Eвтини заеми за туризъм и инфраструктура

Eвтини заеми за туризъм и инфраструктура | StandartNews.com

Строителното министерство създава 6 нови фонда

Публично-частното партньорство е в дневния ред на кабинета и бизнеса, заяви Лиляна Павлова


Евтини заеми с европари ще отпуска строителното министерство. За целта ще бъдат създадени 6 нови фонда, които ще разпределят средствата от Брюксел, предвидени за финансов инженеринг. Това обясни регионалният министър Лиляна Павлова по време на третата национална дискусия "Да! На българската икономика", организирана от в. "Стандарт" и КРИБ в партньорство с в. "Преса" и в. "Строител" в Стара Загора. Шестте нови структури ще дават нисколихвени кредити на бизнеса за проекти, които имат финансова възвръщаемост, обясни министър Павлова. След като проектите се изпълнят и компаниите върнат взетите на заем средства, те ще се отпускат отново от съответния фонд. Към момента обсъждаме да направим Фонд за инфраструктура, като европари за него да се влеят както от ОП "Региони в растеж", управлявана от МРРБ, така и от ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура", управлявана от ведомството на министър Московски, допълни Павлова. Предвидени са и три Фонда за градско развитие. Първият от тях ще отпуска заемни средства за проекти в София, като например

построяване и опериране на пазари и тържища, паркинги

или други подобни, които имат възвръщаемост, обясни Павлова. Другите два Фонда за градска инфраструктура ще раздават нисколихвени кредити при защитени такива проекти съответно в Северна и в Южна България. Ще бъде създаден и Фонд за туристическите атракции. За разлика от предходния програмен период, при който за консервация, обновяване и социализация на забележителности се отпускат безвъзмездно средства, сега те ще са заемни, на принципа на финансовия инженеринг. За такива проекти във фонда ще бъдат заделени 100 млн. лв. от ОПРР 2014-2020 г. Още толкова средства са предвидени за паметници на културата, които, както знаете, изискват специални мерки и внимание, обясни Павлова. Естествено е предвиден и Фонд за водна инфраструктура, тъй като именно в него предстои най-голямата реформа. Общо 1,6 млрд. лв. са предвидени за различни форми на публично-частно партньорство в областта на инфраструктурата до 2020 г., допълни Павлова.
Извън темата за създаването на фондовете регионалният министър представи и това, което е приоритетно за ведомството и предстои да се случи във ВиК сектора. Павлова съобщи пред представителите на най-големите инфраструктурни компании, представители на местната власт и научните среди, че

вече са създадени 51-те водни плана

Предстои да бъдат разработени 16 прединвестиционни проучвания. Вече стартира изграждането на язовир "Пловдивци", като в същото време е проектирано строителството на язовирите "Нейковци", "Луда Яна" и "Студена" /включително и на пречиствателни станции и съоръжения към тях/. Предстои да се изберат изпълнители на два от тези язовири - "Студена" и "Луда Яна", обясни министър Павлова.
Темата за публично-частното партньорство е от изключително значение и се радвам, че министър Павлова разказа за възможностите, заяви президентът на "Главболгарстрой" и почетен председател на Камарата на строителите Симеон Пешов. Според него по темата е нужно постоянство и нова срещи в парламента, за да се обсъдят законовите пречки пред осъществяването на подобни проекти. Според него именно заради липсата на добра нормативна база за публично-частното партньорство страната ни е изпуснала изключително много възможности. Сега обаче темата е узряла и очаквам на първия подобен инфраструктурен проект да бъде направена първа копка до 2-3 години, допълни Пешов. Според него една от възможностите е това да е магистрала от София до Видин. Във водната сфера също има възможности за публично-частно партньорство. Ако подобни проекти бъдат реализирани, както мисля, че ще стане, слушайки презентацията на министър Павлова, те ще ни помогнат на фирмите да запазят специалистите си. Това допълни собственикът на "Водстрой" Иван Мирински. По-лесно подобни проекти ще се случат, ако започнем от малки проекти като съоръжения и тунели, за да се подготвим за голямата инфраструктура, обединиха се Живко Недев от "Хидрострой" и министър Павлова. Според всички останали представители на бранша именно липсата на условия за публично-частно партньорство са една от основните пречки пред бизнеса. Нашето министерство и кабинетът като цяло работи в тази посока и се радвам, че и бизнесът мисли по същия начин, допълни Павлова.

Градовете сами решават къде да инвестират

Градовете вече сами ще решават къде да инвестират и как да се развиват, обясни министър Павлова. За разлика от предходния период, в който се съревноваваха помежду си с проекти за градско развитие, сега за общините са предвидени суми, които те могат да усвоят по свое усмотрение. Естествено след като защитят проект за целта по правилата на еврофинансирането. Именно за проекти за градско развитие са отделени най-много средства от бюджета на новата ОП "Региони в растеж" 2014-2020 г. За по-големите общини отиват над половината от средствата по програмата. Тя вече е одобрена от Брюксел и е на обща стойност малко над 1 млрд. евро. От тях 840 милиона евро са именно за градовете. Това е и едно от първите схеми, която заедно с инфраструктурните проекти се очаква да бъде отворена по програмата. За енергийна ефективност в периферни региони, най-силно засегнати от бедността, по програмата могат да бъдат усвоени 105,7 млн. евро. Сред основните оси по програмата са и средствата за образователна, пътна, регионална и здравна инфраструктура, както и за туризъм.

Предложенията на бизнеса

- Нова дискусия за публично-частното партньорство в парламента
- Да се събере опит в публично-частното партньорство чрез малки проекти
- Да се задържат чрез партньорство специалистите във водния и инфраструктурния сектор
- Да се създадат професионални обучителни центрове

Поети ангажименти
- Задействат нови механизми за публично-частно партньорство
- Магистър няма да се дипломира без 100 дни стаж в индустрията
- Социалното министерство отпуска 400 млн. лв. на бизнеса за нови работни места.
- Създава се Институт за професионална подготовка, който ще обучава кадри за строителния бранш

Средства по различните оси на ОПРР в млн. евро

1. Градско развитие 840,4
2. Енергийна ефективност 105,7
3. Образователна инфраструктура 114,8
4. Здравна инфраструктура 83,5
5. Социална инфраструктура 50,8
6. Регионален туризъм 100,7
7. Пътна инфраструктура 194,5
8. Техническа помощ 52,3
ОБЩО 1543

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай