Код "зелено" от Брюксел

Най-голям е делът на парите за екопроекти

Код "зелено" от Брюксел | StandartNews.com

Насърчава се строежът на жп линии, пестенето на водата и земеделие, щадящо природата

15,860 млрд. евро са предвидени за България от еврофондовете за периода 2014-2020 г. Всички програми, без тези за морско дело и рибарство, вече се обсъждат от ЕК и до края на седмицата ще станат ясни коментарите по тях, обясни в петък вицепремиерът и министър по управление на средствата от ЕС Илияна Цанова. Очаква се акредитациите на Управляващите органи по програмите, които са нужни, за да могат да се разплащат евросредства по проектите, да се получат през 2015 г.

Брюксел обяви код "зелено" за европарите до 2020 г. Най-голяма част средствата, заделени от Евросъюза за държавите членки, ще са за екологични проекти. За опазване на околната среда и биоземеделие са над една трета от общо над 2,3 млрд. евро от парите по Програмата за развитие на селските райони. Предприемачите могат да разчитат на финансиране за създаване на екоферми или биохотели, за устойчиво използване на горските територии, както и за създаване на нови гори. Екопари могат да се вземат и за въвеждане на иновативни методи на развитие на стопанствата и предприятията. "Зелено" подпомагане се полага и на всички земеделци, които редуват отглеждането на различни култури в нивите си или оставят неизползвани между 5 и 7% от площите.

Близо 45 млн. евро от общо над 88 млн. евро по ОП "Рибарство" също са насочени за проекти, които целят щадящо използване на естествените водни басейни. Екоподпомагане могат да получат и предприемачите, които отглеждат риба и аквакултури по начин, който се доближава максимално до природния. Специална мярка предвижда финансиране за желаещите да прекратят окончателно риболовната си дейност. Целта е да се намали броят на корабите, които използват естествените рибни ресурси на моретата и океаните и да се увеличи популацията на различните видове аквакултури, които живеят на свобода.

"Зелени" пари има и в ОП "Транспорт". С тях се насърчава изграждането на жп трасета като алтернатива на магистралите, за да се намалят вредните емисии от изгорелите газове на колите. Разширението на метрото също ще се финансира по тази програма, като целта е намаляване на градския трафик и замърсяването на въздуха.

Самото име на ОП "Околна среда" подсказва, че всички пари в нея са насочени за намаляване на щетите, които нанасяме на природата. Тя ще разполага с 1,5 млрд. евро. Средствата са за изграждане на водопроводи, които намаляват под 2% загубите на ценната течност по тръбите, както и изграждане на канализация, която да не позволява замърсяването на водоемите. Програмата цели и увеличаване на количествата преработени отпадъци до над 70% от общото количество боклук.

Обратно на село

Европа ще излее милиарди, за да върне възможно най-много хора обратно в селата. Над 2,3 млрд. евро са предвидени за подпомагане на бизнеса в малките населени места до 2020 г. Предприемчивите българи могат да разчитат на подпомагане за създаване на ново предприятие на село. Помощ за инвестиция до 3 млн. евро получават бизнесмените, които искат да създадат или модернизират цех, хотел, заведение или ферма на село.

Специална подпрограма ще подпомага малките предприятия, които обработват до 10 хектара земя, регистрирани са като земеделски производители, а икономическият размер на стопанствата им е между 2000 и 7999 евро. Горите също стават източник на средства, като новата "Програма за развитие на селата" предвижда няколко отделни мерки за подпомагане на устойчивото им развитие и на създаването на нови залесени територии. Селските райони и малките градове са във фокуса и на оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство", която ще разполага с 88 млн. евро. При нея обаче подпомагане могат да вземат и предприятия, които работят в по-големи населени места.

Ще се доказва ефектът от финансирането

Съществени разлики има между новата ОП "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) и старата ОП "Конкурентоспособност". Например през периода 2014-2020 г. няма да може да се финансират просто проекти за подмяна на машини. За да бъде одобрен проектът на една компания, тя ще трябва да докаже, че новата техника ще доведе до по-голяма добавена стойност на продукцията й, повече износ, намаляване на вредни емисии, отваряне на повече работни места или друг положителен ефект.

