06:55 ч.

14.05.15

6 мин.

4362

4

0

В 250 къщи растат домашни ученици

от Стела Стоянова |

В 250 къщи растат домашни ученици

Образователната комисия в Народното събрание прие на второ четене текст в училищния закон, с който разширява обхвата на домашното обучение. Ако досега то бе възможно само за деца със здравословни проблеми или с изявени дарби, с новия закон т. нар. "самостоятелна форма" на обучение могат да избират на практика всички родители и деца в задължителна учебна възраст, както и младите хора над 16 години. Всъщност и в момента у нас има Асоциация за домашно образование, в която членуват част от родителите, избрали да обучават децата си вкъщи било поради недоверие към държавната образователна система, било по други причини. За плюсовете и минусите на този тип обучение, както и за това какво въздействие ще окажат промените в закона, "Стандарт" разговаря с Петър Порумбачанов, чиито 4 деца се обучават у дома.


БГ университетите вече са ентусиазирани да ги приемат


Малко родители ще изберат обучението по програмата на МОН, смята Петър Порумбачанов

- Г-н Порумбачанов, депутатите от образователната комисия в парламента записаха в училищния закон възможност за домашно обучение. Като семейство, което обучава вкъщи децата си, как гледате на това?


- Комисията по образование всъщност разрешава държавното образование да се провежда вкъщи. Това е доста по-различно от разбирането на много семейства за образование. Но, от друга страна, съвпада с разбиранията на други семейства, които с удоволствие биха обучавали децата си вкъщи по програма на МОН. Мисля, че това все пак е стъпка в правилна посока, която ще удовлетвори желанията на голяма част от тях.


- Много ли родители биха се възползвали от този текст? Това беше едно от опасенията на опозицията - че доста родители ще откажат да запишат децата си на училище...


- И сега много родители не са записали децата си в училище, макар че това е задължително според законите. Що се отнася до това, дали ще има сериозни семейства, които ще предприемат обучение вкъщи по програмата на МОН, ще има, но със сигурност няма да са много. Просто в България не е добре позната и наложена тази практика, родителите са ангажирани с изхранването на семействата, знаете каква е икономическата обстановка. Почти съм убеден, че ще има много малко семейства, които ще се възползват.


- Някои от родителите, които обучават децата си вкъщи, имаха остри реакции в социалните мрежи - че по този начин държавата ще идва в дома им...


- Държавата и сега има право да идва в домовете на тези, които обучават децата си вкъщи. Това беше индивидуална форма на обучение в досегашния закон, сега става самостоятелна, което не се различава съществено от досегашната. Единствената разлика беше, че досега тя беше лесна и възможна само за деца със специални образователни потребности.


- Колко семейства в момента обучават децата си у дома?


- Официалните ни данни са за около 250 семейства. Но в това число има около 70, максимум 100 семейства, които ние не познаваме лично и нямат връзка с нашата асоциация.


- Как е организирано домашното обучение, откъде вземате учебни програми?


- Тук мога да говоря за себе си. При всички семейства има някакви разлики, които се базират на индивидуалния избор на родителите. А той пък стъпва на конкретните нужди на всяко дете. Всъщност индивидуалният подход към детето е основното предимство на домашното образование. В моето семейство използваме дистанционни програми за домашно обучение. В България няма такива и сме принудени да използваме американски системи, които вършат отлична работа, защото има ръководства за родителите, различни помагала, тестове. Свободата в този случай е, че можем да избираме всяка година предметите според това какви заложби и таланти показват децата, и да ги насърчаваме да бъдат добри в това, което наистина обичат.
Аз имам четири деца и за всяко едно от тях нещата са различни. Те не учат по някаква стандартизирана програма за домашно образование, избираме конкретни учебници според нивото им. Детето може например да учи английски на ниво осми клас, а математика на ниво пети. Това е нещо, което не може да се случи в училище.


- Доколкото знам, един от синовете ви е най-големият домашен ученик у нас. Как ще решите проблема, когато дойде време да кандидатства в университет, при положение, че няма българска диплома?


- Всъщност не е проблем, че няма българска диплома. Дипломата, получена от американската дистанционна програма, спокойно може да се легализира в МОН. Ако пожелае да учи в български университет, това не е невъзможно. Той ще завърши през септември-октомври средното си образование и може би до следващата година ще реши къде иска да учи. Ние като асоциация работим с академичните тела на университетите, водили сме много разговори и те са ентусиазирани да се възползват от своята академична автономия и да приемат деца, които учат вкъщи. Мисля, че е въпрос на време това да се случи.


- Какви интереси проявяват четирите ви деца, какво насърчавате в тях? И кой е учителят вкъщи?


- Хубавото на домашното образование е това, че основната цел при него се постига още в ранната възраст на децата. Тя е да научим децата да обичат да учат, да възпитаме в тях желание и любов към книгата. Мисля, че това сме го постигнали най-вече с личния си пример, а не с този даскалски подход, който ги задължава да правят нещо. Децата ни обичат да четат книги. Най-големият син определено проявява афинитет към литературата, към езиците. Обича и древни езици, учи латински, който много му харесва. Павел, който е на 10, обича много математиката, очевидно ще се развива в точните науки, обича компютрите. Другите са по-мънички, но и при тях предстои преминаването по същия път.
На въпроса ви кой основно обучава децата - знаете ли, има един момент, в който децата започват сами да следват програмата. Това се случва много рано при хора, които имат свободата да избират, за разлика от онези, които трябва с неприятно усещане да учат неща, за които те самите разбират, че са излишни. Обучението е структурирано така, че да изградим у децата умения, които имат пазарна стойност, и в крайна сметка да им помогнат на пазара на труда. И най-големият син, и тези, които са на 10 и 8 години, вече буквално сами преминават през материала, който е планиран за деня. Има някакви срокове, но те са разтегливи и ние спокойно можем да ги отложим. Естествено, родителите са тези, които контролират целия процес. Но хубавото е, че когато става въпрос, да речем, за урок по история, за нас е много лесно да се качим на семейния автомобил, да отидем до Велико Търново и да говорим за Второто българско царство. Това е нещо, което не може да се случи в конвенционалното образование.


- Има много критики, че при домашните ученици проблемът е и в социализацията, тъй като не учат заедно с връстниците си...


- Това е най-сериозната заблуда на хората, които смятат, че децата се социализират в училищната среда, а не в реалния свят. Това е просто алогично. Никой не може да претендира, че деца, които са само със своите връстници по цял ден в една стая, получават по-добра социализация от тези, които излизат навън, ходят на различни спортни мероприятия, на занимания с изкуства и спорт. Това им гарантира една доста по-добра социализация, отколкото ако са затворени само с връстниците си. Домът не е само четири стени. Домът дава много повече възможности за социални контакти. Знаете ли колко деца, които излизат от училище, нямат добри социални умения и не могат да комуникират адекватно? Мога да дам хиляди конкретни примери, в които домашните ученици комуникират без проблем с хора както на моята възраст, така и с по-малки. Докато онези, които учат и се социализират само с връстници, на практика стават асоциални към останалите. Понеже възрастните не са "куул", какво да си кажа с тях, предпочитам да си говоря с хора на моята възраст. А по-малките са "бебешори". Знам кой е по-социализиран, но не искам да бъда краен. За мен социализацията в дома е много по-адекватна.


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Потребител · 19:00 · 11.03.2016
И според Вас хората, които не харесват поквареното са сектанти...Не мога да коментирам това.
Потребител · 18:59 · 11.03.2016
Дете, което не ходи на училище има свободата да ходи навсякъде, детето, което ходи на училище е задължено да стои в една класна стая. И Вие твърдите, че първото дете е затворено...
Потребител · 23:06 · 17.05.2015
Човека е просто един отговорен родител, нещо, което ние не сме и затова го плюем. Признайте си всички най-накрая, че децата ни не са ни приоритет! Хвърляме ги на държавата, тя да ги учи и възпитава, за да има с кого да си измием ръцете после. Това е истината и е факт и се вижда до къде я докарват нашите деца- копия на фолк звезди, дисни ченъл кифли и разпасани рапъри. а домашно обучаваните деца са нива отгоре...но , който не може- плюе.
Потребител · 13:57 · 14.05.2015
Този е от секта със сигурност. В САЩ така изолират децата си сектантите и живеещите дълбоко в горите. Не искат децата им да имат нищо общо със светското и "поквареното"
Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент