Появи се стенограма от среща на която присъстват Христо Иванов, Иво Прокопиев, Трайчо Трайков, Радан Кънев, Мартин Димитров, Петър Славов, Антоанета Цонева, Светослав Малинов, Гроздан Караджов, Иван Бедров, Константин Павлов-Комитата, Нойзи, Магдалена Малеева, Велислав Минеков, Емил Мачиков, Александрина Пендачанска. Тя е получена на редакционната поща на ПИК, със заглавие "АРГОГЕЙТ".
"На тези разговори се обсъжда нов политически проект. Датата на срещата е 28 юли 2016 година. Обсъжда се президентска номинация на десницата. Ето откъс от стенограмата. Целият текст се пази в редакцията на информационната агенция", съобщиха от сайта.
Христо Иванов: Това е неформална среща, която да остане между присъстващите.
Иван Иванов: Живеем във фасадна демокрация, няма чувство че вървим по европейски път. На Боровец се събрахме хора, които смятаме, че сегашното управление е римейк на предишно управление и през граждански дискурси, с хора авторитети, плюс представители от ГС, плюс депутати от ДСБ, да очертаем рамките на един възможен гражданско–политически субект.
Стояна Георгиева: Групата е за нов проект, различен от ГЕРБ и опозиция на ГЕРБ. Въпрос – преди президентските избори или след тях? Да се очертае и покаже ли инициативата или това да стане с парламентарните избори? Голяма част от дискусията е за проекта. Какъв проект ще е това – със стройна организация или с мрежова? Това ще предопредели неговото съществуване – аморфно или по–структурирано. Как ще се развиват взаимоотношенията с политическия проект?
Иво П.: Смисълът от този хибриден гражданско–политически субект е да направи връзката с интересите на гражданското общество. В момента тази връзка е фалшифицирана и прекъсната.
В момента властта се използва за лично обогатяване, за сметка на всички. Активите на всички поевтиняват за сметка на концентрация на ресурс в ръцете на малцина. Събирайки в едно интересите на политическото представителство, е лесно да дефинираме целите на фондацията. Заради дългото време на институционално робство, местата откъдето може да тръгнат такива проекти са разбити и замърсени. Източникът на доверие могат да бъдат само персоналните биографии на хората, които с имената си могат да застанат зад такъв формат.
Основната единица, създаваща ценност в обществото, е фирмата и предприемача. Основното е да има среда за предприемачество, от там нататък са институциите, после инструментите на НАТО и ЕС за довършване на недовършената интеграция.
Трайчо Трайков: Искам да допълня за сложния геополитически контекст, в който се развиват процесите в България, те не се забързаха, не се динамизираха, но геополитическият контекст стана много по–сложен, на квадрат – събитията в Турция и сближаването с Русия.
Премиерът каза, че започнал да преосмисля възгледите си за кандидат–президент на ГЕРБ. Може би намалява шансът да бъде предложено едно зомби. Хората членове на партии може да не се съгласят с това – задачата не е да се спечелят изборите, а да има максимален брой кандидати с правилния профил. За съжаление, за самата кандидатура не се случва нищо динамично.
Иво П.: Трябва да бъдем реално дългосрочни – за 5–7–9 години например и спрямо такава перспектива да съдим какви компромиси е добре да бъдат правени и какви са неприемливи. В момента за ляво–дясно разделението смятаме, че ситуацията е толкова зле, че позицията е нагоре или надолу, или напред или назад, а не ляво или дясно.
Николай Стайков (Ники С): Един много бърз отговор, да отговоря на Мартин. Понеже съм бил журналист и съм наблюдавал отблизо приватизацията на Костов, наблюдавал съм и по времето на царя и на следващия майтап (голям смях).
В момента, в който влезеш в управлението няма ляво и дясно, има правилно и грешно. Искам да се върна към това, как да се консолидираме. Искам да припомня една годишнина отпреди, за левия фронт – 70 години ОФ. Изключително интересно е да се наблюдава как беше отпразнувано 70 г. ОФ. Прави се инициативен комитет и влизат всички в него, които споделят ценностите му. Виждаш огромна гражданско-медийна политическа общност, каквато ние нямаме. Виждаме една грамадна мрежа на БСП, която пази БСП да не се сгромоляса, а да отмира по чисто биологични причини. 7 партии, няколко ветерански и прочее организации, тракийски дружества и подобни, също и Съюза на читалищата.
Георги Илиев: Преди да разбереш кой е шеф.
Иван Иванов: Шеф е Стоян Денчев.
Антоанета Цонева: А. за България?
Ники С.: Гледаме да се закачим някъде. Не мога да си представя института на Антоанета да се закачи за политически проект. Това от донорите ще се определи като политически проект. И ако работим по западните правила, не можем да го направим. Затова и фондацията е добър проект, за да се консолидираме. Така връщам на темата от консолидацията. Имаме нужда не от център, а да работим заедно.
Христо Иванов: Направихме много, за да стане известно извън NGO кръговете. Това, което ми се случи като министър – ББ канеше NGO човек, който да мечтае да остане министър, по тема без резонанс в обществото. Аз мисля, че самият Борисов беше изненадан колко много тази тема резонира.
Поради този скандал прилична част от реформите ще бъдат приети – с ръмжене и плюене, мина нещо в редуцирана форма. Тоест, поведението на системните политически играчи, те самите разбират, че в тези теми има обществена енергия, енергия на скандализирането, когато парламентът изневери на очакванията на протестната общност. Тя не може да стане проактивна.
Тя се роди 2012 година, със закона за горите. Малка група предупреждаваше, и после станаха големите протести. Но когато видяхме, че държавата отново краде, това и излезе. Въпросът е авансово как да ползваме тази енергия и да я употребим в този процес. Да дадем брандирането и ключовите рамки, като идеология. Гроздан каза – да си кажем какво можем и най-вече какво не можем да правим. Примерно системната корупция – как задуши.
Влад Т. – "Партията на справедливостта" е реална идея.
Христо Иванов: Схемата, по която работим. Социологията показва 10% хора, които разпознават този проблем. Как да тръгнем от 10% ,за да дадем по–големия бранд и по–инклузивния.
Възможно е да гледаме по–големи и по–глобални тези. В България имаме модела Кой, може да го наречем мафия, олигархия, който задушава развитието на страната. То не налага преразпределителен подход като в Америка, но има и други проблеми – работещи институции, свободни медии, дебат, да се чуват аргументи в него, това всичко е задушено и запушено. В крайна сметка, най–проста отправна точка е осъзнаването на този проблем и опита да се консолидира.
И ефекта на снежната топка как това да се случи е въпросът. Другият въпрос е геополитическата промяна в последните 6 месеца – абсолютно извън дебат неща са подложени на съмнение. Преди 6 месеца беше невероятно да говорим дали България ще остане в евроатлантическите структури. Нашият политически камертон – Бойко Борисов, е знак, че темата за НАТО ще е водеща. Той иска да заеме позиция на неутралитет. Той си представя, че ще е в центъра и ще играе ролята на балансьор.
Иво П.: Ние предлагаме една малко необичайна процедура за брейнсторминг и дискусия. Ние предлагаме да разделим общността на 10 групи. Очаквахме 50 човека – но сме 40+ и ще има групи по 3–4 човека вероятно. В рамките на половин час очакваме всяка група да предложи до трима кандидати за президент.
До трима, 0, 1, 2, 3 – но не повече. Плюс критерии, на които да отговаря кандидатурата. След това този списък ще бъде обработен и подложен на гласуване. Идеята е точно в пет да се съберем пак тук. И всяка група да излъчи представител, който в рамките на 2–3 минути да представи резултатите на всички останали.
Иво П.: Това е резултатът от предишния тур от работата по групи. Стигнали сме до 22 имена. Това са всички имена по азбучен ред. Вашите предпочитания трябва да са във възходящ ред. Най–предпочитания е с най–малкото число.
Атанас Сл.: Съгласен съм, че РБ е минало. Или минаваме през ИК, или минаваме през официалния формат.
Христев: Има два варианта. Вариант а – рб одобрява, вариант б – удавят го в мъдрости тип Божидар Лукарски. Като подвариант е издигането по друг начин – публичното говорене, че това е неуспял кандидат на рб. Това е една такава кандидатура. Това е публична магия, което става успешно.
Радан: Това, в което се обединихме до момента, като оставим настрана двете кандидатури – за да имаме успешен кандидат, трябва да черпи силата от хората, които го подкрепят. Силата на кандидата е силата на гражданския му комитет. Това, на което сме се спряли като стратегия, е да имаме комитет, кандидатската двойка и тя да предложи на РБ да я подкрепи. Тоест не ИК да е Б -варианта, а да е единствения вариант. ДСБ ще даде подкрепа каквото и да стане.
Утре изтича офертата със запечатаните пликове, ДБГ лийкват че може да е Слави Минеков. При всяко положение ние можем да кажем, че сме провели широки консултации, стигнало се е до твърде много имена. Стигнало се е до допълнителни имена. Нямаме готовност за запечатан плик. Не отговаря на самооценката в ГС да депозират запечатани пликове.
Един културен лийк, който да включва достатъчно много имена, но да не включва такива имена, които не биха ни навредили. Примерно името на Христо, моето име нищо не може да ни навреди, има още разговори да се водят.
Христо Иванов: Радан не ме чу, но става дума за съгласуване с утрешния дедлайн, даден от Кунева е главният въпрос, никой няма да се позовава на тази игра на това гласуване. Въпросът е, ако искаме протопроект да играем в президентската игра, едно от нещата е как да спасим ГС от капана, поставен му от Лукарски, Кунева и компания –да им се хвърли горещият картоф да излъчат нещо. Или искаме ли да го превърнем в нещо. Дали утре ГС излиза с дадено име?
Иво П.: Има два същностни въпроса от гледна точка на проекта, за който говорихме. Ако стоим и вземем тяхната гледна точка и критериите, които безспорно излязоха, поне по 2–3 от тях той не може да има от РБ, не само да му помогне, но и ще му попречи. От гледна точка на перспективата за дълга игра, тези краткосрочни ползи нямат значение. Въпросът е, имаме ли след тази симулация сила, да изтеглим процедурата напред.
РБ е част от мутиралата област на модела Кой. Ако искаме Пеевски да поддържа кандидата на комитета, ние го умножаваме по нула. Това е най–важната част от дискусията. Вървим към излъчваме на кандидат с инициативен комитет, или имаме усещането, че няма да излъчим кандидат и тези дребни политически консултации нямат значение за тази идея.
Стояна Георгиева: Чисто процедурно и технологически как ще се изиграят нещата и да си повторя мнението, че за мен не би било трагедия, дори би било хубаво, ако на тези избори не се излъчи кандидат, представителен за нашата общност.
Ако нямаме такъв кандидат, който да вземе над 10 %, или това което го мислим, имаме увереността да пуснем един човек който да го лансираме – топчето пукна, да става и да тръгва, по–добре да пазим оръжието за по–добри времена. Бих излязла на мястото на ГС, с карикатурата на Цветанов с чаршафа – ние няма да участваме в тези избори, просто по някакъв начин да се използва отказа от неучастието в президентските избори, като някаква стъпка за нещо следващо. И пак да кажем – понеже стана дума на Боровец. Не би било възможно в български условия, при това време при тези медии, какво ако този кандидат вземе под 5% и се класира зад ГЕРБ, БСП, Каракачанов, Дончева?
Иво П.: Ако имаме кандидат с 5%, а ние убедено сме го подкрепяли, значи не ставаме за тая работа.
Трайчо: Без да коментирам графика на РБ, аз мисля, че нашето ангажиране ще има полза за България. Преосмислянето за Борисов. Ако не участваме – Караянчева, Мая Манолова, Цецка Цачева, ще спечелят, без да се изпотят. И аз затова не му се разсърдих на Иван, че ни пусна по пързалката.
Александрина: Радан е председател на ДСБ, а друг не е председател на нищо.
Радан: Каква технология на разширяване на дебата възприемаме?
Иво П.: Да изберем курс.
Радан: Технология.
Мария: Има ли кандидат, който иска да е кандидат?
Христо Иванов: Някои хора не искат да са кандидати.
Радан: Според мен широкият тест, ако тръгнем към него, може и да убеди и да разубеди страшно много хора, защото примерно, че Слави го няма, защото аз го поканих. Но фактът, че от 10 групи не извади нито една номинация, това значи че не е. Това не е клубът в Лозенец, който да излъчи три номинации. И от гледна точка на мотивацията, и на общността, и на кандидата, е много по–важна от социологията.
Ще има в средата на август крайно обезсърчителни тестове за тия 22-ма души, които да бъдат седми–осми. Този ребус не е социологически. Включително социологически не е Христо, аз не съм и Трайчо не е.
Христо Иванов: Може ли да спомена трите алтернативи пред нас. Едната – поговорихме, нищо не правим, чакаме да цъфнат налъмите. Втората – продължаваме разговора за дългосрочен политически проект, не влизаме в темата президентски избори, нямаме кандидат уау и тн. Третият вариант е – има ли сценарий, при който да намерим кандидат, с който да постигнем резултат минимум и с който да изградим достатъчно широка подкрепа. И ако има някой, който смята, че нищо не можем да правим заедно, нека вдигне ръка.
(никой не вдига ръка)
Христо Иванов: Има две–три причини, за да не искам – аз не мисля, че бих могъл в един мажоритарен избор да реализирам този капитал, който имам около мене. Ако не можеш да се представиш, не влизаш в тази роля. Мажоритарна кампания, която се фокусира около цялата ти личност – втори Плевнелиев не ни е необходим. Той така и не влезе интегрално в тази роля. Жена ми чака дете и няма сценарий аз да я вкарам в тази история. Само тази седмица в "Труд" имаше три статии срещу мен. Стигал съм до 13.
Иво П.: Айде да не си броим статиите (смях)
Радан: Срещу мен има сценарий да се играе и лошо представяне би имало лош ефект. Но, от друга страна, ако това е ходът, който ще донесе най–много ползи, няма да кажа не. Аз мисля, че никой не иска. Няма смисъл от кокетничене. Ако Бойко е на терена и държи да спечели на първи тур, ще е рядко отвратителна кампанията. Не е кокетничене, нямам никакво желание и семейството ми няма никакво желание. Аз няма в момента да кажа не.
Трайчо: Вижте, в същата стилистика и мойта жена е бременна (смях). Първо, смятам че тактически трябва да се разтяга това с пликовете. Второ – широкото консултиране. Трето – смятам, че динамиката си заслужава да бъде създадена.
Ако опре ножа до кокала, не казвам категорично не, но наистина искам да намерим по–добра кандидатура. Вижте, ако работата беше приятен пост, престижен и т.н. с голяма заплата, щях да да се боря за него. Да го кажа, че е той. Ако решим, че е някой от нас, тогава трябва да го правим.
Радан: С Пепи Славов няколко пъти сме говорили, отказвал е, но няма проблем да му кажем, може би ще се зарадва. А ЛП трябва да напусне.
Антоанета: ЛП не може да е кандидат на партия.
Христо Иванов: Ако има черен лебед, това е жена му на Л.Ш няма уседналост. Той не е на държавен мандат в НАТО.
Христо Иванов: Росен Плевнелиев
Радан: Кой ще говори за него?
Христо Иванов: С ГГ (Георги Господинов) е говорено, но не от името на ГС, не и от такава общност.
Георги Илиев: Като вземем властта, става за министър на културата.
Иво П.: Моите очаквания бяха надхвърлени и има някои кандидатури, които могат да бъдат успешни, да утвърдят проект и т. н. Тъй или иначе, има възможност да стигнем до 3–5 имена да търсим развитие с идеята да се излъчи кандидат към края на август.
Христо Иванов: Това е сценарият, в който правим това усилие. Трябва да поемем риска, ако Борисов е кандидата, и да отчетем този факт в евентуалното вземане на решение. Но легитимността е сериозна и добра база за надграждане.
Ники Стайков: За мен неочаквано добър резултат, защото отменя много догадки и улеснява комуникацията с новите имена, като Михаил Екимджиев. Защото едно тримесечно безсъние на Цацаров ще ни даде много.
Иван от Лондон: Ние имаме ли интерес от това да се ядоса Борисов и да излезе на изборим, и да отвори пътя за парламентарни избори? Защото реално избирането му на президентски избори оголва нещата. Един наш кандидат оголва неговия имидж. Ще има видимо интелектуално надмощие. Дори да стане президент.
Ако той се разголи, реално не печелим ли от това нещо?
Иво П.: България ще стане президентска република ако той стане президент.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
