Проф. Петко Салчев: Разходите ще скочат с 5%, ако сменим клиничните пътеки

Проф. Петко Салчев: Разходите ще скочат с 5%, ако сменим клиничните пътеки | StandartNews.com

Все още няма точен метод за остойностяване на медицинска услуга, казва проф. Петко Салчев

Финансирането на болниците е един от най-големите проблеми на здравеопазването. В момента клиниките получават пари от НЗОК по така наречените клинични пътеки. Те обаче не отчитат реалната тежест на диагнозите, нито придружаващите заболявания, които има един пациент. Затова през 2011 г. правителството взе решение у нас да се внедри друг метод на плащане - така наречените диагностично-свързани групи (ДСГ). С тях болниците трябва да получават по-справедливо финансиране, а оттам да се повиши качеството на лечение и да се намали лъженето на касата. Според плана на властта ДСГ трябва да се въведат през 2015 г., а отговорник по внедряването им е НЦОЗА. Докъде стигнаха специалистите с работата си, ще бъде ли готов новият метод за плащане в болниците тази година, попитахме проф. Петко Салчев. Той е директор на дирекция "Класификационни системи" в НЦОЗА.

- Проф. Салчев, докъде стигна проектът за внедряване на диагностично-свързаните групи у нас?

- Накратко, само за последната година беше разработено изменение на Наредба 42 за въвеждане на Международната класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето. Бяха публикувани Табуларен лист на медицинските процедури и Азбучен индекс. На основата на споразумение между НЦОЗА и НЗОК в момента се работи по мапиране (създаване на съответствия) между кодовете на процедурите, които в момента се ползват от НЗОК (МКБ9-КМ) и преминаване към българската ревизия на Австралийската класификация. Беше подновен лицензът и инсталиран последният вариант на Групер, като в момента се работи по групирането на данните от 2014 г. Към подаването на данни от болнични лечебни заведения бяха привлечени допълнително и психиатричните болници. В края на 2014-а се актуализира част от централизирания модул на специализирания софтуер на болничната система ССБ. Предстои да се публикува ръководство за кодировчици.

- А с методиката за плащане на болниците, основаваща се на ДСГ?

- Методиката съществува от 2012 г. и се основава на основните принципи на приложение на ДСГ в целия свят. За съжаление все още няма разработена законодателна и нормативна база за въвеждането на този метод, по план това е предвидено да се извърши до края на тази година. В края на миналата бе публикуван метод за постепенно преминаване към ДСГ, като се запазят алгоритмите за дейност и качество, заложени в клиничните пътеки (КП), тоест беше анализирано възможното трансформиране на КП към ДСГ, което е прилагано и в други страни. В зависимост от политическото решение е необходимо да се преизчисли допълнително кейс-микс индекс (КМИ) не само на национално, но и на регионално ниво, тъй като има разлики в страната, свързани с движението на пациентите. След това трябва да се изчислят и съответните базови стойности. Необходимо е провеждане на проучване при няколко болници, в които да се изследва приложението на ДСГ и техният бюджет да се изчислява на основата на тази методика, а получените резултати да се сравнят с финансирането им по КП.

- Как ще се отрази въвеждането на ДСГ на приходите на болниците и на разходите на НЗОК - ще се увеличат ли?

- Един от митовете, разпространявани от "специалисти", е, че въвеждането на ДСГ ще увеличи разходите на НЗОК и съответно приходите на лечебните заведения. Познаването на методиката на ДСГ води до отхвърлянето на този мит. ДСГ се основава на подаваните от болниците данни за направените от тях разходи за всички пациенти - независимо дали са постъпили по линия на НЗОК или по друго направление. На базата на докладваните разходи се изчисляват съответните относителни тегла на всяко ДСГ след съответното групиране на медицинските и финансовите данни. Групирането се извършва от специализиран софтуер, който не позволява субективна намеса, а е на базата на подадената и кодирана от самите болници информация. След това се определят и съответните финансови стойности на отделното ДСГ. Така че краткият отговор е: разходите на НЗОК ще се увеличат съответно с процента на инфлация и съответните политически решения относно бюджета на държавата за здравеопазването. По експертна оценка това ще е с не повече от 5-10 %. Приходите на лечебните заведения обаче ще зависят от това какви заболявания лекуват, тежестта на състоянието, дали диагнозите са терапевтични или хирургични, в какво състояние изписват пациенти и какви разходи правят за всеки от тях.

- Добихте ли представа доколко реално са остойностени сега КП, каква е равносметката?

- Да, в хода на нашите анализи придобихме представа относно реалната стойност на отделните КП. Тук трябва да отбележа, че има такива, които са силно надценени - някои хирургични, и съответно такива, които са силно подценени - някои терапевтични като детските заболявания. За съжаление в последните години не се правят анализи, свързани с оценка на обемите и цените, а има механично вземане на решения - вдигане на някои цени, раздробяване на КП, промени на обеми, което често е свързано с натиск на определени групи от обществото. Все още няма точен и научно доказан метод за остойностяване на медицинската услуга, затова всички страни прилагат различни методи, отчитащи разходите за предходен период, направени по дадена медицинска услуга.
Още един от митовете, които се разпространяват в обществото, е, че няма направено остойностяване на лекарския труд. Такова остойностяване по принцип е невъзможно - в икономическата теория заплащането на труда е свързано с договарянето между работник и работодател и оценката на пазара за количеството и качеството на вложените усилия при дадена работа.

- Какво още е нужно, за да се подготви въвеждането на ДСГ у нас?

- Въвеждането на ДСГ изисква преди всичко политическа воля и консенсус в обществото и в професионалната общност. Техническата подготовка по въвеждането на ДСГ е налице, а сроковете зависят от посочените по-горе условия. За съжаление в НЦОЗА звеното, което работи, е много малко като състав и не получава необходимите финансови средства за поддържане и развитие на системата - развитие на софтуерните продукти, въвеждане на допълнителни форми на контрол. Необходимо е допълнително разработване на система, която да контролира опитите за злоупотреба - надписване, неправилно кодиране, прехвърляне на кодове от едно състояние в друго. Трябва да се създаде и система за "бенчмаркинг" на лечебните заведения - класирането им според качествени и количествени показатели, както и по съответните специалности и направления. Но и това изисква допълнителни ресурси.

- Кога реално може да се въведат ДСГ, ще се спази ли срокът от 2015 г.?

- Когато има решение на политическо ниво!

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай