Как бедствията хранят рушветите

Как бедствията хранят рушветите | StandartNews.com

Поуките от наводненията през 2004-2005

Елена Николова (ЕБВР, Лондон) и Николай Маринов (Университет Манхайм, Германия)

В две последователни години - 2004 и 2005 България неочаквано е засегната от поройни валежи, които причиняват вълна от наводнения. За да се справи с последвалите щети, тогавашното правителство разпределя 134 млн. лв. на 257 засегнати общини (графика 1). За много от тях получените средства са сериозна финансова инжекция, а отговорността за разходването им е възложена изцяло на кметовете и общинските съвети.

Не е изненада, че медиите разкриват много случаи, в които парите потъват в джобовете на политически обвързани фирми, вместо да се използват за неотложни възстановителни работи. Според изчисления на опозицията, 118 млн. лв. са присвоени от фирми, свързани с управляващата тогава тройна коалиция.

В нова публикация използваме данни за размера, предназначението и разходването на въпросните помощи, за да изследваме ефекта им върху местната корупция. През 2006 г. Сметната палата прави подробни проверки и публикува обществено достъпни доклади за това как точно 227 от общо 257 общини (получили 96,8% от общата сума) са изразходвали предоставените средства.

Докладите (кодирани от авторите) документират множество сериозни нарушения, включително:
(1) непроведена процедура по възлагане на обществени поръчки
(2) използване на средствата за ремонт на сгради без видима повреда
(3) допуснато плащане за дейности, които не са предмет на сключените договори

Използваме тази информация, за да създадем обективен индекс на общинска корупция, който сумира всички нарушения, свързани със средствата за наводненията и констатирани от Сметната палата между 2004 и 2005 г. (графика 2). Подобен подход се използва и от други автори, които изучават корупцията, като например Клаудио Фераз и Фредерико Финан в случая на Бразилия.

За да разберем дали общини, получили повече средства, са по-корумпирани, използваме стандартен иконометричен подход, който се базира на факта, че отклонението на валежите от нормата през 2004 и 2005 г. е случайно за всяка община (при даден риск от наводнение). Това ни позволява да изолираме случайната вариация в получените средства, тоест частта, която не се определя от качеството на общинското управление или от други общински фактори.

Данните ни са изключително богати и ни позволяват да вземем предвид влиянието на множество общински характеристики, в това число нивото на безработица, ролята на медиите и политическата обвързаност на местната власт.

Нашият анализ показва, че повишение от 10% в размера на помощите увеличава индекса на общинска корупция с 12,2%. Това е статистически и икономически значим ефект. Интересното в случая е, че този ефект се наблюдава и при общини, контролирани от тройната коалиция, и при тези, които са част от опозицията. С други думи, парите правят всички политици корумпирани.

Какви са механизмите зад тази зависимост? Анализът ни показва, че степента на корупция не влияе върху шансовете на кметовете да бъдат преизбрани на местните избори през 2007 г. Отчасти това се дължи на факта, че има по-малка вероятност кметове, заподозрени в нарушения, да се кандидатират за следващ мандат. Тази вероятност е още по-малка, ако въпросният кмет е спечелил предишните избори (през 2003 г.) с малка разлика. Други резултати сочат към зависимост между характеристиките на общините и силата на ефекта помощи-корупция. Връзката е по-подчертана в по-богати общини и в общини, в които медиите имат по-слабо влияние. Тези факти сочат към следния механизъм: мотивът за корупция е по-слаб, когато съществува строг обществен контрол, и когато облагата от оставането във властта е по-примамлива от кражбата.

Така излиза, че дори трансфери, предназначени да подобрят благосъстоянието на общините, като например компенсации за щети от природни бедствия или помощи от международни организации, могат да подбудят корупционни практики. Въпреки че нашият анализ е фокусиран единствено върху България и покрива сравнително кратък период от време, резултатите са важни за широк кръг от страни, в които неочакваните и безусловни трансфери, например печалби от природни богатства като нефт и газ, са честа практика. В много страни, включително България, правителствата разпределят бюджетни средства и чуждестранни помощи на местно ниво.

За да бъдат ефективни подобни трансфери обаче, трябва да съществуват механизми за контрол: силна съдебна система и политически независими организации за одит, по примера на Сметната палата. По-общо, нашите резултати са от значение за дебата дали застраховането, свързано с природни бедствия, трябва да е отговорност на държавата или да се предоставя чрез свободния пазар. От опита на Източна Европа е ясно, че приватизацията не е панацея. Въпреки това нашият анализ сочи, че има голяма вероятност поне част от помощите, предоставени от държавата, да потънат в джобовете на местната власт.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай