07:25 ч.

15.11.14

5 мин.

1758

0

0

Да не връщаме мозъците, а да ги използваме

от Стела Стоянова |

Да не връщаме мозъците, а да ги използваме

От 15 г. акад. Петър Кендеров ръководи Ученическия институт по математика и информатика към БАН. През него са минали десетки деца, които след това завършват в Харвард, Оксфорд и Кеймбридж. Тази година академията отвори института си и към ученици, които се занимават с други науки.


- Акад. Кендеров, много ли са възпитаниците на Ученическия институт към БАН, които след това се реализират в чужбина?


- Често се налага да отговарям на въпроса дали това не е механизъм за изтичане на мозъци. Годишно в чужбина отиват максимум десетина души от тези, с които сме работили, а те са повече от 120. Дори да допуснем, че това са най-добрите, другите остават тук. Тези "мускули", които са направили в главите си, ще се отразят на тяхната работа, с каквото и да се занимават след това. Не всички стават математици, но важното е, че са се научили да се учат сами. Ти можеш до откриеш неща, които са известни на света, но когато ги откриеш сам, те ти остават в съзнанието завинаги. А опасно ли е за един човек, който знае да учи, да го уволнят от работа? Ако в него е култивиран подтикът да се оглежда, да вижда какво става в света и да го усвоява, той постепенно се развива заедно със света. И ако на едно място не може да си намери работа, за него не е проблем да добави знания и да я намери другаде. Нещо повече - така наречените "ловци на глави" в големите компании най-внимателно търсят у човека именно способността сам да може да се развива. Защото той става "локомотив" и започва да тегли другите. Ние ги учим точно на това, но без да се фокусираме върху него. Ето, например сега се предлага да има предмет "предприемачество" в училище. Но няма да стане нищо. Кой ще го преподава този предмет - някой успял предприемач ли? Има ли учителят мисленето на предприемач? А тук тези деца влизат в научноизследователска среда, създават се връзки между тях. Дори и десетилетие, след като излязат, продължават да поддържат контакт, живеят с ученическия институт. И това създава общност, а тя също има принадена стойност, която не е за пренебрегване.


- Можем ли да се възползваме от знанията на заминалите вече?


- Сега подехме една инициатива с тези наши студенти, които са отишли да учат в чужбина. Западните университети в първи курс още от самото начало ги хвърлят в един практикум, където трябва да се решат стотина задачи. Но с "цапане на ръцете" - това не са задачи, които можеш да откриеш решени някъде. Там трябва да бръкнеш и да пипнеш с ръце, да направиш програма, компютърни експерименти. Тоест те генерират умения да правиш нещо изследователско. Моята молба към тези деца беше да разгледат тези задачи и да ни изпратят тези от тях, които са подходящи за нашите ученици в България. Питам - ако това ноу-хау трябваше да го внесем с пари от чужбина, колко щеше да струва това? А сега става автоматично. Тоест мостът към света, който създадохме благодарение на това, че хора с лични високи качества отидоха в чужбина, е един много сериозен капитал за България. И не бива да забравяме, че другите чужди инвеститори във време на криза си отидоха, а този "инвеститор" остана. Хайде да спрем вече да говорим как да ги върнем. Как да ги използваме, е истинският въпрос. Ако дойдат тук всички, какво ще ги правим? Нашата среда може ли да им осигури такова развитие, каквото биха имали там? Основната ни задача е не да ги отписваме, а да знаем, че те може да помогнат много повече отвън. Те искат да са свързани с България, всеки от тях може да има тук студенти или докторанти. Защото си дават сметка, че за развитието на техните способности някой се е погрижил. А истинската мярка за развитието на едно общество е това дали то може да се погрижи за талантите си.


- Доколко го прави образователната ни система?


- Образователната система се реформира непрекъснато, но помислете в каква посока е реформата. Правим нови програми, но само преподреждаме учебното съдържание. Това е хубаво, но много по-важно е нещо съвсем друго. За всички е ясно, че на децата вече им е скучно в училище. И вместо само да ги упрекваме, нека си дадем сметка защо не им е интересно. Сега едно дете се ражда и живее в едно общество, където информационният поток е поне десет пъти по-силен, отколкото по времето, когато вие сте били ученичка. Малките започват да работят с компютри и таблети, преди да проговорят истински. И привлекателното за тях е, че тези устройства реагират на тяхното въздействие и те виждат тази реакция. И след това изведнъж ги слагаме в една училищна среда, която е формирана преди 200 години. Там се очаква учителят да говори, те да запаметяват и да възпроизвеждат. Няма го централният процесор - мисленето. Няма го действието за научаване на нещата, експериментирането, възможността да общуват помежду си. Защото тази способност да се работи в отбор също се култивира. Когато аз съм бил в училище, начинът да се надгражда знание беше, като усвоим четенето и писането. Те са много важни, без език нямаше да има общество. Затова не мислете, че искам да се махнат четенето и писането. Но това е най-бавният начин за предаване на информацията - буква по буква. Преди да дойдат в училище, децата са получавали образи. И то образи, които са подвижни - под формата на клип, на някаква динамика, виждаш например как се променя една графика.


Те нямат търпение да научават нови неща по стария статичен начин. Ние не сме осъзнали какви нови големи възможности крият компютърните технологии за това да дадем информация на много повече хора, в много по-качествен и разбираем вид.
Това за мене е най-голямото нещастие - че не се използват тези възможности за демократизация на знанието, то да е достояние на много повече хора. Дори по моя предмет математика, където се опитваме да култивираме логическо мислене, математическото съдържание, което се учи в училище, не е много дълбоко и широко. Ограничаваме се с три-четири теореми, защото около тях можем да демонстрираме логическо мислене. А защо не постъпваме както с физиката - по експериментален път да извлечем някакви закони, децата да преживеят откриването на новото знание. Нашият Институт по математика и информатика при БАН може да окаже неоценима услуга на българското образование, защото 6-7 години работим в рамките на няколко европейски проекта по така наречения изследователски подход. Вече направихме виртуален училищен кабинет по математика, в който деца и учители могат да влизат и да водят уроците си, залагайки на експеримента. Обучихме и учители, които на свой ред могат да обучават колегите си на изследователския начин на преподаване.


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент