В галерията на столичната зала "България" публиката се наслаждава на прекрасни документални фотоси от 80-годишната история на легендарното арт пространство. В снимките на Христо Юскеселиев, Василка Балевска и Иво Хаджимишев се оглеждат събития, родни и международни знаменитости от класиката през последните осем десетилетия. Куратор на изложбата е Цена Бояджиева. На 24 ноември пак там ще бъде открита експозиция с творби на 50 художници, представяли свои експозиции през 14-те години на галерия "България". През май догодина пък ще бъде честван още един забележителен юбилей - 90 години на Софийската филхармония, уточнява нейният директор - прочутият диригент Найден Тодоров.
През 20-те и първата половина на 30-те години от миналия век в София няма истински удобна зала за симфонични концерти. Изисканата публика се събира във Военни клуб, Градското кино – днес галерията срещу Народния театър, Алианс Франсез. Но държавните институции от онези дни не се впечатляват особено от този факт. И за техен срам, някогашното Чиновническо кооперативно спестовно застрахователно дружество „България" подарява едноименната зала като част от цялостен комплекс на булевард „Цар Освободител", в който вече има грандхотел и ресторант.
През 1931 г. е обявен конкурс за застрояване на парцела. Печелят го големите архитекти професор Станчо Белковски и Иван Данчов – хора, на които столицата дължи много за разцвета на своя културен живот. Те строят Алианс Франсез на площад „Славейков", Консерваторията на „Евлоги и Христо Георгиеви", великолепната сграда на „Оборище" 12, където сега е настанено посолството на Виетнам, къщата на бившия софийски милионер Ангел Куюмджиев на „Велико Търново", в която е квартирувал шведският пълномощен министър по „онова" време на войната, а днес е резиденция на посланика на САЩ, грамадния комплекс „Балкан" на "Дондуков", където някога е било кино „Балкан", а в наши дни там е Младежкият театър, телефонната централа. Двамата са били софиянци не само по рождение, но и по дух – доказва го културно-историческото им наследство. Станчо Белковски завършва Берлинската политехника, а професор Иван Данчов има диплома по архитектура пак от тогавашната столица на Германия. Зала „България" е материализация на най-актуалните тенденции по онова време - като строителна и акустична техника, като естетика. В първоначалния си вид конструкцията е от железобетон, а специалният покрив е железен. Строежът започва през 1935 година и завършва на 9 октомври 1937-а, като откриването на комплекса е с концерт на Академичния симфоничен оркестър в новата зала. Входът е без билети. Вестник „Час" от октомври 1937-а, дигитализиран от Народната библиотека, пише: „Най-голямото културно дело на българската кооперативна проява до днес е новопостроената концертна зала „България" на Чиновническото кооперативно застрахователно дружество. Залата бе предадена за ползуване с един безплатен концерт при извънредно разнообразна програма".
Проектът е смятан за пример на модерно мислене в българската архитектура в междувоенния период - изключително сложен поради съчетаването на няколко различни функции, поради сложната форма и необходимостта от хармонично вписване между двете съществуващи сгради на „Цар Освободител". Предната фасада е несиметрична, като входът към хотела е изнесен вдясно, а първите две етажни нива са обединени от голямата витрина на сладкарницата. Горните етажи следват тези на съседното Чиновническо застрахователно држество. Отваряемият прозрачен покрив на ресторанта и падащите витрини на сладкарницата са сред впечатляващите екстри. Столичани възприемат новата концертна зала „България" като празничен подарък. Голяма част от тях - особено любителите на симфоничната музика - разбират, че в София е създаден подиум, където ще гостуват не само големи европейски оркестри, но и световноизвестни певци, пианисти и цигулари. До този момент столичаните са се чувствали притеснени пред чужденците заради скромните арт пространства.
Голямата зала е с 1470 места за публика /партер, два балкона, ложи/ и със сцена за 100 души оркестър и 200 хористи. Органът на фирмата „Зауер" от Франкфурт на Одер е с 4 мануала, 72 регистъра и 6000 тръби. /Бомбардировката на 24 май 1944 година разрушава залата, органа и двата рояла./ Едно от чудесата е инсталацията за „кондициониран въздух" - т.е. за изкуствено проветряване. В нея е било невъзможно да настане онази досадна задуха, която е била неразделен спътник на по-малките зали, които са били препълнени от публика. Така че това не е само сензация, но и огромно преимущество – човек да възприема изпълнението спокойно и с наслада.
Второто чудо на зала „България" са потъващите столове в партера чрез специален механизъм. На тяхно място от лявата страна на салона излиза гладък под, покрит с великолепен дъбов паркет. Тъкмо заради това „България" се превръща в мястото на най-големите и най-разкошни балове в столицата по онова време. Един от най-запомнящите е този на художниците. За събитието Дечко Узунов и Иван Пенков творят декори като морско дъно. За музиката се грижи Джазът на Овчаров. Вечерите са прекрасни и незабравими, пише във всички хроники от епохата. Благодарение на зала „България", преди войната софиянци аплодират много от най-добрите световноизвестни диригенти и оркестри.
Във възстановената през 1949-а „България" концертира Софийската държавна филхармония с диригент Саша Попов. И досега в нея се влиза през внушителното мраморно предверие, за да се стигне до двете зали. Голямата е с 1200 места, разпределени чудесно в партера, на първия, втория балкон и страничните балкони. Камерната посреща 200 меломани на вечер. През 1978-а зала „България" е обявена за паметник на културата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
