Новатори вършат чудеса с лапароскопска хирургия

Новатори вършат чудеса с лапароскопска хирургия | StandartNews.com

Месечно във ВМА правим по 120 такива операции

Митът за ограничените й възможности се разбива с всеки изминал ден, казва проф. Венцислав Мутафчийски

Полк. проф. Венцислав Мутафчийски е роден на 20 август 1964 г. Завършва медицина в МУ - София (1990 г). Придобива специалности по "Обща хирургия" (1990 г.), "Военна хирургия" (2005 г.) и едногодишен лекционен курс по "Мениджмънт по управление на здравеопазването" (2005 г.). Специализирал е в Ландщул, Германия, Мадрид, Париж, Ландщул, Страсбург. Проф. Мутафчийски е началник на Клиниката по ендоскопска, ендокринна хирургия и колопроктология (2013 г.) и началник на Катедра "Хирургия" (2014 г.). Участвал е в мисии в Македония и Ирак. Президент е на Българския борд на Балканския военномедицински комитет, на Балканския военномедицински комитет и на Българско научно дружество по военна медицина. Член на управителния съвет на Научното дружество по спешна медицина. Дипломиран член на Американското дружество на хирурзите FACS.

- Проф. Мутафчийски, какви са иновациите в ендоскопската хирургия през последните години и прилагат ли се и у нас?

- Ендоскопската хирургия вече има около 20-годишна история, през която тя непрекъснато се развива и ако до преди 10 г. редица заболявания се водеха за противопоказани за извършване на такъв тип хирургия, то сега, с всеки изминал ден, тези табута падат. Един от пътищата на развитие на ендоскопската хирургия е, че става все по-голям обсегът на заболяванията, които могат да се лекуват чрез нея, и все повече степени в заболяванията могат да влязат в съображение да се лекуват по ендоскопски начин. Един пример - първата операция, която се е утвърдила като златен стандарт в ендоскопската хирургия, е холецистектомията или отстраняването на жлъчния мехур поради някакво заболяване. Първата причина за това е била поради камъни в жлъчния мехур. Първоначално се е смятало, че възпалението на фона на камъни е противопоказано за лапароскопска хирургия. Ние сега сме го доказали и не е нужно да го правим отново - няма ситуация, в която да не може да се извърши лапароскопска холецистектомия. Оказа се, че повечето бариери, които стоят пред хирурзите, са именно в самите тях и в мозъка им.

Може би не им стигат силите

за да го направят, а също волята, фантазията, за да направят дадена операция по лапароскопски начин. Изявените новатори хирурзи обаче са премахнали тези задръжки и могат да направят чудеса с този тип хирургия. Сега сме в етапа, при който няма нито едно коремно заболяване, което подлежи на оперативно лечение и да не може да се оперира по лапароскопски начин. Това е съвременното развитие на лапароскопската хирургия. Разбира се, заедно с нея се утвърждават и други паралелни течения, които се родиха от нея - роботизираната лапароскопска хирургия и миниинвазивната хирургия през естествените отвори, тоест през влагалището или дебелото черво да махнеш жлъчката или от устата през стомаха да отстраниш жлъчния мехур. Това обаче са доста екзотични методи, които все още не са признати от голяма част от хирургичната общност, защото морално-етичните съображения са много силни - дали това е напълно безопасно за пациента. Тъй като не остава белег по тялото, но рисковете за пациентите са доста големи на този етап. Но всичко подлежи на развитие. Лапароскопската хирургия е силно зависима от развитието на техниката. Вече има 3D камери, които дават такива образи на мониторите. Главните затруднения при началното обучение на даден хирург в лапароскопска хирургия е това, че имаме плосък двуизмерен образ на екрана, а трябва да се мисли триизмерно, защото се намираме в коремното пространство. Това е основната трудност в началото, но сега вече с триизмерните камери този проблем се премахва. Макар че, когато аз работя с 3D образ, малко се изморявам, въпрос на навик може би. Инструментите, които използваме, са специфични и повечето от тях са еднократни. Понеже те не се заплащат от здравната каса, това води до оскъпяване на този тип операция за пациента. Най-сложните операции в коремната хирургия

може да струват над 6-7000 лв.

защото пациентът трябва да заплати допълнително за консумативи. Такава е например лапароскопската резекция с 2D лимфна дисекция на стомаха при рак на стомаха. Най-сложната операция в коремната хирургия е тази при рак на панкреаса. Мога да се похваля, че нашата клиника е първата в България, в която е извършена лапароскопска резекция на панкреаса или т. нар. операция на Уипъл. Досега сме направили две такива операции, които са документирани и сме направили и публикация, защото всеки може да каже, че е първи, но ние имаме доказателства.

В България вече има доста силни центрове по лапароскопска хирургия, като един от водещите е именно ВМА. В клиниката, която завеждам, преди 20 г. е направена втората у нас лапароскопска холецистектомия от доц. Красимир Василев - само ден след първата в България, направена в Окръжна болница от проф. Тома Пожарлиев.

- Наложи ли се миниинвазивната хирургия като златен стандарт и в България?

