София. Скандалът с нерегламентираното подслушване в България влезе в предварителния доклад на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която ще наблюдава изборите на 12 май. Станалата известна като „Български Уотъргейт" или „Цветановгейт" история е маркирана от наблюдателите като основен фактор от предизборната кампания в България, наред с проявите на ксенофобско говорене от някои партии.
„Няколко политически партии поставиха под въпрос ролята и участието на Министерство на
вътрешните работи в политическия живот и изборния процес", пишат наблюдателите.
„На 28 март лидерът на БСП Сергей Станишев предостави документи на главния прокурор Сотир Цацаров, в които се твърди за незаконна схема за подслушване на политици, журналисти и бизнесмени. Според лидера на БСП отговорността лежи върху бившия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, който понастоящем е председател на предизборния щаб на ГЕРБ," се казва в документа.
Отбелязано е и изявлението на главният прокурор, който на 15 април заяви, че са установени нарушения в работата на МВР, отнасящи се до подслушването на телефони, и че се инициират разследвания на няколко длъжностни лица.
„Някои от политическите партии основаха предизборните си програми на националистически теми, използвайки на места подстрекателска и ксенофобска реторика. Съществуват опасения за купуването на гласове, като някои от събеседниците заявиха, че ромското население продължава да бъде най-уязвимата група," посочват още наблюдателите.
В предварителния доклад на организацията се посочва, че предсрочните избори се провеждат на фона на протести срещу бедността, социално-икономическите неравенства и обществено разочарование от политиката и политическите партии.
„Протестите, които започнаха в края на януари 2013 г., доведоха до самозапалването на шестима души в рамките на две седмици през февруари и март, както и на няколко ранени граждани и полицаи," пише в документа.
ОССЕ отбелязва като голям проблем за демокрацията в България „растящата концентрация на медийна собственост в ръцете на ограничен кръг от корпоративни интереси".
„В тази връзка много от заинтересованите страни изразиха притеснения относно независимостта на медиите от неправомерен икономически и политически натиск. Освен това липсата на законодателство, изискващо установяването на публичен регистър на собствениците на електронни медии, повдига сред някои събеседници опасения относно прозрачността на медийната собственост," отбелязват наблюдателите от ОССЕ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
