Ние, православните славяни, сме най-склонни към диктатура, казва поетът драматург, чиято пиеса "Процесът против богомилите" има премиера довечера в Народния театър.
Стефан Цанев днес и утре приема поредните овации на публиката - за премиерата на "Процесът против богомилите" в Народния театър. Пиесата, писана преди 47 години от поета драматург, чиято вечна страст е историята, е поставена от Маргарита Младенова. Те са в явна творческа и човешка хармония - нейният спектакъл по негова друга творба, "Духът на поета", е сред съвсем малкото действително стойностни явления на родния "Бродуей". Камерната зала на Народния винаги е пълна и еуфорична.
- Господин Цанев, като излезете из пазара в Балчик, какво споделят хората с вас? Българинът открай време очаква да чуе истините от публичните личности.
- Тези дни хората коментират неприетия от депутатите закон против корупцията. Е, тука, викат, се издадоха! Да не са луди да гласуват закон против себе си. Прокуратурата, викат, да вземе от Народното събрание списъка на негласувалите и направо да ги разследва, едва ли ще сбърка с някого... Наивният наш народ все още се надява, че все някога ще удари часът на възмездието, че все някога крадците и престъпниците ще бъдат осъдени. Аз съм по-скептичен. Крадците узакониха откраднатото, престъпниците легализираха престъпленията си. Finita la commedia!
- Какво ново край морето, гледано от вашата камбанария?
- Морето е все същото и никога едно и също. В това е неговата магия. Такъв е и животът на човека - нито един ден не се повтаря, нито един миг.
- Има ли надежда, че нашенците ще се завърнат по плажовете в родината?
- Абе, оставете плажовете, те дано се завърнат в родината си.
- Народният театър открива сезона с вашата трагедия "Процесът против богомилите" - кога ще настъпят времената на процесите против псевдополитиците и лъжепатриотите?
- Там е работата, че в историята почти винаги се случва точно обратното: псевдополитиците и лъжепатриотите организират процеси против честните политици и истинските патриоти.
- Коя е най-важната тема в пиесата ви, наричана от Георги Марков "най-добрата в България"?
- Нетърпимостта срещу двуличието, алчността и деспотизма на властта.
Срещу невежеството, лицемерието и разгула
на монасите и епископите (както казва Презвитер Козма). Срещу унизителната бедност и безправие на народа. Богомилството е мощно социално и философско явление с историческо значение не само за България, но и за Европа - и ние не можем да го зачеркнем заради хатъра на нашата църква, която смята богомилството за "най-скверната триклета ерес".
Преди да го осъжда яростно, църквата би трябвало поне днес да си отговори на въпроса: кои са причините за появата на тази ерес и защо тази ерес със същата ярост отрича църквата? Презвитер Козма в своята прочута "Беседа против богомилите" отговаря отчасти на този въпрос: "От где идват тези вълци, злите псета - еретиците? Не ли от леността и невежеството на пастирите
тези слуги на корема, а не на Бога
Там е работата, че пастирите са били слуги и на светската власт. За разлика от католицизма, където папата благославя и коронясва кралете или ги анатемосва и сваля от трона, при източното православие още от византийско време светската власт стои над църковната - императорите и царете качват и свалят патриарсите. Естествено, че избират тези, които ще служат вярно на светската власт. Богомилството като протестно движение срещу социалната несправедливост, налагана от светската власт, не може да не счита за свой враг и църквата, която подкрепя тази власт. Разбира се, в онези времена (та и до днес) всички противоречия, сблъсъци и войни използват религиите за параван - така и богомилството създава своя религиозна догматика, отричаща догматиката на православната църква.
Но не в това е същността. Затова богомилството ме интересува като ерес в универсалния смисъл на думата - ерес, която въстава против всяка несправедливост, всяко насилие, против моралната деградация на светските и на духовните водачи, против извращаването на религиозните и на общочовешките идеали. Еретизмът от гледна точка на църквата не ме занимава, защото там се стига до учудващи нормалния разум парадокси. Вие знаете ли, че нашата православна църква смята всичките над един милиард католици за еретици. Да не говорим и за половината милиард протестанти! За католиците и протестантите ние пък сме еретици.
- Защо? Какво наистина разделя християните? Каква е смъртната разлика между католицизма и православието?
- Първо: от кого изтича Светият Дух. Според православната църква Светият Дух произхожда и изтича от Отца, а според католическата църква - Светият Дух изтича от Отца и от Сина (прословутото филиокве). Второ: католическата църква твърди, че освен ада и рая, на оня свят има и чистилище, където грешниците
правят последен опит да се спасят от ада
Според православната църква чистилище няма - има само рай и ад. Това са двата всемирно важни неразрешимо спорни въпроса, предизвикали тъй наречената велика схизма - разкола между римокатолическата и източноправославната църква през 1054 г. И този разкол продължава вече десет века! Да продължаваш заради догматични постулати да насаждаш вражда между християните и днес - когато ислямът, навлязъл в своето Средновековие, става все по-неудържимо агресивен и опасен - е меко казано неблагоразумно.
Освен това, ако религиите имат влияние върху обществата, заключенията за различните видове християнство ще бъдат твърде печални за нас, православните. Най-благоустроени, най-справедливо социални, най-демократични и най-спокойни са протестантските държави: Финландия, Швеция, Норвегия, Дания, Великобритания, че и преобладаващо протестантските Швейцария и Германия. Не знам защо. Най-бедни, най-изостанали и най-склонни към диктаторски и тоталитарни режими са православните държави. Знам защо.
- Какво ново добавихте тук и сега към писаната преди 47 години пиеса за постановката й в Народния? Защо я забраниха на времето?
- Почти нищо. По-скоро изчистих някои неща, които имаха пряка връзка с времето, когато е създадена. Писах я през есента на 1968-а, след като съветските и нашите танкове нахлуха в Чехословакия и смазаха тъй наречената Пражка пролет - опита за по-човечен комунизъм, за комунизъм без диктатура. Асоциациите между гоненията на богомилите като еретици, отричащи задължителната православна вяра, и гоненията против хората, които отричаха задължителната комунистическа идеология, бяха очевадни. Как няма да я забранят?
Но в онова време това бяха баналности - забраняваха пиеси и за по-невинни неща: за една реплика, за една дума. Ще ви разкажа нещо по-интересно. Десетина години по-късно поетът Радко Радков, който беше нещо като изповедник на Людмила Живкова, си спомни случка от кабинета й в Комитета за култура. Влезли там трима мои колеги и прочели на Людмила някакви пасажи от "Процесът против богомилите". А после започнали да я уверяват, че една от героините - принцесата - е пряка гавра с нея. Тя отвърнала: "Ако Стефан Цанев наистина се гаври с мен, съжалявам много. Но
той е поет и чрез него говори Бог. Не го докосвайте
Ставаха и подобни работи. И няколко дни след това, както си седим с Младен Киселов в ресторанта в Дома на кинодейците, на масата ни безцеремонно се настани Павел Писарев - заместник на Людмила и перфиден тогавашен цензор на телевизията, киното и театрите. И ми вика: "Какво ми се правиш на гонен и на забранен?! Ей го тука Младен - още утре започвате репетиции на "Богомилите" в Търново!" Беше пролетта на 1978-а - десет години след написването на пиесата. Разрешиха я за още три провинциални театъра - Варна, Враца и Бургас. Но реакциите на публиката явно не им се харесаха - и пак я забраниха...
- И сега...
- Е, накрая доживях! Щастлив съм, като гледам актьорите на Народния, водени от Маргарита Младенова - с какъв блясък и с каква неистова страст защитават всяка дума в тази съдбовна за мен трагедия. Ако тя разбуни духовете и днес, както преди половин век - добре. Но ако някой пак поиска да я спира, да я забранява - ще означава, че нищо не се е променило. Че същите тъмни сили владеят и днес положението в България.
- Повдигнете малко завесата около новите ви творби "Заговорът на Калигула" и "Убийството на Богородица".
- "Заговорът на Калигула" е може би най-жестоката моя драма. В нея обвинявам народа - че
сам избира, издига и овластява своите тирани
Че сам им дава правото да го потискат, да го унижават, да го ограбват, да се отнасят към него като към покорно стадо овце. Съжалявам, че го казвам, но е вярно. Тази "кървава комедия" в момента се поставя в Прага и Истанбул. За съжаление - преди България. За "Убийството на Богородица" е рано да говоря. Междувременно написах монодрамата "Носталгия". Затворник - прекарал 19 години зад решетките и излязъл на свобода - чука посред нощ на вратата на затвора и иска да се върне обратно в килията си, където всичко му е било осигурено: ядене, покрив, безопасност. Е, там няма свобода
Свободата обаче не се яде, не се пие
За какво ти е? Подобни носталгични мисли витаят в главите поне на половината наш народ, тъгуващ по отминалите времена на соца...
- Какво българинът никога няма да научи от историята?
- Че трябва сам да кове съдбата си - да не се надява на никого, да не вярва на покровители, спасители и освободители, да не се кланя ни на изток, ни на запад. Миналата неделя беше годишнината от Съединението, но се чудя дали акцентирахме върху най-важното: че ние сме извършили това Съединение сами. Без да питаме никого, без да искаме съгласието на когото и да било, без да молим за помощ. Напротив - извършили сме го напук на великите сили и на съседите си. Ето един пример, който българският народ трябва да запише на челото си, да го помни като клетва и да го следва като завет - ако иска наистина да бъде независим и горд, а не нечий жалък сателит.
- Как виждате независимостта ни днес в рамките на Европейския съюз?
- Напоследък все по-често се издигат гласове за преминаване към по-голяма конфедеративност - т.е. към по-голяма самостоятелност на националните правителства, а общоевропейските органи да се ограничат до водене на обща външна политика и отбрана. Конкурентните правила на свободния пазар в Европейския съюз облагодетелстват силните икономики и убиват слабите.
Както знаете, по-малко от 10% от стоките в България са родно производство. Това е катастрофа. Не говоря за индустрията, която липсва, а за земеделието ни. С изключение на зърнопроизводството, селското ни стопанство фактически е ликвидирано: зеленчукопроизводството, овощарството, скотовъдството, млекопроизводството - те не могат да устоят на конкуренцията на многократно по-силно дотираното земеделие в богатите държави.
И затова ядем картофи от Полша, домати от Турция, дини от Гърция, ябълки от Италия, фасул от Киргизстан, чесън от Китай, лук от Македония, правим сирене от африканско палмово масло, лютеница от китайско пюре, луканка от аржентинско замразено месо. Това е пародия. Да се въведе открит протекционизъм, както по времето на Стамболов, сега е невъзможно - противоречи на правилата в Европейския съюз. Можем да спасим селското ни стопанство и икономиката - като превърнем България в ЗАЩИТЕНА ЕКОЛОГИЧНА ЗОНА НА ЕВРОПА.
Имаме всички условия за това. 37% от територията ни е покрита с гори - това го няма в никоя друга европейска държава - а това значи чист въздух. Въздухът ни е чист и благодарение на никаквата ни промишленост. Сравнително чисти са земята и водите ни. Под претекст за недоказана екологичност да ограничим до пълна забрана вноса на чужди зеленчуци, плодове, меса, млека... Пълен контрол за наши и чужди ГМО-та. Който стъпи на българска територия, да знае, че всичко, което яде и пие в България, е чисто национално производство.
Някога територията, на която се намира сега България, е била балнеосанаториумът на Римската империя - защо да не станем балнеосанаториумът на Европа? Иска се обаче не само умна дипломация. Иска се общонационална воля. За реализирането на този национален идеал няма да е нужно да проливаме кръв, както за националния си идеал от началото на миналия век, а пот - нали сме уж работлив народ. Екологично земеделие и високи технологии - това е пътят, по който можем да изплуваме от бедността и да догоним другите европейски държави.
- Как коментирате поредното преселение на народите?
- Като най-сериозното и опасно явление в новата история на Европа, да не кажа на света. Тези тълпи от изплашени хора, подгонени от смъртта и от глада, и присламчилите се към тях алчни търсачи на по-добър живот... Тези тълпи, подмамени от обетована Европа, обсебени от вселенска психоза, прегазват всякакви прегради, всякакви граници. Срещу тях не може да устои нито полиция, нито армия! Забележете: те не се задоволяват със "спасение" в бедни държави. Те минават транзит през България, Македония и Сърбия, устремени към най-богатите държави на Европа. Те не молят за подаяния, за милостиня. Те не са гастарбайтери, дошли да работят - те претендират да им се даде. Те настояват, те изискват, те идват със самочувствието, че имат право да се ползват от благата на Европа, без да са ги създавали. Те идат със самочувствието на завоеватели и за тях спирачки няма - като по времето на Атила. Това, че сега превземат Европа без оръжие, не е голяма утеха. След по-малко от 10 години Европа няма да е същата, Европа няма да е вече господар на себе си, на съдбата си. Ако не бъде покорена, Европа ще бъде взривена.
- От какво се страхувате най-много?
- От смъртта.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