- Тя се наложи отдавна. Това изобщо не се коментира в цивилизования свят. В хирургията дори възниква проблем, че младите хирурзи, започвайки обучението си, почти не знаят как изглежда отворен корем. Тук възниква въпросът дали тези хирурзи трябва да станат изцяло ендоскопски хирурзи или да учат отворена хирургия. Защото при неуспех в лапароскопската хирургия се преминава т.нар. конверсия - отваряме корема и преминаваме към стандартна операция.

- Колко и какви ендоскопски операции на година правите във ВМА, увеличават ли се с годините?

- Това е бързооборотна хирургия. Знам например другия четвъртък кои пациенти ще приема и оперирам.

Месечно правим по 120 операции

а годишно - над 1500. Повечето от тях са при камъни в жлъчката, но все по-голям става делът на сложните интервенции - дебело черво, панкреас, черен дроб, стомах. Расте броят на пациентите, които искат да се оперират по този начин. За съжаление обаче информирането на хората става от уста на уста.

- Кои са най-честите диагнози, които лекувате по този начин?

- Лапароскопската хирургия е стандарт за редица заболявания. Първото заболяване, за което тя е златен стандарт, е холецистектомията. Второто - при диафрагмална херния. При рак на дебелото черво вече не е спорен въпросът дали да се прави лапароскопска хирургия или не. В цивилизования свят се прави лапароскопски. В нашата клиника също го правим само лапароскопски. Разбира се, това е финансово тегло за пациентите ни, защото те трябва да доплатят в аптеката на болницата ни между 2,5 и 3,5 хил. лв. Рутинна хирургия за клиниката ни е при камъни на жлъчния мехур, дебелочревни тумори, диафрагмални хернии, остър апендицит, някои заболявания на черния дроб и на далака. В България трябва да се отчита, че хирурзите, които не умеят този тип хирургия, използват специфичния лаф

"Друго си е око да види, ръка да пипне"

Когато чуят това пациентите, те трябва да знаят, че този хирург не работи този тип хирургия и няма достатъчно аргументи, за да каже кое е по-добро, защото просто не го умее. Препоръчвам в такъв случай да потърсят и друго мнение по въпроса.

- Очаквате ли нови диагнози, които да се лекуват чрез миниинвазивни интервенции в следващите години, кои са те?

- Вече няма нито едно коремно заболяване, което да не може да се лекува по този начин. Въпросът е в човешкия фактор. Защото лапароскопската хирургия има минимум 2 г. крива на обучение. Нали си представяте каква инвестиция е да се обучат такива хирурзи? Това са лимитиращите фактори. А другото е икономическата ситуация у нас. Българският народ е беден и не всеки може да си позволи такава операция. Става ми адски мъчно, когато някой пациент ми каже, че не може да си го позволи и се нервирам, защото ще го приемем в клиниката и вместо 2 дни ще го държим 7-8, а имаме записани пациенти за 3 седмици напред.

- Кои са позитивите за пациентите след подобна миниинвазивна процедура?

- Особено при ракови заболявания на дебелото черво лапароскопската хирургия е напълно изчерпателна и еднаква като обем и онкологична издържаност като отворената операция, но възстановителният период е значително по-кратък и ние можем да вдигнем на крака този пациент още същия ден.

Той няма болки, усмихнат е, захранваме го ден след операцията

а на третия можем да го изпишем. Това е непостижимо при отворената хирургия. Тепърва се установява защо тази хирургия е толкова щадяща за пациентите. Мислеше се, че е само защото е с малки дупчици от по сантиметър. Оказа се, че причината не е само тази. Виждат се тепърва доказателствата за това, че има много по-малка провокация в имунитета на човек. Това е изключително важно за по-нататъшното оздравяване на пациента. Големината на белега, по-малкото болка, бързото възстановяване на чревния пасаж са очевадните предимства на лапароскопската хирургия. Но най-модерното направление в изследването й е именно имунологичната провокация на организма. При миниинвазивната хирургия има по-малка провокация на имунитета и това води до по-бърз оздравителен процес. С гордост мога да кажа, че мой докторант работи върху тази тема в момента, така че и ние сме на гребена на вълната. Лапароскопската хирургия е по-добра и защото не се образуват сраствания в корема, което е бич за някои хора.

- Кои пациенти могат да намерят помощ в клиниката по ендоскопска хирургия на ВМА?

- Абсолютно всички. Пациентите могат да намерят информация на интернет сайта на ВМА и на този на клиниката ни, където ще открият и биографиите на специалистите ни. В България тепърва предстои развитието и на т.нар. бариатрична хирургия, която се прави при нас. Клиниката ни е

специално конструирана за болестно дебели хора с тегло около 200 кг

което намаляваме с времето вследствие на оперативна намеса. Най-съвременната операция е т.нар. ръкавна резекция на стомаха - той се изрязва по цялата му дължина под формата на банан и храната, която може да поеме, е съвсем малко. Тази операция обаче се заплаща от пациентите заедно с консумативите за нея и струва около 15-16 хил. лв. Може би затова най-вече чужденци се възползват от нея, но в седмицата имаме поне по 1 пациент, тъй като сме доста известен център за такива операции. Имаме болнични легла, които издържат тежест от 350 кг, операционната ни маса издържа до 500 кг, имаме специален набор от по-дълги инструменти. Добрият център по лапароскопска хирургия става такъв, когато операциите, извършвани в него, стават рутинни, а не са екзотични за хирурзите.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай