06:30 ч.

04.03.15

8 мин.

5687

7

0

Изтичането на мозъци може да е плюс за България

от Стела Стоянова |

Изтичането на мозъци може да е плюс за България

Реформите се бавят, тъй като хоризонтът на политиците е до следващите избори
На децата им е скучно, защото училището ни е още в XIX в., казва акад. Петър Кендеров


Кои са ТОП 10 на Научните чудеса на България? Как те са променили историята на страната ни и обществото днес? Какъв е техният отглас в света? Кои открития на българи са дали тласък на световната икономика или наука? Това ще кажем всички ние в новата кампания на "Стандарт" и Българската академия на науките - "Научните чудеса на България". В следващите месеци ще откроим, разкажем и класираме големите български научни постижения. Ще отделим специално внимание на децата на България, които имат потенциал за научна кариера. Гласуването ще се осъществява на специален сайт. То ще е в две категории - "Научни чудеса на България" и "Млади откриватели".


Едно от местата, които вече 15 г. откриват млади таланти, е Ученическият институт по математика и информатика на БАН. За това как се отглеждат гении и има ли смисъл да ги задържаме у нас, ако това им пречи да се развиват, "Стандарт" разговаря с основателя на Ученическия институт акад. Петър Кендеров.


- БАН започва да търси таланти във всички школа
- Всяка година поне едно българче влиза в "каймака на каймака"
- Наш възпитаник от САЩ плати участието на отборите ни в олимпиади, след като държавата абдикира


- Акад. Кендеров, Ученическият институт по математика и информатика в БАН от години търси млади таланти. Разкажете какво представлява той.


- Ученическият институт бе създаден още през 2000 г. като отговор на инициативата на ЮНЕСКО 2000 г. да бъде обявена за година на математиката. Тогава се възстанови нещо, което в България съществуваше преди това под името ТНТМ /Техническо и научно творчество на младежта/. Само че го направихме с по-различен формат. Институтът провежда три сесии годишно, като всеки път децата си представят проектите, специалисти от БАН пишат рецензии с препоръки и след това им предоставяме форум, на който да ги представят. Правим ги през януари, април, след което има лятна школа.


- Миналата година отворихте института и към другите научни области...


- БАН прецени, че този опит трябва да се пренесе и при останалите науки. Миналата година постъпиха 43 проекта от всички области на науката. Имаше много хубави разработки, включително и от хуманитарните и обществените науки. Сега има решение на Управителния съвет на БАН тази инициатива да се повтори, като се използва проектният начин на обучение, който започна вече да навлиза в училищата. Когато човек изучава отделните дисциплини, той научава определени неща от тях, а когато работи върху проект, трябва да съчетае знания от различни области. Затова идеята е първо на училищно равнище да се пресеят по-добрите проекти на децата, с помощта на регионалните центрове на БАН. След това най-качествените ще дойдат в академията.


- Какво правите за тези ученици?


- Основната идея е да им дадем възможност да работят още по-интензивно, да изкарат някакъв стаж в БАН, да ползват библиотеките, лабораториите компютърната техника. Много е важно, че тренираме едновременно и изследователската компонента, и способността да представят проект. Това са две различни умения, но еднакво необходими за човека от бъдещото общество. Светът вече е много свързан информационно. Който иска да е успешен, трябва да владее и комуникацията, при това не само на своя роден език. Затова ги караме да изготвят и резюме на проектите на английски. У нас те ги представят на български, но ако отидат в чужбина на международни състезания, трябва да имат готовност да ги презентират и на друг език. Между другото на тези световни състезания питомците на Ученическия институт се представят блестящо. Всяка година изпращаме две деца в Масачузетс на 6-седмична лятна школа и почти винаги имаме някой, който стига там до челната петица от всички 80 участници, избрани от целия свят. Това е каймакът на каймака. На Европейския конкурс за млади учени през миналата година трите български проекта получиха общо четири награди. Спомням си как, когато започнахме през 2000 г., учениците въобще не можеха да докладват. Стои пред дъската, пише нещо и веднага изтрива - отзад никой не вижда какво е написал. Сега да ги видите - докладват като професионални преподаватели. Първата година, когато участват, гледат как докладват другите. Ако един намери някакъв нов "маймунджилък", на следващата година всички го владеят. Освен това, тъй като участниците са от цялата страна, аз очаквам, че след това те ще имат подобно въздействие и в собствената си среда. Така че, когато оценяваме ролята на такъв вид инициативи, трябва да имаме предвид и този спонтанен ефект на разпространяване на хубавите неща, или т нар. добри практики.


- Какво се случва с младите изследователи, когато вече завършат? Колко отиват навън, каква част остават тук?


- Винаги ми поставят този въпрос - отстрани на пръв поглед изглежда, като че ли този вид дейност изтласква българите в чужбина. Но това не е вярно. От 100-150 участници в този институт може би годишно около 10 заминават да учат в чужбина. Не бива да поставяме въпроса така, защото докато България не развие необходимата инфраструктура и условия, за да може те да се реализират тук, е по-добре да се реализират в чужбина. От гледна точка на развитие на цивилизацията какво ще спечелим ние, ако тези хора останат в България и не разгърнат таланта си? Ако отидат в чужбина и там се развият, те са едни много добри посланици на България. Всъщност благодарение на тях мнението за страната ни там е вече друго - не ни възприемат само като разбойници и хора, които мамят банкоматите. Много от тези хора след това са готови да помогнат на България. Нашият директор на Института по математика чл.-кор. Юлиан Ревалски направи една конференция "Математически дни в София", на която събра цялата българска математическа диаспора. Дойдоха 300 души отвсякъде и всички са готови да помагат. На лятната школа тази година поканихме като ментори младежи, които някога са били в Ученическия институт, а сега са в Масачузетс, в Кеймбридж. Те дадоха на децата да работят по проекти, за които България нямаше как да осигури научно ръководство. По такива проекти работят първокурсници в MIT или Харвард. Въпросът не е да кършим ръце колко хора заминават. Германия също се оплаква от изтичане на мозъци, въобще Европа малко изостава по отношение на англосаксонския свят, на САЩ, на Канада, на Австралия. Там се създават примамливи условия, при това не само финансови, за реализация на нови хора. Европа е малко закостеняла и позастаряла, не допуска толкова лесно нови неща. И сега много български ученици заминават да учат в Европа, но след това и те посягат да отидат в Америка или в Англия. Едно от децата, с които работихме преди повече от 30 г. - Дико Михов, завърши в САЩ, започна да работи в един хедж фонд, стигна до вицепрезидент. Този хедж фонд имаше политика да подкрепя талантите, затова Михов инвестираше и лични средства, и такива на компанията си, в развитието на български таланти. Даваше по неколкостотин хиляди долара годишно. Благодарение на него тази система в България оцеля, защото в един момент държавата беше абдикирала, не подкрепяше нашите отбори за олимпиади в чужбина. Точно в този период се появи Дико Михов, който е продукт на нашата система, но е и един от малкото, готови да вложат и пари. Ние трябва да видим кои са плюсовете на това "изтичане на мозъци" и да ги използваме. Като държава до момента ние сме платили един тежък кръвен данък - без война България загуби повече от 1 млн. души, и то образовани. Ние не сме ги загубили напълно, но, за съжаление, още не сме стигнали до разбирането, че можем с много малко средства, целенасочено инвестирани, да спечелим тези хора, които са безценен капитал за България.


- Много се говори за изследователски подход в образованието. БАН разработва нова образователна концепция, залегнал ли е той вътре?


- Точно това е същината на концепцията. Ако децата от ранна възраст усвоят изследователския подход, след 10-15 г. много неща у нас ще се променят. За съжаление нашата демокрация има много сериозен вроден порок - хоризонтът на нашите политици е до следващите избори. А никой не иска да прави реформи, ако предстоят избори. Дълготрайните интереси на обществото в момента не се представляват от никого. От тази гледна точка монархията има един плюс - има поне един човек, който е лично заинтересован да остави добро царство на детето си. Сега няма такъв човек. Що се отнася до изследователския подход, този модел на образование, който в момента е господстващ в България, е бил полезен в средата на XIX век. Учителят излъчва информацията, а децата трябва да я запаметят и възпроизведат. И това е било достатъчно, ако ще станеш работник във фабриката, където ще извършваш еднотипни операции. Днес вече го няма този тип производство. Сега всеки има много по-голяма самостоятелност, много по-големи възможности за подобряване на това, което прави в собствената си област. Тоест това изследователско начало, свързано с иновативния подход, трябва да се закърми и отглежда. Не е необходимо да променяме учебниците и учебното съдържание - важно е как децата го изучават, как им се поднася. Като започнат да учат нещо, добре е те сами да го открият по експериментален път. Днешните деца, преди да влязат в училище на 6-7-годишна възраст, са подложени на едно много голямо информационно въздействие - телевизия, компютърни игри, таблети, телефони. Те контактуват с образи - и изведнъж в първи клас започваме да ги учим да пишат ченгелчета. Ами скучно им е, губят интерес към ученето! И това е всъщност най-сериозният проблем. Затова се опитваме с този виртуален кабинет по математика, който сме създали, да дадем възможност на децата да изучават предмета, експериментирайки с математически ситуации. Компютърните системи вече позволяват те сами да откриват фактите. Човек учи именно по експериментален път - когато лично ти откриеш нещо, в запаметяването се включва и емоционалната компонента. А ние сме базирали нашата образователна система върху най-бавния начин за приемане и предаване на информацията - четенето и писането. Гледането, възприемането на картина е много по-богат канал за комуникация. Децата сега се отегчават в училище, защото ги вкарваме в една среда, която не е естествена за тях. Вместо да ги подтикнем да общуват един с друг, когато решават някакъв проблем в клас, ние им казваме "Не си говорете, изключете телефоните". В нашия институт сме започнали някои инициативи в тази връзка - например едно ново състезание "Математика с компютър". Всеки участва, откъдето си иска - от вкъщи, с лаптопа, с мобилния телефон. Задачите имат приложна насоченост и човек може да ги решава, дори без е наясно с математическата им същност. Може да се решават дори от хора, които нямат инженерно образование. Когато всички разберат, че има много ситуации, в които можеш сам да намериш решението и да си помогнеш, тогава става чудото на по-развитото общество. Ключът към него отново е образованието.


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Потребител · 13:50 · 04.03.2015
Хаха изтичането на мозъци плюс .... за закърнялите БАН-овци сигурно, щото ще остане по малко конкуренция :)))))
Потребител · 13:31 · 04.03.2015
Изтичането на мозъци може да е плюс за България, особено ако са политици ...........
Потребител · 11:24 · 04.03.2015
Тоя професор като е професор защо не отиде на запад да бачка в някой научен институт?
Защото няма квалификация за професор.
Ако отиде на запад с тия знания и начин на мислене може само да мие чинии в някой ресторант.
Квалификацията му е достатъчна само да ръси глупэсти по вестниците.
Потребител · 10:37 · 04.03.2015
Да сигурно e плюс за България, затова сeга сe търсят ИТ спeциалисти от трeтия свят. От изтичанeто на "мозъци" полза имат само самитe мозъци, а нe страната. Нeка си прeдставим чe eдин дeн Бг излeзe от тази бeзкраина икономичeска криза , нeквалифицираната работа щe сe върши от нeобразованото eтничeско"малцинство"(да нe повярваш)а кои щe върши работата за която сe изисква квалификация и образованиe.Как тогава тази икономика щe сe развива ?с вносни мозъци от трeтия свят ли ?!
Потребител · 10:35 · 04.03.2015
На всеки българин в чужбина има открита сметка като потребител на парно в топлофикация софия, варна,пловдив,бургас. Така, че ще ги върнат да си покрият "дълговете" след като са ги осъдили без да разберат.алъш-вериш да става за юридическо-милиционерската мафия. Нейното име е :ЧСИ халаджова и димоларова, ДСИ ахмед Мехмед и л.станчев, юристконсулта на далкия варна андон бюкюфжан,районните съдийки м.кацарска и н.шакирова-------това са убийците, които вече си заработват великденските рушвети
Потребител · 08:56 · 04.03.2015
Какъв позор професоре,всички сте малоумници.Вместо да се борите тези деца да градят родината ни,вие ги надъхвате да абдикират,Всички сте мръсници,продажни9ци, боклуци,изроди,без национа на отговорност.УЖАСТ!!!
ц · 08:11 · 04.03.2015
Иэтичането на моэъци е най лошо эа България,хубаво е эа теэи страни където ги посрещат учат съэдават условия эа качествен живот в бъдеще работа добро эаплащане спокоен живот на който свикват и после почти не се эавръщат да живеят в България да им крадът колите къщите
Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент