05:50 ч.

08.05.14

5 мин.

1687

0

0

Военните лекари са коз при всяка криза

от Мария Чипилева |

Военните лекари са коз при всяка криза

След атентата в Сарафово разбрахме, че не сме оазис на мира, казва полк. доц. Венцислав Мутафчийски


Тази седмица в Пловдив се провежда 19-ият Конгрес на Балканския военномедицински комитет (БВМК). Той е създаден преди 19 г. като първия мост на българските военни медици към евроатлантическите структури. В него участват България, Гърция, Румъния, Сърбия, Албания и Турция. Тази година на конгреса специалистите ще дискутират темите за заплахите от съвременния тероризъм, ликвидирането на последствията от възникнали бедствия и катастрофи, ефективното взаимодействие между военното и цивилното здравеопазване. Повече за тях разказва полк. доц. Венцислав Мутафчийски. Той е президент на БВМК за 2014 г., както и председател на Българското научно дружество по военна медицина.


- Д-р Мутафчийски, как военните медици могат да помагат в случай на терористични атаки или бедствия?


- По много начини. Но сега ще обсъдим създаването на мобилни групи от медици за овладяване на кризи не само от терористичен характер, но и за овладяване на последствията от природни бедствия, земетресения, производствени аварии. Концепцията се избистря в момента, ще определим броя и количеството на лекарите, които ще участват в тях. Ние във ВМА има какво да покажем на колегите си, защото отдавна имаме отряд за бързо реагиране. Това е мобилно формирование, което може да бъде изнесено веднага във всяка точка на страната, за да преодолява пораженията.


- Колко души са включени в този отряд?


- В него влизат около 160 души от базите на ВМА в София, Пловдив, Варна и Плевен. Те са обединени на функционален принцип. От моята клиника в отряда са включени двама лекари и две сестри. Те се викат, когато има нужда.


- Досега тази група използвана ли е у нас, кога?


- Да, много пъти. Една от най-мащабните акции беше обслужването на бежански лагер в Македония през 1999 г. Тогава аз бях член на тази група


обслужвахме около 25 000 човека


повече от 5 месеца.


- При нашите бежански лагери налагаше ли се подобна помощ?


- У нас пращахме само екипи на границата в първите два-три месеца, когато вълната беше най-голяма. Но сега идеята ни е да направим колаборация между такива отряди и групи в шестте страни. Ние имахме такава група и при земетресението в Турция в Адапазаръ през 1999 г. Тогава нашите хора работеха на един стадион.


- Ще има ли нови анализи на атентата в Сарафово?


- Да, защото след атентата разбрахме, че не сме оазис на спокойствието и мира. Предвиждаме дебати за това как се е справила българската страна, как сме евакуирали пострадалите. Но темата ще е изобщо ролята на военномедицинските служби при овладяването на тези кризи сред цивилното население. Защото военните имат реален боен опит с овладяването на този вид травми, които не се познават от колегите в цивилните лечебни заведения.


- Какви са възможностите за взаимодействие между военното и цивилното здравеопазване?


- ВМА е с национално значение в сектора не само за военното, но и за цивилното население. Има едно много важно нещо за нас -


постоянното поддържане на определено ниво


Когато лекарите заминат зад граница, те трябва да са добре тренирани. Въпреки че производствените травми или тези при произшествия и катастрофи не са точно като военните, те имат доста общо помежду си. Освен това във всички страни членки се забелязва активизиране на военните в обслужването на цивилното население. Защото тези медици имат опит в травматизма, който би трябвало да се сподели и да бъде полезен за всяка държава.


- В останалите шест държави военните болници отворени ли са за цивилни граждани?


- Различен е опитът, има някои, в които военните болници са отворени за цивилни. В Турция обаче, където има много голяма армия, те са строго военни. За сметка на това в Румъния тези болници са отворени за цивилни, в Гърция и Сърбия също се допуска известен брой цивилни. Тенденцията е военните болници да се отварят и в останалите държави.


- Военните болници в съседните страни изпитват ли финансови затруднения?


- Финансирането на военното здравеопазване и болници е изключително държавен приоритет, защото е свързано с функциите им. За съжаление финансовата криза се отразява навсякъде и всички изпитват затруднения. Но това са вътрешнодържавни проблеми.


- Какви са логистичните възможности наши групи да се отзоват при нужда в съседните страни или обратното?


- Доста добри - може би за по-малко от 24 часа може да има отряд на мястото на инцидента. Когато стана земетресението в Турция, нашата група замина много бързо - на 12-ия час беше в Адапазаръ.


- Защо е по-добре да се канят военни екипи от другите държави, вместо да се мобилизират нашите цивилни лекари?


- Това не се прави, защото нямаме доктори и кадри, а защото


винаги две глави мислят по-добре


отколкото една. Освен това държавите членки притежават специалисти, които са много добри в дадена област и могат да бъдат използвани.


- Ние в кои области сме най-добри, какви лекари могат да се обучават тук?


- За обмен на кадри сме изключително силни в областта на ендоскопската хирургия и на гастроентерологията, ендокринология, чернодробна хирургия.


- В каква посока се развива военната медицина в света?


- Военната медицина претърпя доста бурно развитие през последните 10 г., смени се цялата философия и военна доктрина на НАТО. Всеки военен конфликт дава своя принос към развитието на военната медицина. При Първата световна война е направено първото кръвопреливане, а при Втората възникват антибиотиците. В Корейската дойде бързата евакуация, а във Виетнамската се създадоха болници, които са близо до бойното поле, където се е правило лечението. През Пустинна буря се видя, че този модел на поведение не е добър, а трябва да се залага само на животоспасяващи процедури в мобилните болници. След това ранените трябва да се транспортират в болници в тила. Съвременната концепция залага на 4 основни правила. Първото е да се намери правилният пациент. Това е този, който има нужда от най-спешната операция. Второто правило е лечение да се прави само на животозастрашаващите състояния


иначе ще загинат много хора, докато чакат


След това трябва да се спазва правилото на златния час, който е най-важен за лечението, включително и платинените 10 минути. Нашите колеги в НАТО разбраха, че бързо трябва да се евакуират болните и на място да им се даде само най-адекватната помощ. Изборът на правилното място е последното правило. То означава да се прецени дали раненият да се обработи на място в полевата болница, или да се транспортира във вътрешността на страната. Преди тази философия тежко травмирани пациенти в 90% от случаите са загивали, а сега, сменяйки концепцията - 96% оживяват. Дори американските военнослужещи съобщават за 98% преживяемост.


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент