Храм до Беренде стар като Боянската черква

Уникални стенописи от Второто българско царство са заплашени от заличаване

Храм до Беренде стар като Боянската черква | StandartNews.com

Драгоман. Всеки е чувал за Боянската църква и Земенския манастир. Безброй са и хората, които са ги посещавали. Но малцина са тези, които знаят за техния "връстник" - църквата "Свети Петър" край село Беренде, Драгоманско. Случайна разходка в интернет веднага накара екипа на експедиция "Преоткрий България" да се понесе към сръбската граница, където е разположено живописното село. Някога то е било център на доста оживена вилна зона, но след спирането на пътническия влак от Калотина до Станянци днес е доста западнало. Но хората там се надяват, че зелените хълмове, богатите на риба води на Нишава и средновековната църква ще привлекат любителите на родната природа и история.

Впрочем отделни туристи и сега идват да видят уникалните стенописи на "Свети Петър".
Ключът за храма се пази от магазинера на селото Борис. Веднага се намира и доброволец, който да ни заведа там без излишно лутане. Бай Свилен е работил цял живот като електротехник в "Ремонтстрой" в София, а след пенсионирането си се е прибрал в родното село, където наглежда местната помпена станция. "Помня тази църква и гробището в далеч по-добро състояние. Но времената бяха други. В нея сме се крили като деца, когато ни изненадваше дъждът, докато ловим риба в Нишава - стоеше си отключена. А сега дори откраднаха медните стрехи, които бяхме сложили под каменните плочи на покрива".

Каменният храм е малък - 4 на 5 метра, без притвор. Не е ясно дали е построен през ХIII век, или е още по-стар, но е обявен за паметник на културата още през далечната 1927 г. и е описан от Карел Шкорпил и Андрей Грабар.

Не може да се каже, че бай Свилен и съселяните му не правят каквото могат, за да запазя този уникален храм. На два пъти църквата е и измазвана отвън - през 1950 година и наскоро, преди три години. Направен е и дренаж около стените й, за да не се просмуква вода в основите. Водата, която прониква през покрива -защото мародери са отмъкнали и сложената върху него мушама! - обаче не е пожалила част от стенописите. А те обхващат цялото вътрешно пространство на храма.

Особено впечатляващи са композицията "Успение Богородично" и образите на тримата светии воини - свети Теодор Стратилат, свети Димитър и свети Георги. Тук е и изображение на свети Кирил Философ, но според експертите по-скоро става дума за Кирил Александрийски, а не за Константин Философ. А пред полуразрушения олтар все още може да се запали свещ пред икони на Христос с неизвестна, но видимо древна възраст.

На фасадата на църквата е имало човешко изображение и надпис "Иоан Асен в Христа бога благоверен цар и самодържец на всички българи и гърци". Той отдавна е заличен, но е било направено копие, което се е съхранявало в НАИМ. А част от стенописите са в криптата на "Св. Александър Невски". Изкуствоведите ги отнасят към ХIV век.
Не по-малко тайни крие и гробището до църквата. Всъщност това я е спасило от набезите на мародери. До 1981 г. тук са се извършвали погребения, но след това се прави ново гробище, по-близо до селото. А на Петровден са се събирали за курбан в чест на патрона на църквата.

Днес градът на мъртвите е истинска джунгла, сред която се крият уникални двойни каменни кръстове, а също и такива със заоблена форма. Те са характерни само за Годечкия край, а за произхода и символиката им и до днес се спори от учените. А до тях са запазените надгробни паметници от ново време. Включително и на съветския воин Сергей Иванович Прокопенко, тежко ранен през октомври 1944 г. при настъплението срещу германците на сръбска територия и починал от раните си в Берендей, където е имало тилова болница.

В селото имат сериозни амбиции за облагородяването на района край църквата и превръщането й в популярен туристически обект. Действа се по две линии - на църковното настоятелство, както ни обясни г-жа Маргарита Люцканова, която е негов член, и на община Драгоман. "От кмета искаме да оправи пътя до църквата и да разчисти гробището. А от Светия синод - да съгласува с Института за паметниците на културата реставрацията на църквата и най-вече на стенописите", обяснява тя "тактиката" на берендейци.

За да бъдат съхранени уникалните фрески за поколенията, а в храма да зазвучи отново Божието слово.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай