Няма рационални прогнози за цената на долара
МВФ не ни дава пари, затова мнението му е без значение, казва Емил Хърсев
Защо МВФ подлага България на унищожителна критика в последния си доклад? Можем ли да погледнем банковата криза от лятото на 2014 г. под друг ъгъл? На тези и още други въпроси отговор за "Стандарт" дава финансистът Емил Хърсев.
- Последният доклад на Международния валутен фонд, оповестен преди дни, препоръчва бързи мерки за преодоляване на слабостите в банковата система в България. Има ли слабости банковата ни система, какви са и какви трябва да са бързите мерки за тяхното оправяне, господин Хърсев?
- В света няма нито една държава и нито една система, изкарала 7 години депресия и преди това 2 години рецесия, за която да не може да се напише, че има нужда от някакви бързи мерки. Това са просто клишета, които могат да бъдат употребени абсолютно за всяко едно нещо. Те са типични за практиката на МВФ и са просто словесна плява, която е добре да се избягва. В отчета за България има неща, които се казват, и други, които не се казват. Заслужава си да се замислим защо. Но най-вече трябва да си отговорим какво е значението на този доклад - той не произвежда никакво действие, няма абсолютно никакъв характер на нещо задължително. Просто е мнение на екип от хора, които МВФ е изпратил тук, за да установят какво според тях е икономическото състояние на България. Ако погледнете докладите на всички тези мисии за която и да било държава, като започнете от САЩ и Германия - все едни и същи фрази. Все са за бързи, спешни мерки, за слабости, за реакции. Не върви да се взема това четиво кой знае колко на сериозно.
- Защо смятате така?
- Ние не сме Гърция, чиито траншове за оцеляване зависят от положителното заключение на МВФ по който и да било въпрос. Нито чакаме нещо от фонда, нито пари сме взели, нищо.
- Но неотдавна и Европейската комисия не ни даде много добра финансова оценка, с известни изключения...
- Точно в това е обяснението - МВФ преповтаря оценките на Европейската комисия, абсолютно нищо различно няма. ЕК установила, че след като има фалирала банка в България, сигурно има проблеми в банковата система. Тя третира случилото се с КТБ като вид заболяване. И погрешно си мисли, че Корпоративна банка се е споминала поради тежко заболяване.
- Затова ли препоръчва затягане на надзора над надзорниците?
- Всяка институция е петимна да надзирава всичко и всеки, ако може. Не правят изключение и МВФ, и Световната банка, и Европейската комисия. Не случайно дори страни, които разчитат на милиарди финансиране от тях, в същото време им отказват такива надзирателни функции. Примери - Гърция и Унгария. Надзорът е важна обществена функция, не е просто по желание на някакви неправителствени организации. Тук са застъпени конкретни интереси на хора, които са вложили пари в този сектор, на акционери, на заети в него, на реалната икономика. И не може просто така да се налага такава важна функция. Няма смисъл, противопоказно е. Не може всеки да се рови в книгите на банките и да гледа кой кого и как финансира, това са конкурентни отношения.
- Изводите в доклада са обаче далеч по-капитални - настоява се за промени в правната рамка на банковата система. Защо, нали всичките ни закони са на база европейското законодателство?
- Такива общи неща могат да се напишат за абсолютно всяка система - за автотранспорта в Бразилия например, или за денталната медицина в Южна Корея. Там, където има констатации, това са преписаните констатации на ЕК. При това се отнасят за България, където не е дадена нито една стотинка от бюджета за подкрепа и спасяване на банковата система. А има държави с далеч по-тежки проблеми в банковите си системи -Германия, Франция, Италия, които изсипаха стотици милиарди долари - за тях обаче не се правят подобни заключения, напротив. Естествено, комисията се упражнява върху най-слабото звено, за да покаже възпитаващата си функция. Не го прави така усърдно към Унгария, дори към Гърция, откъдето получава много драматични отговори. Най-големият проблем в докладите и на МВФ, и на ЕК е това, което не се казва. А бихме очаквали точно тези неща да се кажат.
- Какво се премълчава?
- Например коя е дълбоката причина за тази несигурност на банковата система в България ? Когато беше създаден валутният борд в България през 1997 г., фондът направи всичко възможно, за да пресече всякаква възможност за кредитиране от последна инстанция. На БНБ й беше отказано по всякакъв начин, дори със собствени средства, да подкрепя банките. В Унгария например, се направи специална система, която да подпомага банките и да ги кредитира при временна неплатежоспособност. В тези доклади аз не видях да пише, че се води нелоялна конкуренция срещу българските банки. Дълги години ние нямаме адаптиране на пазара. Не видяха и това, че българският банков надзор се справи независимо от изключителната преса върху него. Въпреки че БНБ беше оставена без всякаква подкрепа от правителство, от парламент, тя се справи с банковата криза от миналото лято. Вярно, не успя да овладее една банка, просто нямаше инструментите за това. Но все пак паниката беше овладяна. За това трябваше да получат признание, че надзорът си върши работата, направи дори повече, отколкото му позволяваше законът. Имаше две банки под особен надзор, от тях едната вече работи. В коя страна пуснаха банка да работи без пари от държавата? Благодарение на Комисията за финансов надзор нямаме нито един проблем на финансовия пазар, нямаме инвестиционни посредници със затруднения. Работа на международните финансови институции е да съобщават истината, и то цялата истина.
- Искате да кажете, че България може да служи за добър пример по отношение на банковата си система?
- Абсолютно. Както и за лош пример по отношение на липсата на всякаква подкрепа от страна на правителството. Оставиха БНБ сама под огъня. Събра ли се парламентът, за да помогне?
- Какво е вашето мнение за новите текстове, които ще се приемат сега, за вкарването на временни синдици с повече правомощия в затворените банки?
- Въпрос на законодателно решение, на политическо решение, ако щете. Съгласен съм с виждането, че от момента на отнемане на лиценза на банка би следвало с процедурата от там нататък, след заявяване на производство по несъстоятелност, да се занимава специализираната институция Фонд за гарантиране на влоговете. В доста държави е така - в САЩ също. Там фондът дори влиза в банката далеч преди да се стигне до несъстоятелност. Такова решение би било по-сполучливо от досегашните. Но да се подмята без доказателства, че квесторите допуснали разграбване на активите на КТБ, не е оправдано.
- Даването на повече права на Фонда за гарантиране на влоговете не разсейва ли отговорността? Не позволява ли да се намесва изпълнителната власт с повече права в процеса по несъстоятелност?
- Позволява, но е редно да се намесва. След като държавата влага свои средства в процеса, намесата й е нормална.
- Как ще коментирате намерението за вземане на заем от 16 млрд. лв. от правителството? Одобрението от парламента вече бе дадено.
- Една част от тези пари ще отидат да се подновят изтеглени преди заеми, по които предстоят плащания, а бюджетът не предвижда средства да ги погаси. Останалата част е за такива, чието вземане е одобрено от парламента при приемането на закона за бюджета за съответната година. Не се знае дали Народното събрание ще одобри в следващите години - 2016 и 2017, финансирането на дефицита със заеми, съответно в такъв случай не се знае дали ще бъдат взети заеми. Нищо не е сигурно, с изключение на това, че ще се гарантира обслужването на дейността на България като емитент. А заемите възникват само след като ги одобри парламентът. Може пък той да приеме, че за следващите две години няма да вземаме заеми, ще имаме повече приходи и ще завършим с излишък и ще погасяваме заемите си без да вземаме нови.
- Вярвате ли го?
- О, да, вярвам, защото знам, че е имало такива години за България - между 2004-2008 г. точно това се е случвало. След като нещо се е случвало, тогава няма какво да се питаме възможно ли е, или не. Дали обаче ще се случи със сигурност - не знам, не съм врачка.
- Как ще коментирате възхода на долара на световните пазари и отслабването на еврото?
- Това е пазар, а пазарите се водят от своите очаквания. Тези очаквания не винаги са реалистични, не винаги са рационални. Аз лично не вярвам на известната сред нашите среди хипотеза за рационалните очаквания, по-скоро споделям тезата на г-н Уорън Бъфет, според който пазарът има по-скоро контрапродуктивни очаквания.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
