Всички вече гледат на България с по-добро око

Ако оглавим Балканска група в ЕС, важното е да не изпаднем от първата скорост на съюза, казва Първан Симеонов

Всички вече гледат на България с по-добро око | StandartNews.com

- Господин Симеонов, днес предстои срещата на върха Европейски съюз - Западни Балкани. Какъв е политическият сигнал, който очаквате този форум да изпрати?

- Първият сигнал вече е изпратен. Това е, че такъв форум ще има. Разбира се, ще има и своите формалности, особено мнение на страни като Испания, но факт е, че ще се съберат на едно място. Сигналът е много силно потвърждаване на европейския ангажимент към съдбата на Западните Балкани и много силно поощрение към тях. Оттам нататък следващият сигнал, който е пратен е, че това е успех за самата България, която постави Западните Балкани в дневния ред. Усилената икономическа амбиция на Китай към Западните Балкани кара Европа да бъде тревожна. Засилената външнополитическа амбиция на Москва може би също кара Европа да бъде тревожна. Така да се каже, Европа и сама ще се сети за Западните Балкани, но е хубаво, че България тук се яви нещо като техен застъпник. Много хубав знак е, че тази среща може да роди документ от София и това ще стане нарицателно. В европейския дневен ред тези нарицателни значат. Знаете, че за Западните Балкани имаше две нарицателни - Солун и Берлин, където се случваха подобни формати и процеси. Сега към тях ще се нареди София и това много добре. И не на последно място, хубав знак ще има, ако има някаква форма на ръкостискане, преносно или пък съвсем буквално, между нашата най-близка държава - Македония и Гърция, защото къде другаде, ако не в София е хубаво да се помага на Македония и да се отваря нейната евроатлантическа перспектива.

- Говорим за перспектива. В този смисъл най-ранната възможна дата за присъединяване на страни от региона към ЕС е 2025 г. Как до тази дата ще протича интеграцията на тези държави?

- Въпросът не е кога е конкретната дата, а дали я има. Успех ще бъде, ако се изпълни желанието, изразено наскоро от българския външен министър Екатерина Захариева, за по-конкретна пътна карта, с по-конкретни дати и срокове. Така че това би било успех. Иначе никой да не си прави илюзията, че Западните Балкани много бързо ще влязат в ЕС. Първо, те имат спорове помежду си за решаване, имат и много вътрешни проблеми, с които трябва да се справят по пътя си към европейската интеграция, както на нас се налагаше да се справим.

- България се наложи като основен застъпник за европейската интеграция на Западните Балкани. Как виждате нейната роля и конкретните й действия след края на председателството на ЕС?

- От "Галъп Интернешънъл" направихме балканско изследване, специално и единствено и по рода си, част от данните на което излязоха вчера. Те показваха благоразположението на Западните Балкани към България. Имаше и други данни като например това, че балканските държави виждат реален български принос, но не публикувахме тези данни, защото оттогава насам те са се подобрили. Ако попитате хората, които се занимават по-отблизо с европейското председателство, те несъмнено ще ви споделят и това, че България се възприема по-добре и в Западна Европа. Обърнато е мнението за България, т.е. европредседателството при нас върши добра работа за момента.
Що се отнася до след това, несъмнено България не трябва да губи този фокус. Струва ми се, че Австрия, бидейки в близък географски регион, също има силен ангажимент към Западните Балкани. Това означава, че ангажиментът към тази тема ще продължи и след края на нашето председателство. Какво по-хубаво от това?

- В момента съществува Вишеградска четворка, стари страни-членки, ЕС върви все повече към разделение център-периферия. Смятате ли, че е възможно България, Румъния и бъдещите членки от Западните Балкани да се обединят в своя група в рамките на съюза?

- Не е невъзможно, но дотогава ще има доста време. После, по-скоро очертанията на такава група вече се забелязват със срещите на върха, които се случват между България, Гърция, Сърбия и Румъния. Струва ми се, че към тези срещи България трябва да интегрира и Македония. Струва ми се, че поне това е визията на самия Борисов. Има обаче няколко "но" и трябва да ги кажа задължително. Първото "но" е, че България все пак има интерес от категорично присъединяване към първата скорост на ЕС. Т.е. едно вторично групиране на България би имало смисъл само доколкото водим някого, следвайки тази първа скорост. Има още едно "но".
Понякога нашите успехи и неуспехи, във всеки случай нелоши знаци във външната политика се смесват малко с нелошите знаци в самото председателство. Във всеки случай председателството постигна доста свои успехи, които не са просто успехи на външната политика, а са успехи на европейския политически и институционален административен дневен ред, на решаване на важни въпроси, при които има различия между държавите, постигане на консенсус по иначе разделящи теми и т.н. Т.е. българското председателство не са само нашите външнополитически успехи, т. е. успехите на върха, а има и много успехи под върха, които не се виждат. И понякога говорейки за тази външнополитическа дейност в момента на Борисов, под нейния замах за добро или зло стават много неща в различните ресори, които ние е виждаме. А трябва да ги видим.
Има още едно "но". Има опасност българските граждани при цялото това говорене на тема Западни Балкани, да се питат - добре, а за мен какво следва. Тук трябва да се разказва за вътрешните публики. България има своите успехи и в договарянето на бюджетна рамка, и в областта на онлайн пазаруването и т.н. Неща, които България успява да издейства в собствения си интерес в един ЕС, който все повече залага на националните интереси. И последното "но", което трябва да кажем. Има все пак една опасност - преходът от момента след председателството. Властта в България като че ли се напрегна до краен предел и след това ще трябва пък да се адаптира към новата, малко по-домашна прозаична реалност.

- Вицепремиерът Валери Симеонов ще успее ли да прекара през парламента проекта за ограничаване на рекламата на хазарт след като срещу тях се обяви бизнесът и медии. На чия страна ще бъде общественото мнение и дали хазартното лоби в партиите няма да бойкотира промените въпреки позицията на техните лидери ?

- Това, което видяхме е че има чуваемост за идеи като тези на Валери Симеонов. Може би логичното е заинтересованите страни в диалогичен режим да потърсят оптимизации. Важното е, че Симеонов си извоюва това право в обществото да поставя наболели въпроси. Понякога ги поставя леко скандално, но във всеки случай ги поставя. Подобни обществени ситуации са полезни, защото обръщат внимание на обществото към някои неща, където то може да се самоподобри.

- Защо се запазва дистанцията между ГЕРБ и БСП в социологическите проучвания ?

- Не бих казал, че съвсем се запазва. Напротив, рони се, но погледнато дългосрочно, което
е съвсем нормално за всяка власт. Само че ситуацията е нова. До съвсем скоро имахме БСП, което блъска много сериозно анблок ГЕРБ и Патриотите, блъска властта. Това стегна ГЕРБ и Патриотите, накара ги да застанат в отбранителна позиция, да вдигнат гарда.
На всичкото отгоре тази игра се услади на ГЕРБ. От няколко седмици насам обаче има наченки на потенциални динамични мнозинства.
Валери Симеонов търси Нинова, тя се среща и с Красимир Каракачанов и т.н. Започват да се очертават леко алтернативни варианти. И на всичкото отгоре като че ли сега с потенциалния рестарт с говоренето около АЕЦ "Белене", някак си разликата между БСП и ГЕРБ се размива.
Може да се окаже парадоксално, че това е любопитна нова възможност и за БСП, защото блъскайки ги вкупом, тя стягаше ГЕРБ и Патриотите, а сега като че ли се мъчи един по един да ги джурка, един по един да ги отлъчва. Това може да се окаже и по-ефективно за БСП, ама да видим.
Ако тръгне говоренето за "Белене", забелязвам с любопитство как БСП, ГЕРБ и Патриотите могат да застанат в една линия. А единствената опозиция на всичко и всички може да се окажат либералите извън парламента, т.е. новата "Демократична България", към която е тръгнало и движение "България на гражданите". И тогава ще бъде много любопитно каква позиция ще заеме Валери Симеонов, защото спрямо проекта "Белене" той винаги е бил резервиран. Ако сега се обяви против Втора атомна, може да се окаже, че за пореден път се отличава на фона на целия парламент. Така че ситуацията е категорично нова.

- Какво е бъдещето на СДС и на десницата като цяло в перспектива до европейските и местните избори ?

- Да не се лъжем, единствената жизнена десница е тази около "Демократична България", която се надява да бъде присъдружна на ГЕРБ, но ГЕРБ едва ли ще иска това. Около ГЕРБ се развива една периферия, която има свой дясно-консервативен прозападен разказ и това е много удачна дейност от страна на управляващата партия и кръговете около нея. Това е много успешна политическа технология, защото отнема прозападното говорене точно на тази либерална десница, отнема го и го долепя до ГЕРБ. Конкурентната либерална десница има своята ниша- на Зелените, ДСБ, "Да, България", ДБГ също върви натам. Тяхната ниша е вакантната прозападна пролиберална ниша, която говори за върховенство на закона, бои се от Русия и т.н. Онова, което само допреди няколко години го приемахме за абсолютна норма. А пък сега никой не говори така. Едни говорят като Орбан, други правят подписки за напускане на НАТО, всички станаха социални популисти, консерватори, даже да не кажа реакционери. Така това прозападно либерално приказване остана самотно. Към него посяга само т. нар. десница. Тази ниша не е голяма, не е на мода, но пък си е тяхна.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай