани помежду си във верига). Тук искам да обърна внимание на факта, че повечето ни студенти по тези специалности още от втори курс започват да работят и то с високи заплати.
- Има ли повишаване на интереса към библиотекознанието и къде се реализират възпитаниците Ви с тази специалност?
- В момента интересът към предлаганите от нас специалности, свързани с книгознанието, библиотекознанието, библиографията и библиотечния и информационен мениджмънт е такъв както към всички други специалности, а това е радващо. Ние се гордеем с факта, че нашите възпитаници работят във всички библиотеки и информационни центрове в страната. Те са гръбнакът на българската духовност. Библиотечните кадри на УниБИТ са ценени и в чужбина. Като позитивен пример в това отношение можем да споменем, че няколко наши възпитаници работят в Конгресната библиотека на САЩ.
А преди три месеца преподавателката от УниБИТ, главен асистент д-р Марина Енчева беше избрана за член на управителния съвет на ЕБЛИДА – European Bureau of Library information and Documentation Associations (по съгласувано предложение с Българската библиотечна и информационна асоциация)
- Какви са новите заплахи, които можем да очакваме по отношение на информационната сигурност? Виждаме хиляди случаи на изтекли лични данни през социални мрежи, атентати чрез дронове... Какво друго би могло да е бъдещето?
- Ще ми се да отговоря по този начин: без да подценяваме традиционните физически заплахи, днес съществува и една друга, много сериозна заплаха за общественото развитие и това е функционалната неграмотност.
Внушава се, че като имаш свободен достъп до всякаква информация в интернет, то ти знаеш за какво става дума. А всъщност не е така поради две причини. Първо информацията в интернет не е гарантирана по отношение на достоверността на излаганите факти и анализи на случващото се. На второ място, потребителите на информацията в интернет в изключително голям процент не разбират смисъла на казваното, на понятията. Всичко това води до формиране на нагласи, които са далеч от реалността, които не предполагат изграждане на ценностна система и съответно, които водят до поведенчески модели, предполагащи единствено консуматорски и бездуховен манталитет. На практика обществото ерозира по отношение на необходимата критична маса хора, необходима за това, общественото развитие да е в полза на всички.


- Как според Вас би могъл да бъде разрешен проблемът с мигрантите?
- Определено считам, че в сегашния си вид ЕС не може да предложи ефективно решение на този проблем. Може би ще се появи някакво рационално предложение след изборите за Европейски парламент през 2019 год. по модела който защитават страните от Вишеградстата четворка плюс Австрия. А иначе, вече се видя, че проблемът с мигрантите може да се окаже катастрофален за целия европейски цивилизационен модел и култура.
Всички европейски страни и най-вече бившите колониални държави ще е необходимо да променят политиката си към страните откъдето идват мигрантите. И тази промяна трябва да е свързана не с политиката на корпоративната експанзия, а с политика на договаряне на интереси и ползи за гражданите на Обединена Европа.
- Има ли според Вас заплаха от разпад на Европейския съюз и трябва ли той да оцелее?
- Нека да разделим нещата. Ако става въпрос, дали въобще да има ЕС, то категорично трябва да има. Но, ако говорим, дали трябва да продължи да съществува в сегашния си вариант, то категорично не трябва да го има (Тук просто нямам думи да коментирам „ишиаса" на г-н Юнкер ???!!!.) Идеята за обединена Европа е не просто добра идея, тя е необходимост, тъй като светът е вече променен и ясно се очертават трите големи центъра на власт – Вашингтон, Москва и Пекин и на това е необходимо да се намери адекватен отговор. Днешният ЕС не е в състояние да даде този отговор, защото в Брюксел продължават с опитите да създадат някакъв конгломерат от държави, които да престанат да съществуват фактически като национални държави. Нещо, което предполага администриране на културата, националните икономики, заличаване на традициите, налагането на квази ценности и т.н. Странно е наистина ,че това продължава, при условие че имаме факта на Брекзит, на Вишеградската четворка и набиращите скорост националистически или по-скоро патриотични политически формации. Ето защо мисля, че е дошло време договореностите за ЕС не просто да се преосмислят, а да се поставят на качествено нова политическа основа, която да направи съвременния Европейски съюз един от най-значимите и незаобиколими фактори на световната икономика и политика.
- Нека отново да се върнем към УниБИТ. Как мина тазгодишната кандидатстудентска кампания при вас?
- За всички които са съпричастни с нашите успехи искам да кажа, че въпреки трудностите, свързани с демографската криза и липсата на достатъчно кандидат-студенти, и тази година, както и досега УниБИТ реализира пълния си прием на студенти. И тази година националния образователен пазар ни разпозна като едно от най-успешните български висши училища.


Стела Стоянова


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент