Точно преди един месец Мустафа Карадайъ направи едно от най-острите си изказвания в пленарна зала. „Смяна на министри, какво от това? Промяна на формулата – какво от това? Предсрочни избори – какво от това? За нас от ДПС е важно какво се прави след това и как ще се гради отново авторитета на държавността", каза лидерът на Движението за права и свободи в първия ден от новия политически сезон. Не му обърнаха голямо внимание нито ГЕРБ, нито БСП. Едните се вълнуваха от министерските рокади, другите – от срещите си с електората по места.
Резултатът от всичките тези вълнения, за съжаление, не донесе нито по-стабилно управление, нито по-значима опозиция. Напротив - отключиха паническия страх от неизвестността накъде ще ни отведе това проточило се безвремие И може ли да избегнем бездната.
Може би, защото това са както обществено-политически, така и философски въпроси, затова и отговорите дойдоха от Мустафа Карадайъ. Без никакво съмнение, избистрени и консултирани с философа Ахмед Доган. За разлика от иносказателните изречения, които използваше в предишните си изяви по телевизията, вчера Мустафа Карадайъ беше пределно ясен в посланията: Напрежението и бедността са големи, протестите стават все повече. Българите имат нужда от промяна, но не на принципа „стани да седна", казва Карадайъ. Това е препратка към фраза от новогодишното обръщение на Доган, с което той защити тезата си защо смяната на ГЕРБ с БСП в управлението е безсмислена.
Лидерът на ДПС отново не се впусна в догадки кога ще падне сегашната власт и кой ще поеме кормилото. Макар да е убеден, че партията му е готова да управлява и то с програма, съобразена с новите реалности у нас и в Европа.
Повече от наивно е да се мисли, че ДПС трепери от нетърпение да влезе във властта. Още по-малко, че няма властовия ресурс, че завижда на патриотите или че иска да свали Борисов, за да короняса Нинова.
Карадайъ постави въпрос с нов дискурс- не е важно кой ще управлява, а с каква програма. И по-важното - до какво ще доведе тя. И то не става дума за партийна програма, а за национална стратегия, написана в диалог с всички политически сили. Тя трябва да формулира държавните приоритети. И чак когато е готова, има смисъл да се ходи на избори и да се решава кой ще управлява, за да я изпълни. Дали това ще е кабинет на националното спасение или единение, е въпрос на отправна точка.
Позицията на ДПС може да се приеме и като апел за надпартийна национална доктрина. Такава, каквато страната ни имаше, когато тръгна към ЕС и НАТО. И която липсва от години.
Сега е нужна, защото отново сме на кръстопът Тръмп разтури глобализма, ЕС се тресе от вътрешни скандали, а на Балканите отново замириса на барут. Дори да приемем, че сме остров на стабилност заради макроикономическите показатели, разтворената ножица в доходите и очаквания ценови шок засилват усещането за мъртво вълнение.
И нито една партия сама не може да изведе кораба в задаващата се буря.
Две са темите, за които хората очакват да бъде намерен консенсус - как да се вдигнат осезаемо доходите и как България да намери своето достойно място в Европа. ДПС отдавна има категорична позиция по двата въпроса и затова има самочувствието да ги постави сега на масата. Движението за права и свободи много преди БСП би тревога за вдигане на жизнения стандарт и решаване на демографската криза като национален проблем. Още по-категорично беше и позицията за мястото на България на международната сцена: твърдо отстояване на евроатлантическите ценности без шикалкавене. За разлика от другите играчи на политическата сцена у нас. ГЕРБ поиска България да не изпадне в периферията на ЕС и започна процедура по влизане в чакалнята за еврозоната. В същото време депутатите на партията в европарламента дадоха подкрепа за Орбан, който е флагман на центробежните сили в Съюза. Като участник във властта, патриотите също за разкрачени между Брюксел и Москва. Докато Валери Симеонов вижда корупция във всички руски проекти у нас, колегата му Красимир Каракачанов подписва скъпи договори за ремонт на руската бойна техника. БСП пък са постоянно контра на европейската партия -майка ПЕС.
ДПС винаги е била най-праволинейна по отношение на мястото на България, а именно -за ЕС и НАТО. Факт е, че Ахмед Доган се противопостави на силния човек от Босфора - Реджеп Ердоган, когато дори Европейския съюз му се кланяше заради бежанците. Неслучайно Карадайъ вчера каза, че няма как да сме малко или много членове на Съюза. Защото "или сме в ЕС или не сме". Именно с тази категоричност ДПС печели доверие навън, справка - гостуването на американския посланик в централата на Движението.
Със сигурност, апелът на ДПС за надпартийност в националните приоритети и ясна програма още преди изборите, ще допадне на повечето българи, уморени от партийни ежби и злободневни скандали. Въпросът е дали партиите са узрели, че трябва да загърбят егото си и да се откажат от дребните сметки в името на властта. Фактът, че цял ден никой от тях не реагира на призива на Карадайъ, означава две неща. Или че са се замислили. Или че са си запушили ушите.
