Колкото по-силен е общият резултат на ГЕРБ и РБ, толкова по-стабилна ще е коалицията
Очаквам скоро немската компания "Мултивак" да отвори завод в Божурище, казва министър Божидар Лукарски
- Заставам зад исканията на реалния бизнес, защото те са аргументирани
- Ситуацията във Варна с различните кандидати на Реформаторите не е приятна
- Защо да правим от РБ единна партия, ако после ще се разцепим
- Г-н Лукарски, за вас какво ще бъде успех на местните избори - спечелил кандидат на СДС или на Реформаторския блок?
- Разбира се, че гледаме в рамките на Реформаторския блок. Но тъй като нашата партия СДС е с най-силните позиции в местната власт от другите партии в РБ, за мен е важно и като СДС да запазим тези позиции. Очаквам на традиционните места, където имаме кметове на РБ и на СДС, те да затвърдят позициите си и отново да победят. А всяко ново място бих отчел като добър резултат за блока и СДС. Не трябва да гледаме само за кметски места обаче, а и броя общински съветници. Реформаторският блок има добро представителство в доста от общинските съвети в големите градове, а СДС и в доста от малките населени места. Надявам се да имаме повече съветници отколкото сега.
- А колко са градовете като Варна, където СДС не подкрепя кандидата на Реформаторския блок?
- Да не вадим Варна пред скоби. Варна не е единственото място, където структура на партия от РБ подкрепя кандидат различен от този с единна регистрация на РБ. В Свищов например ДБГ не подкрепя издигнатия на централно ниво кандидат на РБ. В Трявна пък ДСБ имат друг кандидат. В това няма нищо лошо, това е демокрацията - ние не можем насилствено да наложим на нашите структури да поддържат кандидат, когото не харесват и с когото нямат разбирателство.
- Все пак подобни случаи изострят ли отношенията в РБ? И биха ли имали някакво отражение след изборите?
- Аз принципно не бих искал да говоря за изостряния, конфронтации и т.н. особено няколко дни преди изборите. Ако има проблеми, ще ги кажа вътре в блока. Аз съм противник на говоренето през медиите. При всички положения не е приятна и други сходни с нея ситуации ние ще анализираме много внимателно след изборите. И се надявам да извлечем съответните поуки. Но в момента сме максимално мобилизирани да постигнем добър резултат на 25 октомври. Хората искат да ни видят стабилни и вярвам, че ще го покажем на 25 октомври.
- Как ще се развиват отношенията на РБ с ГЕРБ оттук нататък, защото те доста се поизостриха в предизборната надпревара? Радан Кънев говори за много силна конкуренция в дясното.
- Изострянето зависи от нас, лидерите. Безспорно е, че има конкуренция, но аз лично мисля, че тя може да е на съвсем джентълменско ниво. Не е нужно да хвърляме нападки един по друг и да нарушаваме коалиционната култура. Факт е, че коалицията на централно ниво зависи от изхода на местния вот. Колкото по-силен е общият резултат на ГЕРБ и РБ като брой кметове и съветници, толкова по-стабилна ще е коалицията. Аз не мисля, че ако водим война вдясно, ще допринесем за стабилността в управлението на държавата, нито пък за по-доброто представяне на ГЕРБ или на РБ. За нас е важно да покажем на опозицията, че като коалиция можем да извоюваме повече кметове и общински съветници в местната власт.
- Още повече че имате с ГЕРБ общи кандидатури за кметове.
- За нас не е самоцел да издигаме кандидати с някаква партийна марка само за да участват в надпреварата, без да са се доказали и без да ги харесват хората. Ще дам примера с кандидата за кмет на Бургас, подкрепен и от ГЕРБ, и от РБ. Димитър Николов е безспорна фигура и като заставаме зад него заедно с ГЕРБ, даваме оценка на управлението в града, който е определен за най-добър за живеене в България. В същото време ГЕРБ подкрепят наши кандидати - например в Кюстендил, Петър Паунов, стар седесар, също безспорна фигура. Имаме подкрепа и в по-малки места, примерно община Камено, Бургаско. Това показва израстване на коалиционната култура.
- Радан Кънев обяви, че е готов да се оттегли от Реформаторския блок, ако не се направи съдебната реформа, Меглена Кунева - ако не се приеме антикорупционният закон. За вас има ли някакви условия, от които да зависи вашето участие или неучастие в блока?
- Каквито и условия да имам аз и каквито и условия да имаме като блок, за мен е важно да ги поставяме не пред медиите, а на масата на коалицията. Имаме си коалиционен съвет, редно е първо там да ги обсъждаме. Аз като икономически министър съм казал моите приоритети и ги следвам. По отношение на съдебната реформа и антикорупционния закон имаме уверението на премиера, че до края на годината с общи усилия ще се случат и двете. Не мисля, че поставянето на ултиматуми е най-добрият начин за водене на коалиционни разговори.
- А как гледате на идеята за обща кандидатура на РБ за президент и на кандидатурата на Радан Кънев в частност?
- В разгара на местните избори да говорим за президентски е доста объркващо. По отношение на общи кандидати СДС има доста история и практика още от времето на Желю Желев и Петър Стоянов за издигане на кандидатури и тяхното внасяне чрез вътрешни избори - това, което Радан предложи пред медиите. За мен е странно, че аз като председател на СДС предложих сегашните кандидати на РБ за местните избори да бъдат определени чрез вътрешен вот, но колегите не възприеха тази идея. Аз не виждам каква е разликата и защо когато става дума за едни избори, които подчертано са мажоритарни, каквито са местните избори, вътрешният вот да не бъде приложим, а за президентските избори да бъде приложим. Кога може, кога не? Но това са неща, които не са разисквани в РБ. Относно кандидатурата на Радан за президент аз лично не съм чул вътре в блока, че той ще се кандидатира. Чухме го от медиите. Ако това стане официално вътре в блока, тогава ще ви отговоря на този въпрос. По хипотези за президентските избори в момента не ми се говори, защото, първо, не са на дневен ред, второ, преди да са обсъждани в блока, аз не бих искал да ги обсъждам пред медиите.
- Старата тема за обединяването на РБ в една партия ще бъде ли на дневен ред след изборите?
- Първо, учредителното споразумение, което сме подписали, е да се явим в тази коалиционна формула на един пълен кръг от избори, включително и президентски. Ще отчетем, разбира се, резултатите от местния вот след като той премине, но самият факт, че ние толкова трудно успяхме да постигнем единна регистрация в случаите, за които говорихме, показват, че на места структурите на различните партии в блока не са готови за обединение. А те са гръбнакът на всяка една партия. Не мисля, че ние от София можем да наложим единството механично с управленски жезъл. Освен това нашите структури по места задават въпроса: Добре, ние имахме в история на СДС подобен опит - 1997 г. СДС стана единна партия и няколко години след това се разцепи. За какво да се събираме в единна партия? Да повторим случая след време с отлюспването?" Много е резонен този въпрос. Иначе може този процес да се развие и някога да се стигне до обединение, но на този етап някои от местните структури показват, че не сме готови за единна партия.
- През лятото заявихте, че заставате зад протеста на индустрията срещу високите цени на тока. Сега, след като са ясни техните предложения за провеждане на енергийна реформа, продължавате ли да подкрепяте исканията им?
- Аз като министър на икономиката заставам зад исканията на реалния бизнес, защото те са емпирични и доста аргументирани. По конкретните механизми, с които те предлагат да се извършва реформата в енергетиката, не е моя работа да говоря. Това е в ресора на енергийния министър. Заедно с колегите от енергетиката направихме всичко възможно да облекчим цената на тока за промишлеността, като изработихме наредба, която да компенсира цената за енергоемките предприятия. Тази наредба в момента подлежи на нотификация от ЕК. Като правителство това, което можем да направим, е да подпомогнем административно и законодателно процеса на стабилизация на енергийната система. Това пак е основна тежест на г-жа Петкова и тя много дейно се опитва да направи тази реформа.
- Все пак как гледате на исканията да се въведат пазарни тавани на цените на тока за ВЕИ, да се заменят едни инвеститори с други?
- Това е конкретика и механизъм, в който работодателските организации виждат, че може да се реши проблемът. Този механизъм се разглежда от министерството на енергетиката. Със сигурност експертите внимателно оглеждат всички предложения на работодателите и синдикатите и те най-добре ще преценят доколко са резонни и може да бъдат приложени.
- Притеснява ли ви това, че едни бизнеси се противопоставят на други? Дали това няма да се отрази на инвестиционните процеси?
- Засега нямам сигнали да се отразява на инвестиционните процеси. Това, че някоя фирма, която е недоволна от предложенията на дадена работодателска организация и я напуска, е нормално. Работодателската организация не може да защитава интересите на абсолютно всеки свой член.
- Голям интерес предизвика речта на премиера пред Американската търговска камара. Вие като министър на икономиката как ще коментирате забележките и отзвука им?
- Мисля, че оценките на премиера пред Американската търговска камара отразяват действителността. Аз не можах да присъствам, защото бях зает с привличане на инвестиции в Германия. Ние като правителство гледаме в една посока. България е правова държава и всеки инвеститор е добре дошъл, но не на всяка цена и трябва да се спазва законодателството.
- Данните на БНБ за преките инвестиции показват 12% спад към края на август. До края на годината очаквате ли инвестиции, които ще променят статистиката?
- Има такива инвестиции, особено с немско участие, но разговорите са в развитие. Ще посоча само един проект, който се надявам до края на годината да се реализира в индустриална зона "Божурище" - това е на известната немска фирма "Мултивак", която произвежда поточни линии за опаковъчни материали и опаковки. Очакваме и други инвестиции и съм сигурен, че до края на годината ще има по-добри показатели за преките инвестиции от м.г. Интересът към България расте, породен от факта, че в този важен стратегически регион - Балканския полуостров, се очертаваме като най-стабилния фактор. Освен това в Далечния Изток, където доста европейски инвеститори бяха изнесли своите мощности, вече има обратен процес на преместване на производствени мощности в частност към България.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