Друга новост е, че по програмата няма да има отделни схеми за държавни или общински институции, а те ще трябва да се борят наравно с частните фирми. Според експертите добър вариант би бил например компания или няколко частни фирми да направят общ проект с някоя институция или браншова организация. Ако се докаже, че това ще повиши например експорта на някой сектор в икономиката, обединението ще може да разчита на финансиране по ОПИК. В новата програма се обръща повече внимание и на връзката между бизнеса и науката, които също ще могат да кандидатстват с общи проекти. Предвижда се по ОПИК да се отпускат и ваучери за осъществяване на по-малки проекти, които по старата програма не получаваха пари, защото не успяваха да прескочат долната граница за отпускане на средства по дадена схема.

Храна и обувки за бедни деца

С пари от Брюксел ще търсят работа на родителите им

Общо 123 млн. евро ще получи България в следващите 7 години от най-новия фонд на ЕС, предназначен за най-бедните. Парите ще се разпределят по напълно нова оперативна програма, която ще се управлява от социалното министерство. До края на септември тя трябва да бъде представена в завършен вид за одобрение в Брюксел. 45% от българите живеят в тежки материални лишения, сочат данни на социалното министерство. Въпреки това новата програма ще подпомага малко над 310 000 души - основно хората, които получават енергийни помощи. Обмисля се към тях да се добавят и тези, чиито доходи надхвърлят с 10 лв. праговете за енергийни помощи.

Два пъти в годината те ще получават пакетирани хранителни продукти - варива, олио и захар. Част от средствата от новия фонд ще се насочат за дрехи, обувки, училищни материали и продукти с хигиенни цели за деца. Според социалното министерство именно децата са едни от най-рисковите групи за изпадане в бедност. Причината е, че родителите им са безработни и без доходи. Затова фондът за най-бедните ще си партнира с Европейския социален фонд, откъдето ще се насочват средства за квалификация и заетост на бедни родители. Работа и обучение ще се осигурява с приоритет и за младежите в групата на най-уязвимите.

Всеки втори не си дояжда

- 49.3% от населението в България живее в риск от бедност

- 45.9% от българите живеят в тежки материални лишения

- 33.2% от доходите на лице в домакинство се използват за закупуване на храни

- 53.5% от българите, или 3 895 892 души, не могат да си позволят да се хранят пълноценно

Бизнесът кандидатства по шест програми

С проекти по 6 европрограми ще може да кандидатства пряко бизнесът през следващите години:

1. "Иновации и конкурентоспособсност": Предложенияза нововъведения, енергийна ефективност, предприемачество, технологично развитие и финансови инструменти

2. "Наука и образование за интелигентен растеж": Нова програма, по която бизнесът ще кандидатства като партньор на научно-изследователски организации.

3. "Човешки ресурси": За млади предприемачи, включва мерки за повишаване на заетостта, за квалификация на служителите и за микрофинансиране.

4. Селскостопанските производители, фирмите от хранително-вкусовата промишленост и агробизнесмените ще получават европари за технологично развитие и иновации.

5. "Морско дело и рибарство": От средствата ще се възползват компаниите с проекти в сектора на аквакултурите, преработвателната промишленост и всички, които искат да въведат иновации.

6. "Добро управление": Пари за електронна търговия и услуги.

Фирмите могат да разчитат и на допълнителни средства като изпълнители на общините и учрежденията и по останалите оперативни програми.

Реформи, за да не загубим пари

За да има шанса да усвои всички 15,86 млрд. евро, страната ни трябва да изпълни редица реформи до декември 2016 г. Условията са 45, като най-важните са 7, по които, ако не успеем да покрием критериите, Брюксел ще ни спре всички евросредства. Към момента 5 от тях са изпълнени, а останалите две - частично. Страната ни трябва да хармонизира законите с европейската нормативна база в областта на обществените поръчки, да изгради силен административен капацитет, да въведе прозрачни и ефективни процедури.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай