Облекчаваме бизнеса с 200 000 лв. годишно

20 млн. лв. финансиране получиха български стартиращи компании, казва Александър Манолев

Облекчаваме бизнеса с 200 000 лв. годишно | StandartNews.com

Заместник-министърът на икономиката Александър Манолев е възпитаник на един от водещите икономически университети в света – University College London, Великобритания. Преминал редица специализации в България и чужбина. Работил в областта на маркетинга и подготовката на проекти за еврофинансиране. Заемал позиции на средно и висше управленско ниво в редица компании. Зам.-министър на туризма във второто правителство на Бойко Борисов. През 2016 г. поема управлението на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Избран за депутат на извънредните парламентарни избори на 26 март 2017 г. от Благоевград с рекорден брой преференции. Назначен за зам.-министър на икономиката в началото на месец май т.г. Владее английски, испански, гръцки и руски език. Семеен с две деца.

- Започнахте анализ на възможностите да се облекчат административните тежести за бизнеса. До къде стигнахте?
- В Министерството на икономиката инициирахме пълен преглед на всички услуги, разрешителни и лицензионни режими, които ние и дружествата и агенциите в нашата система предоставят на бизнеса. Създадена бе работна група на ниво министерство, която бе натоварена с тази задача. Участвах в целия процес и мога да ви кажа, че не беше лесна задача, защото когато се заговори за реформа, често администрацията те затрупва с хиляди документи и те убеждава колко е трудно дадено нещо да се промени. Затова беше важно да подходим по-прагматично и да подредим нещата, така че да видим реалната картина. На първо място разгледахме услуга по услуга – какво се изисква от бизнеса, колко се заплаща, за какъв срок се изпълнява и т.н. По този начин анализирахме всяка една от 187-те услуги, които предоставя министерството и второстепенните бюджетни разпоредители към него. Организирахме и обсъждания със съответните структури – дирекции, изпълнителни агенции и дружества. И стигнахме до конкретни решения, които надявам се скоро ще се усетят и от бизнеса. Внасяме промени в 113 от тези общо 187 услуги. На 88 от тях ще намалим таксите или те направо ще отпаднат. За 23 услуги ще се съкратят сроковете, а за 8 установихме, че изобщо не са необходими като регулации и могат да отпаднат. При 29 от услугите се намалява броя на изискуемите документи или част от тях ще се събират по служебен път. Очакванията са това да редуцира пряката финансова административна тежест за бизнеса с около 200 хил. лв. годишно. Забележете – тук говорим само за пряката тежест. Ако се сметнат и косвените пасиви – загуба на време, транспорт и всичко останало, тази сума ще се увеличи в пъти. Доказателство, че когато има воля и ясен политически ангажимент нещата се случват.
- Премиерът разпореди и решителни действия за спиране на злоупотребите в продажбите на течни горива. Там какви ще са ползите за бизнеса?
- Още един красноречив пример, как проблеми трупани с десетилетия могат да се решат за дни, когато има политическа воля. Оказа се, че при проверки на обекти за продажби на течни се установяват продажби, без да се отчитат чрез електронните системи с фискална памет. Премиерът разпореди веднага да се вземат мерки и да се предложат конкретни мерки. Веднага бе стартирана работа по промяна на нормативната уредба, в която се включиха представители на всички ангажирани институции – Български институт по метрология, Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, Национална агенция по приходите. Всички седнахме на една маса и много бързо се намери работещо решение. Разписани бяха конкретни текстове в Наредбата за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, които бяха предложени на вниманието на министъра на икономиката и на министъра на финансите, защото наредбата е обща. Те вече са публикувани за обществено обсъждане, а след влизането им в сила, се очаква косвеният ефект в държавния бюджет да е в размер на около 117 млн. лв. годишно. Вече са готови и промените в Закона за измерванията, където са разписани и много по-високи санкции за нарушителите, за да могат да се спрат опитите за подобни злоупотреби.
- Представихте възможностите за инвестиции в България пред една от най-големите полски компании в автомобилната индустрия?
- Всъщност това е една от най-големите финансови групи в този сектор в цяла Европа. Става въпрос за „Boryszew", които произвеждат автомобилни части и компоненти за голяма част от европейските марки автомобили. Статистиката показва, че всяка пета кола в Европа има част или части, произведени от тях или от някоя от дъщерните ѝ компании. Имах възможност да разговарям с Аркадиуш Кренжел, който е високо в управленската им йерархия. Те имат реален интерес да изнесат производствени мощности в България. Готови са да дойдат и да гледат терени и да проучват на място. Очаквам да насрочат дата и лично ще придружавам делегацията им. Това е голяма възможност – не само защото ще се открият много нови работни места, но и защото навлизане на инвеститори от такъв ранг е предпоставка да ги последват и други.
- Така ли ще процедирате с всеки голям инвеститор? Личното отношение ли мислите, че ще ги впечатли?
- Позитивното е, че интересът от Полша е един от многото. В последните седмици имах среща с представители на публичния или държавния сектор от Германия, Китай, Азербайджан, Египет – всички те считат държавата ни за атрактивна дестинация за инвестиции. Но ние трябва да сме проактивни. Ако някой си мисли, че може с една протоколна среща да доведе голям инвеститор, значи много бърка. Считам, че трябва ние да предлагаме възможности и да търсим компании от такъв ранг. Още повече, че нашите съседни страни също са много агресивни в тази посока. А някои от тях имат много по-голяма свобода на действие, защото не са членове на ЕС и не трябва да се съобразяват с някои регулации, които важат за нас. Но именно членството ни в Общността и политическата стабилност са нашите силни страни, които трябва да използваме. Защото когато се правят инвестиции за милиони, компаниите гледат дългосрочните предпоставки за развитие, а не краткосрочни „бонуси". Затова мисля, че сме конкурентноспособни, но трябва сами да търсим възможностите. Не по-малко важно е да облекчим административните процедури и тежестите за бизнеса – защото това често се оказва бариера пред големия чуждестранен капитал. Затова и в началото на разговора ни акцентирах колко важни са мерките, които се взимат както в Министерството на икономиката, така и от цялото правителство за намаляване на административната тежест. Това наистина е механизъм да бъдем много по-конкурентни и да привличаме сериозни и дългосрочни инвестиции.
- По време на посещението Ви в Полша бе приет и общ документ за страните от Източна Европа относно идеята за Европа на няколко скорости?
- По-скоро на част от страните от Централна и Източна Европа и по-точно на министрите на икономиката от Вишеградската четворка (Полша, Унгария, Чехия, Словакия) и Румъния, Словения, България и Хърватия. Приехме обща декларация, в която най-общо посочваме, че бъдещето на Европа на няколко скорости за нас не е верният избор. И по-важното – мотивираме защо това е така. Личното ми мнение е, че точно в този момент, когато има толкова много предизвикателства пред нас, не трябва да поставяме нови, изкуствени бариери между страните-членки. Силата на ЕС е в неговата цялост. Не бива да допускаме след първото препятствие да спрем интеграцията и да тръгнем по нов път. Да, необходими са промени, мисля, че всички го виждаме. Но те трябва да изковат ново, по-силно бъдеще за Съюза. Знаем, че той е създаден на основата на икономически съюз, затова мисля, че е важно да имаме координирани действия именно от министрите на икономиката. Защото единният пазар е едно от най-важните постижения, което трябва да бъде запазено и развивано.
- Във Вашия ресор е управлението и на ОПИК. С какви темпове се движи програмата?
- Имам късмета да отговарям за една от най-добре работещите оперативни програми – такава е оценката на българските и европейските институции. Вижда се, че през годините е изграден екип, така че моята задача е да го запазя и да оптимизирам работата, за да може конкретните ползи да се усещат по-бързо в бизнеса. До този момент сме договорили 1,110 млрд. лева., като е приблизително 48% от общия бюджет на програмата. По сключените договори са разплатени 373 млн. лева. Преди по-малко от месец връчихме и сключените договори по процедура „Подкрепа за разработване на иновации от стартиращи предприятия" – 52 стартиращи предприятия получават близо 20 млн. финансиране. Важно е да ускорим темпото, защото всяка нова открита мярка са реални пари, които влизат в българската икономика и по-важното – стигат до компании, които ще оперират тук.
- Каква е оценката ви за свършеното до тук от министерството?
- Не мога да давам оценки за работата на цялото министерство. Аз съм част от екип, в който се стремя да давам своя принос, за да постигаме общите цели. Мисля, че това, което е важно да се отчете е, че сегашният екип на министерството е изцяло съставен от хора от системата. Така че тук нямаше никаква загуба на време – буквално от първия ден започна работа по натрупаните проблеми. Вече имаме конкретни резултати и мисля, че оттук нататък ще има още по-големи. Лично аз ще се стремя да имам и постоянната обратна връзка от бизнеса, защото това е най-важният измерител на това, което правим. Затова ще инициирам и регулярни срещи с представителите на малките и средни предприятия – за да имам непрекъснатия контакт, от тези които реално работят и всеки ден се срещат с трудности – били те административни или други.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай