И частни университети имат сериозни проблеми с качеството
Неотдавна бяха оповестени резултатите от новото издание на рейтинговата система на университетите. Данните от тях ще бъдат използвани и при промяната на начина на финансиране на университетите, която МОН смята да предприеме от догодина. Как точно ще стане това и за какво още може да послужи рейтингът, "Стандарт" попита заместник-министъра на образованието проф. Николай Денков.
* Бъдещите студенти ще могат да изберат къде да учат и според това каква заплата ще взeмат
* Немски фирми дойдоха у нас заради добре подготвените специалисти
* Мениджърите трябва да са подчинени на академичното ръководство
- Проф. Денков, казахте, че ще използвате рейтинговата система на университетите като инструмент за промяна на финансирането им. Как точно ще се случи това и кои критерии ще бъдат с най-голяма тежест?
- Критериите са три вида. Първите са свързани с учебната среда и образователния процес. Тук влиза и оценката от Националната агенция за оценяване и акредитация. Вторите са свързани с научната дейност, тъй като тя е един от съвременните критерии за качествено висше образование. Научните показатели са определящи в повечето международни рейтинги. Третата група показатели са свързани с реализацията на завършващите студенти - каква част от тях остават безработни, каква част работят на позиции, за които се изисква висше образование и др. Тези три групи критерии са обединени в обща система, която позволява на всяко професионално направление в дадено висше училище да се поставят коефициенти за финансиране според това, къде се намира то спрямо средното за страната. От данните се вижда, че част от висшите училища стоят по-високо от средното и те ще получат финансови стимули, тоест бюджетът им ще се повиши. На други, съответно, бюджетът ще се понижи. При това за дадено висше училище ще е ясно кои направления увеличават бюджета му и кои го намаляват. Нещо повече, ако бъдат приети промените в Закона за висше образование, които в момента са в парламента, ще имаме възможност да спираме приема за тези направления и висши училища, в които и реализацията на студентите, и качеството на обучението са слаби. По този начин ще осигурим качествено образование на всички студенти в системата.
- Преди време бе казано, че ще бъде спряно направление икономика в половината ни университети. Какъв процент са например икономическите специалности, за които ще спрете парите?
- Това ще се реши от методиката, която разработваме в момента. Тя не е готова, но знаем какви ще бъдат основните контролни параметри. Те ще бъдат свързани точно с реализацията на студентите и качеството на обучението. Ако имаме висока безработица на завършилите, голям процент младежи, които работят на позиции, които не изискват висше образование, и няма научна дейност, няма причина държавата да субсидира такова образование. Субсидията за такива специалности ще бъде спряна. Има други, за които единият от двата елемента е добър - примерно има научна дейност, но реализацията на студентите не е особено добра, може би защото липсва съответният бизнес в региона. Към тези случаи ще подходим целево. Ако става дума за приоритетно направление, няма да спираме приема, защото държавата има нужда от такива кадри. По-скоро ще подпомогнем да се осъществи връзката с регионалния бизнес, така че образованието да се насочи към неговите нужди. Обратно, ако няма добра научна дейност, но реализацията е висока, ще стимулираме академичните ръководства да назначат преподаватели, които провеждат научни изследвания, и по този начин ще повишим качеството. Има различни инструменти, с които ще помагаме на направленията, за които има дефицит на кадри в икономиката. А в направления като икономика и администрация и управление, където има прекалено много студенти, ще има стимули за намаляване на броя студенти. Но бих искал да направя известна диференциация. Да, общо икономистите, които завършват у нас, са прекалено много. Но ако погледнете докладите на Министерството на труда и социалната политика и работодателските организации, ще видите, че има голяма нужда от висококвалифицирани финансисти. Затова не трябва всички икономисти да се слагат под общ знаменател, а много внимателно трябва да се сравняват профилите и конкретните висши училища, които успяват да реализират добре кадрите си. Трябва да се отчете, че част от висшите училища, които имат сериозни проблеми с качеството и реализацията, са частни. Тази важна информация също е видима от рейтинговата система и трябва да се има предвид при кандидатстване в едно или друго висше училище.
- Имате ли механизъм да въздействате върху частните висши училища?
- Нямаме директен механизъм за финансово въздействие, но предоставяйки на всички ученици и кандидат-студенти информацията от рейтинговата система, смятаме, че ще им помогнем да изберат най-доброто обучение, било то в частно или държавно училище.
Бюджетът за 2016 г. е подготвян на базата на новата методика, така че ректорите вече могат да направят приблизителна прогноза какво ще стане през следващите години, когато разликата между добрите и слабите специалности по отношение на финансирането ще се увеличи многократно. Затова наричаме бюджета за 2016-а "предупредителен". Защото 25% от субсидията ще се даде на базата на качество, но през 2017 г. те вече ще са 40%, а през 2018-а са 50%. Тоест тези разлики ще нараснат.
- Как ще се движи бюджетът примерно на един университет като Софийския?
- За 2016 г. Софийският университет има леко увеличение с 1,1 млн. лева при леко намалял брой студенти. Но през следващите години увеличението ще стане много по-значително. Броят студенти, които финансира МОН в момента, е твърде висок за броя завършващи абитуриенти. Част от увеличението на субсидията за добрите направления ще дойде именно от механизма за спиране на субсидията там, където обучението е слабо.
- Вие искахте тези рейтинги да стигнат до учениците, за да могат на тяхната база те да избират университет и професия. Какво се прави в тази посока?
- Ние искаме рейтинговата система да бъде достъпна и използвана от всички участници в образованието и пазара на труда. Учениците са най-важните и затова сме поставили задача да бъдат обучени специалистите в 28-те кариерни центъра в областните градове, за да могат да работят с рейтинговата система. Те от своя страна трябва да обучат педагогическите специалисти в училищата, така че във всяко училище да има по един или няколко педагози, които знаят как да я ползват свободно. И децата да знаят, че могат да се обърнат за информация към тях. Поръчали сме на колегите да подготвят материали, насочени специално към учениците. Примерно каква заплата могат да вземат, ако завършат едно или друго направление в различните висши училища. Или къде е най-голяма вероятността да останат безработни. Отделно в кариерните центрове има интерактивна система, която позволява на децата да отговорят на серия от въпроси и да получат съвет в каква посока е най-добре да се ориентират. Комбинирайки информацията за това, какви са техните лични наклонности, с информацията какво би станало, ако с тези наклонности влязат в едно, второ или трето висше училище, децата и родителите ще получат най-добрата възможност да направят информиран избор.
Искаме рейтинговата система да бъде използвана и от работодателите, защото чрез нея те могат да видят къде се обучават добри специалисти, къде има резерви от кадри, които могат да им бъдат полезни. Примерно в София и Пловдив се оплакват от това, че има сериозен недостиг на кадри в IT сектора. Но има и други области. Ако обучението някъде не е на достатъчно високо ниво, готови сме да помогнем с това, което липсва - добри преподаватели, материална база или нещо друго. В бюджета са предвидени средства, които целево да бъдат насочени именно към приоритетните направления, за да подпомогнат подготовката на качествени кадри там, където тя липсва за бизнеса или за обществения сектор.
- Стана ясно, че дори в IT сектора, където има най-голямо търсене на кадри, има десетки завършили студенти в страната, които работят като продавачи. Това само особеност на пазара на труда ли е, или има и друг проблем?
- От една страна, не са достатъчно развити фирмите в съответната област, примерно в Североизточна България. А от друга, качеството на кадрите може би не е достатъчно високо. Но нещата невинаги са толкова черни, колкото изглеждат на пръв поглед. Първо, част от информатиците стават учители по информационни технологии, а това е особено полезно. Професията преподавател се среща много по-често сред завършилите информатика във висши училища извън столицата. Те запълват един много важен дефицит в училищната ни система. Второ, много често бизнесът се ориентира къде да инвестира според това къде има налични подготвени кадри. Може да се дадат много примери, например с бързо развиващата се аутсорсинг индустрия заради това, че имаме езикови гимназии и добре развито филологическо висше образование. Или отварянето на центрове на германски компании, например Lufthansa Technik, Festo и други, които развиват бизнеса си в България заради инженерни специалисти, които за известен период също трудно си намираха работа. Трябва да правим разлика между масово висше образование, което трудно ще намери специфична ниша за реализация, като ситуацията с част от икономистите, и специфичното висококвалифицирано образование, което дава възможност страната ни да получи предимство за развитие на даден отрасъл. Това е смисълът на приоритетните направления, за които в момента подготвяме методика как да бъдат дефинирани и поощрени финансово както висшите училища, които ги развиват, така и студентите в тях. Като приоритетни за този етап се очертават инженерните, включително в областта на ИКТ, математиката, педагогическите, природните и аграрните науки. Следващата фаза от проекта "Студентски стипендии", наричани още евростипендии, ще бъде насочена изцяло към тях. За социалните нужди на студенти и докторанти от останалите направления ще увеличим средствата от държавния бюджет, предвидени за стипендии.
- Обръща ли се интересът от най-масовите специалности като икономика към други, където действително се търсят кадри?
- Има такава тенденция и вече може да се каже, че е устойчива. Все още е слаба, но в направления като икономика и право има намаление за сметка на педагогиката например. Тя изпревари правото като третото най-масово направление в България. През последната година непрекъснато се обяснява в публичното пространство, че ще има дефицит на учители през следващите години. Според нас тези послания вече започнаха да стигат до учениците и се надяваме да ускорим този процес, защото икономиката ни има нужда от такава промяна. Увеличава се и броят на студентите в други професионални направления, за които пазарът изпитва недостиг на кадри - медицина, здравни грижи, информатика.
- Появиха се твърдения, че ще намалите финансирането за специалност право.
- Правото, въпреки специфичните проблеми за тази регулирана професия, стои добре спрямо средното ниво на останалите специалности. То няма да бъде засегнато сериозно от готвените промени, даже в най-добрите университети финансирането ще се увеличи. Ще има отделни намаления, но те са свързани със спецификата на конкретни висши училища. И там вече училищата трябва да решат - ще го спират ли или не.
- Новият ректор на Софийския университет проф. Анастас Герджиков лансира идеята за назначаване на мениджър в университета, и дори обяви, че ще инициира дискусия за промени в закона. Знам, че Вие също имахте такава идея.
- Действително, подкрепям тезата, че има нужда от такъв мениджър с определени правомощия, който да подпомага ректорското ръководство в административно-стопанското управление на университетите. В момента сме на етап подготовка на текстове в Закона за висше образование, с които да се урегулират тези отношения. Смятам, че този мениджър трябва да бъде подчинен на ректора. Но трябва да има добре дефинирани функции и права в своята област, така че да може да дефинира решения, които са издържани от финансова и законова гледна точка, подпомагайки работата на академичното ръководство. Това, което в момента обсъждаме, е как да бъдат разписани функциите, правата и задълженията на този мениджър, за да не се създават конфликти, които да блокират работата. Тези текстове ще бъдат обсъдени първо в работна група към министерството, след това и публично, преди да бъдат представени в Министерския съвет и Народното събрание.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
