07:00 ч.

10.11.13

9 мин.

4246

2

0

Ралчевски: Отидох на хиляди километри, за да се намеря

от Искра Крапачева |

Ралчевски: Отидох на хиляди километри, за да се намеря

В Англия осъзнах, че Дарвин лиши човека от вярата му, казва писателят богослов


София. Мартин Ралчевски е богослов и географ по образование. Бил е барман, продавач в бижутериен магазин, възпитател в Семинарията, служител в рента кар, разносвач на пици. Живее в Англия от четири години и е стоял на една ръка разстояние от Брад Пит. Вярва в Бог. Чудесен разказвач е на тъжни истории, в които има философия и много упование. Публикувал е пет книги - "Безкрайна нощ", "Горски дух", "Полубогиня", "30 паунда" и "Измама". Заради премиерата на последната преди дни се прибра от Острова.


- Господин Ралчевски, романите ви досега се базират на истински истории. Какъв е случаят с "Измама"?
- В началото на годината бях потресен от самоубийствата в България. В Англия споделих с приятели, а те ми казаха: "Винаги все някой се самоубива". Не срещнах отзвук. Изгаряше ме въпросът - как и защо човек стига дотам. Това се случва заради нещо значимо. Спомних си за няколко мои познати от детството, които по-късно се самоубиха. В края на 1997 г. след дипломирането ми в университета се озовах като


барман в долнопробно денонощно кафене


до софийските хали. Не бях единствен. През този период не малко висшисти започнаха работа, различна от тази, която предполагаше дипломата им. Колегата, който ме обучаваше, ми разказа, че животът го принудил да се заеме със собствен бизнес, въпреки че не притежавал необходимите умения за това. Взел заем, инвестирал сумата, но не му провървяло и загубил всичко. Резултатът - жена и болна дъщеря, за които не успяваше да се грижи, и солидни заеми. В отчаянието си беше намислил да продаде бъбрека си. Казваше, че само така ще успее да погаси дълговете си. В последната нощ от обучението ми при него ми довери, че всъщност е доста болен и едва ли щял да се възстанови след операцията. Затова планираше, преди да легне под ножа, да свърши една важна работа. Беше намислил голяма измама, която щеше да донесе пари на семейството му - а после да се самоубие. Дали този мъж мечтаеше, или наистина планираше това, не знаех със сигурност. Едно обаче помня - в погледа му имаше не само отчаяние, но и решимост. Пътищата ни се разделиха, не знам какво е продължението на тази история. Моята "Измама" е мрачен разказ, но накрая има надежда - не хепиенд като в американските филми, а за вечността, за това как хората да мислят за душата си. Да си зададат въпроса - нямам ли и аз някакъв грях, че страната ми е толкова зле. "Измама" не е за бита и парите - имането по принцип опорочава човека.
- Завършили сте спортно училище с академично гребане. Защо отидохте в Богословския факултет?
- Исках да уча архитектура, рисувах хубаво, по математика бях силен, но реших, че няма да ме приемат - кой съм аз. Плахо се насочих към богословието.


Кръстих се в християнството на 16


Вярващ съм, въпреки че нашите бяха атеисти. Не мога да обясня как стана, неведоми са пътищата Божии. В Жабленския манастир тук има все млади монаси. Попитах веднъж един от тях защо е там - богат, завършил право, имал два апартамента и се отказал от всичко. "Невинаги, когато Бог призовава човека, трябва да има някаква драма. Този живот е суета. Вярвам, че душата продължава да живее", ми отговори той. Отец Никанор, брокерът от Уолстрийт, също е невероятен пример. Така че аз завърших Богословския с 5,50 и втора специалност география. През 2006-та обявиха места за докторанти и мои познати ме навиха да пробвам. Темата ми беше "Свидетели на Йехова. Критичен анализ" - защото много хора от тази секта умират, отказвайки кръвопреливане. Всички бяха приятно изненадани, когато я прочетоха, но все ме питаха - ти на кого си протеже. Моят научен ръководител и един друг професор имаха вражда, но си изпатих аз. Намекваха ми, че трябва да дам подкуп, за да защитя. Пратиха дори човек да ми каже - не се явявай, няма да минеш. Реших, че няма да дам пари, за да стана доктор на науките и зарязах тази работа. Работих една година по кафенетата, после 3 - като възпитател в Софийската семинария. Ожених се, роди се синът ми, (днес той е на 8, а дъщерята е на 5). Най-добре се чувствах във фирмата за коли под наем, приемах клиентите в офис в "Кемпински". Когато обаче поисках през лятото да заведа семейството си на море, собственикът не ме пусна. Отпуски - само през есента и зимата, отсече. Изгони ме. Тогава жена ми, която е стоматолог, получи оферта за работа в Англия и заминахме през 2009-а.
- Как се засякохте с Брад Пит във филма "Троя"?
- Беше през 2003-а. В България от екипа на "Троя" обявиха кастинг за статисти - млади мъже до 30 години с бради. Събраха ни в Борисовата градина, съблякоха ни голи до кръста и ни снимаха с табели с телефонните ни номера отпред. След няколко дни ми звъннаха, че съм одобрен и трябва да замина за Мексико.
Снимахме на брега на океана, полуостров Калифорния, град Кабо Сан Лукас. Бяхме 260 статисти от България и 1000 мексиканци. Тогава


видях Брад Пит почти до мен


При една сцена беше на няколко метра. Някой му извика - Уилям, защото това е рожденото му име. Той се обърна, махна ни, но не каза нищо, защото в този момент го извика режисьорът Волфганг Петерсен. Пит е човек с изключителна харизма, разбирам защо жените толкова го харесват. Но абсолютен професионалист. Стоеше толкова на снимачната площадка, колкото е необходимо. Ураган счупи един от корабите на продукцията и това удължи престоя ни с две седмици. Бяхме там 103 дни, работихме от 5 сутрин до 9 вечер - жега и влага, а ние с едни ризници и щитове. Но задачата ни не беше сложна.
- Какво ви провокира да напишете първия си роман?
- "Безкрайна нощ" е автобиографична книга. Работих в представителен бижутериен магазин на булевард "Витоша". Тогава, обграден от безумно скъпите пръстени, колиета, часовници и прочие, за пръв път усетих колко ненужно и пагубно за душата е всичко това. Посрещах заможните клиенти, показвах и опаковах. Издържах само два месеца на грандоманската простащина на собственика. Даваше ни мизерни заплати, а той за 8 месеца си построи къща. Почувствах нужда да опиша всичко това и започнах - в почивките, пред нощта. Разказът е за това как англичанин търси себе си през целия живот. Въобще не предполагах тогава, че и аз някога ще отида в едно градче в югозападна Англия, откъдето идва и той. Днес живея в Екситър. Дадох ръкописа на Светлозар Желев, тогава директор на издателство "Сиела". "Потресен съм от идеята, дълбочината и таланта ти. Това е един от най-добрите ръкописи, които съм чел през годините - оригинален, завършен и смазващ", ми каза той. Издаде го през 2008-а, а аз повярвах в себе си. Години наред


нямах самочувствие


какво мога и какво обичам да правя. Мислех се за без призвание, за изгубен. Ако той беше ми казал, че нямам талант, щях да зарежа всичко. Веднага след това написах и "Горски дух". След като романът се появи, някои ме обвиниха в нетолерантност, защото съм изтъквал предимствата на християнството пред другите религии. "Полубогиня" пък е за непримиримостта към съдбата на бедно и миловидно португалско момиче. Животът й е низ от падения и възходи, пътешествия и обрати, но също така е заредена и с много вяра и почти безусловна любов.
- Децата ви казват ли си вечер молитва?
- Да, при всяко хранене и вечер - всеки сам за себе си. В неделя ходим на църква. Тя е православна, но с английски свещеници. Преди единият е бил последовател на англиканската църква, а другият - католик, но са се отказали и са станали православни. Казват "Отче наш" на църковнославянски. Разказаха ми интересна история. Богат грък от Америка отива при монасите в Атон и се оплаква, че има много проблеми напоследък. "Отделяй по 10 минути всяка вечер за молитви и животът ти ще се подреди", казал му един от тях. "Нямам време, много съм зает", отвърнал той. "Само 10 минути", настоявал монахът. След две седмици гъркът се обадил и им казал, че нещата му почнали да потръгват. Доказателствата за Божието съществуване са неизброими.
- Работите ли нещо в Англия?
- Първите години гледах децата, жена ми печели добре като стоматолог.


Но съм разнасял и пици, чистил съм каравани


Сега пак съм във фирма за коли под наем.
- Как се отнасят англичаните към българите?
- Имам много приятели сред тях. Напоследък се удивляват от огромния брой емигранти от нашата страна, вече към 350 хиляди. В градчето ни в една от фирмите с 80 души работници, 60 са българи. Така че по-добре е правителството да работи, да вървят нещата.
- А вас какво ви удивлява при поданиците на кралицата?
- Имам позната, която е на 32. Каза ми, че когато стане на 46, ще си е изплатила къщата и ще спре да работи. Животът й е предначертан и ясен години напред, всичко върви като часовник, няма никаква тръпка. В най-активната си възраст тя всъщност ще води пасивно съществуване. Работя с много англичани. Често те говорят за безсмислени неща - ядене, кръчми. Могат с часове да си разказват как се прави кекс, например. Опитвам се да ги провокирам с въпроси за по-дълбоки и смислени неща - отбягват темата. Стигнах до прозрението каква духовна пустиня представлява всъщност бленуваната от мнозина българи Западна Европа, за която и аз мечтаех от юноша. Когато живеех в България, изпитвах негласно преклонение към западняците. Колко им е чист, подреден и лесен животът. Колко са умни, силни и способни. Западните хора наистина притежават почти всичко, но им липсва вярата. Материалното е взело връх и западнякът сякаш е обречен никога да не узнае какво е тайнственост. Не вярва в себе си, защото


религията се търси в недоимъка


в нищетата, трудностите, а той няма проблеми, животът му е осигурен. Затова бедните индийци, например, са много щастливи. В Мексико видях истинската бедност - живот в колиба, без вода. Но човек не изпитва страх, че тези хора ще го нападнат и оберат. Вярващи са и знаят, че не трябва да се краде и убива.
Англичаните са дали своя принос за най-големия прогрес на човечеството: фабрики, изобретения. Но и най-голямото зло - Дарвин с неговата теория за произхода на човека от маймуната. Защото тя е алтернатива. Преди нея хората са нямали обяснение за произхода си - ние сме сътворени от Всевишния. Затова е имало страхопочитание и боязън от греха, от нарушаването на Божиите заповеди. В края на живота си Дарвин се покайва, осъзнава грешката си и съжалява за теорията си. Но това не се публикува. Тъй като човек е склонен към грях, му е по-удобно да не е вярващ - религията му забранява много неща, а те го изкушават, приятни са.
- Не изпаднахте ли в депресия през първите години в чуждата страна?
- Не. Имах време да размишлявам през дългите часове, докато си стоях у дома и гледах децата. Другата ми алтернатива беше да се пропия. Бях в чужда страна, в провинцията, още не знаех езика добре. И тогава да почнах да се питам - за какво дойдох, какво правя, това ли искам от живота. Човек трябва да се загуби, за да се намери. Отидох на три хиляди километра, за да се открия. Там се сблъсках с българи, за които родината не значи нищо и се ужасих, че и аз бих могъл да се превърна в нещо подобно. Избрах да бъда свободен и щастлив. Изборът е личен.
- Бихте ли се върнали тук?
- Да, много обичам България. В самолета насам сърцето ми плачеше. Но слизам, гледам хората - чудя се какво обичам и не мога да го обясня. Гледам всички български телевизии и се вълнувам за съдбата на родината ми.
- Как разпускате?
- Имам добри хора около мен, спортувам, обичам разходките, хубавия филм или книга. Понякога просто съзерцавам нощното небе. През отпуските си идваме в България. Много харесваме Созопол и почти винаги сме там през лятото.
- Как изглежда сега България отвън?
- Не затваряйте границите, казват от Европейския съюз, ние ще даваме пари. Но това, което се случва с бежанците тук, е наистина катастрофа. Изпитвам огромен страх за страната ни, виждам, че тя не може да се справи. Късно се взеха мерките. Известен наш писател, няма да спомена името му, казва: това ще заличи България. Тези хора са с друг тип култура, няма как да се интегрират, а са с по 7-8 деца. А ние раждаме по едно-две. Четох, че нашият етнос ще изчезне след около 180-200 години и на днешната територия на страната след този период ще живеят други народи. Затова пиша тези книги - да се опитам да повлияя на хората да не губят вярата си, да не стават прагматици. Принципът ми е: Пробвайте, опитвайте, не се отказвайте. Животът ви принадлежи. Младите продължават да напускат в България и е тъжно, че малцина се връщат
- Замисляте ли нов роман?
- Да, ще е нещо доста голямо и съм решил да го нарека "Смисълът на живота". В Англия също ми предложиха да ми издадат романите, но искат да финансирам част от акцията - там това е практика. Засега не смятам да го правя.


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Потребител · 16:34 · 17.07.2015
Наистина е плагият. И аз открих неща които е преписал от разни книги , сайтове и никаде не цитира източник.
Потребител · 23:51 · 15.02.2015
Фукльо и плагиат. Всичките му книги са пълни с преписани от други писатели случки, а той дори не го е посочил коректно. Освен това като му е толкова жал за България, защо не се върне? А после хленчи, че другите бягали на Запад. И как непрекъснато се хвали.
Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент