Стоян Мавродиев е новият изпълнителен директор на Българската банка за развитие. Той е магистър по право от СУ "Климент Охридски" и магистър по финанси от УНСС. Има многобройни международни специализации по данъчни консултации и данъчно планиране, бил е правен и данъчен консултант в световната одиторска компания "Price Waterhouse Cooper". Мавродиев подготви икономическата програма на кабинета "Борисов 1". Бе депутат от ГЕРБ в 41-ото Народно събрание. През 2010 г. е избран за председател на Комисията за финансов надзор с 6-годишен мандат.
- Г-н Мавродиев, Вие оглавихте ББР преди малко повече от месец. В какво състояние заварихте банката?
- Заварих Българска банка за развитие в доста добро състояние – банката е сред институциите с най-висок кредитен рейтинг у нас, с отлично представяне при прегледа на качеството на активите и стрес-тестовете в сектора, с висока печалба и редица амбициозни проекти. В момента работим по анализ на цялостното състояние на банката и когато той е готов, ще направим по-задълбочени и пълни изводи. Важното е, че банката е финансово стабилна институция и в добро финансово здраве.
- Как виждате ролята и работата на единствената държавна банка в нейната дейност за подкрепа на българския бизнес и на икономиката? Какви цели си поставяте?
- По закон и устав Българска банка за развитие е създадена като лост за подкрепа на малкия и средния бизнес в страната. Тъй като Банката няма клонове, тази подкрепа се предоставя през търговските банки. ББР отпуска на останалите банки пари при изгодна лихва, които те от своя страна отпускат на малкия и среден бизнес. За да има и по-директен достъп до малките и средни предприятия, ББР е създала и дъщерната си компания за микрофинансиране „Джобс", която е специализирана в кредитиране на най-малките и стартиращи бизнеси в страната. През следващата година очакваме да заработи и фондът за дялови инвестиции в социални предприятия.
Банката обаче има възможност да предоставя и директно заеми за специални проекти, които търговските банки у нас не могат или нямат интерес да кредитират, но имат финансов и икономически смисъл. Това основно са дългосрочни инвестиционни заеми, които ББР може да отпуска, включително и в синдикат с чужди банки, тъй като банката се ползва с високо доверие от международните финансови институции вече 17 години.
Важно е да споменем, че много от банките за развитие по света са фокусирани върху стратегически, държавни или публично-частни проекти, без да изключват малкия бизнес от своето портфолио. По мое мнение, Българска банка за развитие би следвало да работи и в тази посока.
- ББР подкрепя и предприемаческата програма на The Founder Institute в София, която цели да даде рамо на стартиращи предприятия. ББР ще продължи ли да подкрепя стартиращ бизнес и чрез другите си програми?
- Категорично – да. Поради спецификата на финансовата система и асоциирания с тях по-висок риск, стартиращите бизнеси не само в България, но и в цяла Европа, са далеч по-затруднени в намирането на начално финансиране, отколкото техните конкуренти в САЩ. Ние можем и трябва да помогнем.
- Имаше коментари, че ББР финансира твърде малко предприятия. Действително ли е така, какъв е броят на предприятията, които ББР финансира директно и на каква стойност са отпуснатите средства?
- ББР има над 200 корпоративни клиентa при общ размер на кредитите от приблизително 850 млн. лева. Към приноса на банката следва да добавим и още 1 365 юридически лица по линия на програмата за саниране с текущ обем на кредитите от 660 млн. лева. Националният гаранционен фонд към ББР е подпомогнал чрез предоставяне на гаранции за търговските банки общо 3 618 малки и средни фирми в страната, като обемът на предоставените им кредити е 729 млн. лева. МФИ „ДЖОБС" е предоставила кредит или микролизинг на още 380 малки бизнеси. На този фон е резонно да се запитаме, ако това са малък брой клиенти, получили подкрепа, колко ще останат за колегите от търговските банки? В крайна сметка, идеята зад съществуването на ББР не е тя да обсеби целия банков пазар в България.
- Изплащат ли се в срок отпуснатите от ББР заеми, какъв е делът на проблемните кредити на банката?
- Вземанията с просрочие над 90 дни са с дял 8.1% в общия портфейл. Вероятно добър извод дали това е много или малко, би могъл да се направи, ако го сравним с нивото в банковата система – 12.2%. Тоест, проблемните кредити в ББР са 30% по-малко, отколкото е средното за останалите банки.
- Какви са финансовите резултати на ББР за миналата година и за първата половина за тази? Какви са очакванията Ви за цялата 2017-а?
- През изминалата година банката е отчела 44,9 млн. лева печалба, а активите й са се увеличили на близо 1,9 млрд. лева. За първите 9 месеца от 2017 резултатите отново са много добри – нетният доход преди обезценка е 33,6 млн. лева, като на годишна база ръстът е около 15%. Прогнозите ми са за успешен завършек на 2017 година и за увеличаване на ръста през 2018.
- Как виждате бъдещето на банковия сектор у нас? Накъде ще се движат лихвите?
- Банковият сектор у нас е в процес на консолидация, като личните ми очаквания са поне още две банки да бъдат продадени, а купувачите вероятно да са вече опериращи на нашия пазар играчи. Що се отнася до лихвите, техните нива са циклични. Когато банките имат много депозити и малко кредити, лихвите и на двете падат, тъй като банкерите искат да охладят желанието за спестяване и да стимулират кредитирането. През последните години банките у нас бяха свръхликвидни, от което произтичаше и рекордно ниското ниво на лихвите. Има още доста поле за кредитиране с набран от местни депозити ресурс, така че очаквам днешните лихвени нива да се запазят и през следващите две години.
- Според Вас постижим ли е 4% ръст на икономиката за 2017 г.?
- Постижим е и вярвам, че ще бъде постигнат. Друг е въпросът какво стои зад този ръст и дали той е устойчив във времето. Тук ще се съглася с премиера, че привличането на инвестиции трябва да се превърне във водещ приоритет, тъй като вложенията в дълготрайни материални активи днес са притеснително ниски.
- Вие сте автор на първата икономическа програма на ГЕРБ. Какво от нея беше изпълнено и как виждате икономическото развитие на страната в последните години? Какви трябва да са приоритетите на управляващите?
- Според мен, два ключови приоритета трябва да са привличането на чужди инвестиции и образователната реформа. Това са именно предизвикателствата пред българската икономика днес – как да създадем по-голям производствен капацитет и как да осигурим нужния човешки ресурс. Досега от икономическата програма се изпълниха и дори преизпълниха ангажиментите за инвестиции в инфраструктура. Оттук нататък, обаче, те ще бъдат все по-трудни и ще трябва да се погледне към частния сектор, към по-гъвкави методи за финансиране и към публично-частните партньорства. Българска банка за развитие има потенциала и капацитета да играе централна роля в този процес.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
