Топката е в правителството, което не бива да се поддава на екорекета
Прогнозният втори кабинков лифт не излиза от границите на концесията, категоричен е Петър Петров от "Юлен"
Юристът Петър Петров е член на Съвета на директорите на "Юлен" АД, концесионер на ски зона с център град Банско. Пред "Стандарт" той отговори на въпросите, свързани със ски зоната, желанието за изграждане на втори кабинков лифт и спънките, които компанията среща.
- Г-н Петров, как от курорт с една писта преди 15 години Банско се превърна във водещ ски център в Източна Европа?
- С много труд и постоянство. Нашата основна цел бе да поставим пред себе си високи цели, които надявам се постигнахме през тези 13 години, откакто функционира зоната. Основната ни цел през цялото време бе стриктното спазване на закона и поставяне интересите на клиентите на първо място. За да се случи всичко това, ние инвестирахме в ски зоната над 70 млн. лева в изграждане на спортна инфраструктура. Инвестирахме и много в обучението на нашия персонал. По време на активния сезон от декември до април той надхвърля 750 души, а през летния е около 250.
Средната работна заплата в дружеството е около 1000 лв.
- Как помага ски зоната за поминъка на хората в Банско и региона?
- Ски зоната е основно звено в местната икономика. Ако тя не беше факт, огромният туристически поток нямаше да се насочва към Банско. Съответно хотелите, ресторантите и магазините, транспортното обслужване и всички съпътстващи услуги нямаше да ги има. Представете си, че ски зоната спре да работи. Тогава ще рухне целият местен бизнес, а с това и поминъкът на хората. Наблюдава се следният феномен - в Банско, както и в София работят хора от цялата страна. Те изкарват хляба на хиляди семейства.
- Доколко ще бъде в полза на туристите изграждането на прословутата втора кабинкова линия?
- Явно модерното изграждане и добрите условия в ски зоната привличат хиляди туристи. Изграждането на втора кабинка не е самоцел за нас. Това е допълнителна инвестиция между 15 и 20 млн. евро. Всичко се прави в името на туристите, които посещават региона.
Втори кабинков лифт би улеснил много достъпа на туристите до планината. От тази гледна точка те няма да чакат на дългите опашки на начална станция, както е през последните години. Ще спре и потокът на коли към националния парк. Ефектът ще бъде двоен. Ще се постигне по-добро обслужване на нашите клиенти, а и ще се подобри околната среда. Знаете, че
в цял свят лифтовете са най-екологичният транспорт
Ние сме се консултирали с всички водещи компании за производство на лифтови съоръжения. Според тях изграждането на втори кабинков лифт е единственият и оптимален вариант, за да се отговори с необходимия капацитет и да няма повече опашки.
- Трасето за новата кабинка излиза ли от зоната на концесията?
- Прогнозният втори кабинков лифт попада изцяло в зоната на концесията. Той е един от двата варианта, който сме разглеждали в самото начало - дали кабинката да стигне до Бъндеришка поляна или до Шилигарника. Към момента обаче имаме идеен проект за трасето на кабинката. То ще тръгва от начална станция на сегашния кабинков лифт и ще стига до Шилигарника. За да може да внесем инвестиционно предложение, е необходимо да съществува правна възможност такъв лифт да бъде изграден. Към момента обаче планът за управление на Национален парк "Пирин" не го допуска.
- Какви са стъпките това да се случи?
- На първо място трябва да бъде приет новият план за управление, който да допусне в рамките на съществуващата ски зона да бъде изградено ново съоръжение. Да се процедира нов устройствен план с екологична оценка и да се процедира ОВОС по отношение на работния проект на съоръжението. Имаме две екологични процедури, които тогава ще изследват влиянието на новия лифт върху околната среда. Като се има предвид, че и двете процедури подлежат на съдебен контрол, а ние знаем, че тези оценки няма да бъдат подминати от недоброжелателните зелени организации, това ще представлява процедура, която ще отнеме от 2 до 3 г. Иначе
самото строителство на лифта може да стане в рамките на една година
- Какво печели българският туризъм от това, че имаме ски зона Банско?
- Само "Юлен" АД внася в държавния бюджет между 18 и 20 млн. лева годишно. Не сме изчислявали косвения ефект върху държавния бюджет от приходите от региона. Със сигурност той ще е колосален. Реално ние предлагаме един от най-качествените туристически продукти в страната и Банско се е превърнало в еталон за зимен туризъм в света. Курортът предлага отлични условия за развитие на ски спорта при децата. За нашата работа имаме многократни признания и награди от много световни институции, съблюдаващи туризма. Провеждането в Банско на световни купи по ски алпийски дисциплини също е доказателство за това.
- Има ли проблем с концесията на ски зоната, както упорито се твърди от някои екологични организация?
- Реално проблемът с концесионния договор е свързан само с неправилното интерпретиране на Териториално-устройствения план (ТУП) в текстовата част на договора. Това е предварително заложено в самата концесионна процедура и е констатирано от експертите, които са я подготвяли.
За съжаление тогава техните доводи не са били чути
В какво се състои проблемът? Въпреки че договорът казва, че външната граница на концесията съвпада с външната граница на ТУП, реално координатите на точките, приложени към договора, не съвпадат с нея. Посочената площ от 99,5 хектара не е изведена и не може да бъде изведена от ТУП. На територията на ски зоната има заварени обекти, които към момента на подписване на концесионния договор вече са били частна собственост и реално не могат да бъдат концесионни. В крайна сметка дължимото от нас концесионно възнаграждение не се определя на база площ, а на база приходи.
Наличието на тези проблеми е констатирано от междуведомствената работна група, която приключи работа през миналата година. На база на това те са предложили вариант за решение, но и до настоящия момент такова няма.
- Как преценявате реакцията на Реформаторския блок, които заявиха, че не са готови да дискутират въпроса с изграждането на втори кабинков лифт в Банско?
- Недоумяваме защо така реагират. Те получиха цялата документация, свързана с нашата концесия. През лятото на миналата година проведохме само с тях работна среща, в която отговорихме изчерпателно на всички зададени от тях въпроси. Нашето мнение е, че те трябва да са си изградили позиция по казуса. На тази среща през 2015-а
не присъства единствено Радан Кънев
който каза, че за въпросния ден е служебно ангажиран, но обеща да проведем среща още през следващата седмица. Оттогава сме писали няколко писма до него, с които искаме среща, но до момента отговор няма.
- Какво решение вие виждате оттук нататък?
- Считам, че всичко е в ръцете на държавата. Правителството трябва да реши за себе си дали да подкрепи и да развие икономиката на региона, или да се поддаде на натиска на злонамерените екологични организации. Вече е крайно време да имаме яснота накъде вървим.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
