- Проф. Тасев, можем ли скоро да очакваме зелена светлина пред проекта АЕЦ "Белене"?
- Първо, знаете, че по инициатива на премиера Бойко Борисов през юли в София ще се проведе среща на държавите от Централна и Източна Европа и Китай, известна като формат "16+1". На нея Пекин ще презентира своите намерения за инвестиционна инвазия в различни сектори в региона, в това число енергетика, инфраструктурни проекти, туризъм и пр. Очакванията относно тази среща в София са изключително високи, той като вече бе анонсирано, че на нея ще присъства самият премиер на Китай Ли Къцян.
Второ, всички знаем за разпореждането, с което Народното събрание даде срок на министъра на енергетиката Теменужка Петкова да предложи до 30 юни варианти, върху които трябва да се работи по рестартирането на проекта "Белене". Така че на практика докладът на Министерството на енергетиката за бъдещето на "Втора атомна" ще изпревари с броени дни срещата на високо равнище с Китай и следователно България ще се яви на формата "16+1" с готово предложение.
Освен това нали знаете психиката на българското държавно управление - като разпореди нещо премиерът Бойко Борисов, то винаги се реализира, и то в най-бърз порядък.
Чисто формално предложението на енергийното министерство трябва да се внесе в Министерския съвет, там да се вземе съответното решение, което да се входира в Народното събрание и то да го гласува. Отчитайки ситуацията в парламента относно проекта АЕЦ "Белене", аз съм напълно убеден, че няма да има никакви проблеми министър Теменужка Петкова да получи мандат да води преговори за неговия рестарт. Като преди това трябва да се подготви и проведе процедура за стартиране на проекта, тъй като на практика все още ние нямаме конкретно по какво да разговаряме - нито е създадена проектната компания за "Белене", нито е известно кое колко ще струва и т.н. Но все пак това е едно много добро начало, което ще отвари много опции пред проекта "Белене".
- Можем ли да очакваме появата и на други т.нар. "стратегически инвеститори", освен Китайската национална ядрена корпорация CNNC, която потвърди интереса си към АЕЦ „Белене"?
- Казано в рамките на шегата, според мене в случая с CNNC може да се използва принципа на мюрето, т.е. - на патицата примамка, която трябва да привлече истинските инвеститори. Не ме разбирайте погрешно - в никакъв случай не искам да обидя CNNC - това е изключително сериозна компания, но тя поставя доста ограничителни условия пред проекта "Белене".
Първото от тези ограничителни условия е, че CNNC иска да монтира на площадката на АЕЦ "Белене" свои реактори, които са китайска версия на американските АР1000 на "Уестингхаус", за да може да ги лицензира в ЕС и така да превърне България в своего рода плацдарм за навлизането на своите ядрени технологии към Евросъюза.
- А двата руски реактора, които ние вече платихме със солиден кредит и които стоят на площадката на "Втора атомна"?
- Най-вероятно CNNC ще предложи на НЕК да ги купи и да ги монтира в някоя от своите атомни централи в Китай. Като цяло това не е лоша опция, но ще отложи драстично реализирането на проекта "Белене", тъй като лицензирането на нова ядрена технология е един изключително дълъг и сложен процес. Знаете, че такава компания като американската "Уестингхаус" вече се провали именно в този процес, като се опита да лицензира своя реактор АР1000 във Великобритания, но не успя, след това пробва това и в други европейски държави, където също удари на камък, най-накрая заложи на България и междувременно фалира. Затова казвам, че интересът на CNNC може да се превърне в добрия старт на проекта "Белене", за да се привлекат и други сериозни инвеститори.
- "Китайската връзка" обаче не е много добра за България от две гледни точки. Първата е, че наистина ще забави реализацията на "Втора атомна", а знаем, че до 2030 г. трябва да изградим нова базова мощност, която да замени излизащите от експлоатация заради високите нива вредни емисии ТЕЦ-ове. Това бе заявено недвусмислено преди няколко дни и в доклада на председателя на New Nuclear Watch Institute и бивш британски министър на околната среда Тим Йео на кръгла маса в София. Втората е, че ще загубим пари при една препродажба на двата руски реактора, построени за АЕЦ "Белене". Освен това ние не знаем на каква цена CNNC ще ни предложи своите китайски реактори?
- Не, не съм съгласен с втората гледна точка. Преди всичко говорим за сделка, тъй като ние бихме могли да продадем двата руски реактора на много добра цена срещу възможността да съдействаме на CNNC да лицензира своите реактори в ЕС, което би отворило вратите пред солидни продажби китайски реактори в Европа. Принципно на масата на преговорите не се поставят само реакторите, а и всичко останало.
А иначе наистина проектът АЕЦ "Белене" би се забавил страшно много, защото става въпрос за лицензиране на съвсем нов реактор в Европа. Но пак повтарям - нека се яви един истински стратегически инвеститор като CNNC, което би могло да привлече и други ядрени компании. Още повече, че ако се яви един единствен стратегически инвеститор, ние като държава бихме имали много слаба аргументация, а ако се явят и други, то конкуренцията би ни дала допълнителни козове за реализацията на проекта.
- Сам казахте, че все още нямаме никаква готовност за създаване на проектна компания за АЕЦ "Белене", докато вече имаме такава за изграждането на нови реактори на площадката на АЕЦ "Козлодуй". Защо просто не монтираме двата наши реактора на площадката на Първа атомна?
- За мене отговорът е еднозначен, особено имайки предвид последното становище на премиера Бойко Борисов за реализирането на АЕЦ "Белене" като общ балкански проект. Самият отговор се крие и в решението на парламента за прекратяването на изграждането на ядрена централа от 29 март 2012 г. На практика то се изпълнява само по точка 1 - именно за прекратяването на проекта "Белене". По останалите точки нищо не е направено, особено по т. 3, която е за изграждане на "нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ "Козлодуй" като се използва платеното от България оборудване". Нещо да е направено за 6 години по темата? Така че ето ви отговора на въпроса! Да, действително там се прави ОВОС, но след като отпадне мораториумът за АЕЦ "Белене", ние се връщаме към този проект. Това не изключва варианта след време да изградим нови мощности на площадка "Козлодуй", още повече, че нямаме никаква гаранция, че ще бъде продължен с още 10 години срокът на експлоатация на 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй". Така на практика единият проект не пречи на другия, но и в никакъв случай единият не може да замени другия.
- Как бихте коментирали мнението на председателя на КЕВР доц. Иван Иванов, че цената на електроенергията от АЕЦ "Белене" би била около 80 евро за МВтч?
- Г-н Цанев, аз винаги коментирам само неща, когато видя пред мен финансовия модел за тях! А просто така да хвърлям някакви числа във въздуха не е в моя стил. Но тъй като ме предизвиквате ще ви кажа, че при моя финансов модел, който беше първи за АЕЦ "Белене" и на който 100% вярвам, цената на тока от АЕЦ "Белене" би била 40 евро/МВТч. Разбира се, по-ниската цена прави проекта "Белене" по-жизнен. При цена на тока от 40 евро/МВтч срокът за възвръщаемост на инвестицията е 53 години, при 50 евро/МВтч - 25 г., при 60 евро - 14 г., а при 70 евро/МВтч - само 8 години!
- Само 8 години? Говорим за два реактора, нали?
- Да, два хилядника. Лично аз вярвам само на таблица, в която е показано, че цената на тока би била такава при следните условия: цена на ресурса - такава, срок за възвръщаемост на инвестициите - еди какъв си, съотношение между собствен и привлечен капитал - такова, срок за изграждане - еди какъв си, експлоатационни разходи - такива и пр. Повтарям - всичко зависи от цената на финансовия ресурс за изграждане на централата, така че да се хвърлят просто ей така някакви числа в пространствата е меко казано некоректно. Всичко останало са пълни глупости!
- И накрая да обобщим - преди 2030 година няма да имаме нова ядрена мощност, нали така?
- Категорично. Но пък към 2030 г. една цена от 70 евро/МВтч ще се окаже напълно пазарна.
- Това е двойно увеличение спрямо сегашните около 70 лв./МВтч, които се постигат на БНЕБ?
- Приблизително, особено като се вземе предвид очаквания скок на цената на тон въглероден диоксид, която към 2030 г. ще е към 33 евро. Сега цената е 14 евро/тон, а само преди три години беше 4 евро/тон. Като се има предвид, че емисионният коефициент е 1.4 тона въглероден диоксид на произведен мегаватчас електроенергия, то изграждането на една нова АЕЦ изглежда много привлекателна инвестиция.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
