16:30 ч.

04.06.17

6 мин.

0

1

0
Седем притчи

1.
Двама свещеници срещнали мъдрец.
- Учиш хората, че човек не се нуждае от духовен пастир, а от Съдба. Защо мътиш главите на нищите? Нима един слаб, зает с усилие за насъщния, човек може да върви сам по пътя на душата си? – възнегодували двамата.
- Това, което може той, духовни пастири, не е това, което можете вие! – отвърнал мъдрецът.
- Ето, пак говориш неясно и тъмно! – намръщили се двамата духовници.
- Напротив! Вие смятате, че имате Божие право, а аз уча, че Бог е дал всекиму полагащото се.
- Така е и в светите книги. – съгласили се свещениците, - но какво общо има тук Съдбата?
- Тя е като път по река. Прозрачното огледало на водите, без което расото ще ти се струва работна престилка, а малкият човек – голям грешник.


2.
Заможен човек заболял от тежка болест. Посетил всички известни лекари, но никой не му дал надежда, че ще оздравее. Отчаян, богаташът потърсил мъдрец. Застанал пред вратата на дома му, но първия ден никой не му отворил. На втория ден отвътре излязъл големият син на мъдреца и рекъл:
- Още е рано!
Богаташът останал цялата нощ пред вратата, а на сутринта почукал пак. Отворил му малкият син на мъдреца и казал:
- Вече е късно.
- Не искам нищо друго – извикал богатият човек - освен да видя мъдреца!
- Защо ти е? – попитало детето.
- За да ме поучи!
- Но нима не разбра какво ти каза той? – учудило се детето.
- Моля те, повикай го!
- Ех, чичо! – усмихнало се детето. – Нали ти казаха, че е още рано да разбереш защо ти се случва това и твърде късно да започнеш отначало. В такива случаи татко чака Съдбата, а тя винаги има нещо наум.
- Ти, - навел глава богаташът – знаеш ли какво ме очаква, детко?
- Не, защото не съм закон – както обича да казва татко и да, защото законът е за всички.
- Нищо не разбирам! – напълнили се със сълзи очите на богаташът.
- Това е първата врата към знанието – кимнало детето. – Татко учи, че втората се отваря, когато човек види себе си гол и сам. Тогава, казва баща ми, не можеш да се върнеш назад, а това е най-важното за едно същество като човека, което се страхува да повярва в силата на безпомощността си и слабостта на отчаянието си.


3.
Младежи попитали мъдрец:
- Кои са трите най-важни условия за добър и почтен живот?
- Когато стомахът отеснее, слабините и сърцето разменят местата си и в теб се впери поглед на дете. – отвърнал мъдрецът.


4.
Трима молители застанали пред вратата на политик.
- Вие, господине, обещахте да благоустроите нашия град! – казал първият молител. – Моля ви, започнете от моята улица!
- Зарекохте се да унищожите порока по булевардите! – обадил се вторият молител. – Моля ви, започнете от моя дом! Всяка нощ пред него се събират разблудни жени и изкушават синовете ми с платена любов.
- Обещахте, преди да ви изберем, да ни освободите от крадците и престъпниците! – възнегодувал третият. – Одеве обраха моя дом, всички знаят кои са, но полицията още търси доказателства, а съдията си почива докато такива се съберат. Кой ще ми върне откраднатото?
- Чакайте! – извикал политикът. – Аз не съм нито архитект, нито духовник-инквизитор, нито прокурор! Всеки трябва да прави това, за което му плащат! Нужен е ред и мога да помогна той да се създаде!
В същото време по улицата минавал мъдрец.
- О, Господи! – промърморил си той. – Защо в земния живот всичко изглежда толкова ясно, преди да се случи..!


5.
Монах, потънал в пустинно вглъбение, бил открит от група млади поклонници, търсещи място за молитва.
- Може ли да се помолим Богу заедно с теб, свети човече? – попитал един от младежите.
Монахът посочил мълчаливо небето и свел глава.
- Не искаме да смущаваме покоя ти, дядо – обадил се друг младеж, - но би ли ни научил да се молим като теб?
- Желаем молитвите ни да бъдат чути – подкрепил го трети.
Старецът посочил отново небето и направил кръстен знак във въздуха.
Младежите, обезкуражени, го отминали и наблизо попаднали на задрямал под рехавата сянка на храстите, брадясал и окъсан мъж.
- Ей, човече, имаш ли нужда от нещо? – попитали поклонниците.
Мъжът повдигнал единия си клепач и казал:
- Защо мислите, че имам нужда от каквото и да било?
- Изглеждаш зле...
- Откъде знаете, че очите не ви лъжат? – повдигнал и другия си клепач мъжът.
- Наблизо видяхме светец, ти не приличаш нито на него, нито на нас – отвърнали младежите.
- О, видели сте моя ученик. Той още не е преминал през морето от мълчание, както вие не сте изходили пустинята на страха...
- Нима ти си негов настойник? – зачудили се поклонниците.
- Негов настойник е времето, а мой вече – Божията воля – отвърнал нехайно мъжът и пак склопил клепачи.
- Поучи ни, свети отшелнико! – извикали в един глас младежите.
- Не смущавайте обедното ми успение – обърнал им гръб мъжът и промърморил тихо на себе си: – Човек се бои, после се бои, защото се бои, а накрая се моли, за да не се бои. Какво общо има това с истината и провидението?


6.
Учител поканил мъдрец да посети часовете му.
- Искам да видя спиралата на Съдбата, която е пред моите ученици, а нямам вътрешно зрение за това, мъдри!
- А защо ти е да знаеш бъдещето, благи човече? – попитал мъдрецът.
- За да разбера къде усилията ми да посея полезни знания са дали пълен плод.
- Но нима ще съжаляваш за загубеното си над пустоглавието време?- усмихнал се мъдрецът.
- Не знам, мъдри, но огорченията ми досега не са по-малко от облекченията, да не говорим за пристъпите на самоуважение, които са редки като светкавиците зиме.
- Но защо се усещаш отговорен за пътя человечески, когато занятието ти е да сееш благопочит, а сърцето ти искрено го желае?
- Чувствам как детските души и разум са ми подвластни...
- Приеми, приятелю, че ти си ръката, държаща свещник над преминаващите нощем брод.


7.
- Как ще изглежда светът за нашите деца? – попитали политици мъдрецът Станиил.
- Азия е гнездото на осите, Африка – разширяващ се термитник. Северна Америка – дом с много плъхове, Южна – куцият кон води слепия, а колата е претоварена. – отвърнал мъдрецът и замълчал.
- А Европа?
- Старата Европа вече я няма.
- Но на какво може да се уподоби?
- Вие ме питахте за света на днешните деца, а не за ориста на внуците.
- Но нима промените ще са толкова дълбоки? – спогледали се разтревожено политиците.
- Старите знамена на издигнатите са вече окъсани, зрелищата са заменили разумните доводи, а паричното обръщение –закона за държавния ред. Преселението запълва людските низини, но пълноводието скоро ще напусне бреговете, а стомахът и главата ще сменят местата си. Бялото ще се смеси с черно, като мляко и кафе, а синовете ще загубят погледа на бащите си и пътеките към възвишенията ще тревясат за столетия. Внуците на господарите няма да са господари, но наследниците на низвержените няма да заемат местата им. Реката ще потече мътна и ленива. Но това няма да е всичко, защото организмът има сърце и пикочен мехур, а човешките струпвания – средоточие с разсейващи се кръгове. Светът ще смени столиците си по неведомото право на невинността. Образът на пирамидата ще възшества като явност на реда.
- Говориш неразтълмимо, мъдри!
- Докато не отсечете ствола, не може да познаете годините му по дървесните кръгове, а после листата изсъхват, и от него може да стане, и Ноев, и погребален ковчег...


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Потребител · 20:02 · 31.07.2017
Toya 4ove4ez e mnogo zle . Kakvi sa tesi 7 gluposti ?
Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент