Не е страшен боят, а че няма надежда

Полицията си свърши работата, през 1997 г. беше много по-брутална, казва Елисавета Белобрадова

Не е страшен боят, а че няма надежда | StandartNews.com

София. Най-тежкият сблъсък през нощта на 23 срещу 24 юли избухна при опита група депутати да бъдат изведени с бял автобус през блокадата до храм-паметник "Ал. Невски" около 22 часа. В епицентъра на кървавото меле попаднаха три жени - депутатката от БСП Дора Янкова, полицай Ани Витанова от СДВР и протестиращата Елисавета Белобрадова. Белобрадова бе ударена жестоко при опита на полицейския кордон да разпръсне блокадата. Окървавеното й лице се превърна в символ на протеста в този ден. Полицай Витанова също получи сериозни наранявания, когато провокатори започнаха да хвърлят камъни и да нападат униформените. Дора Янкова, която и бивш кмет на Смолян и шеф на Сдружението на общините в България, пък беше в блокирания автобус, чиито стъкла бяха изпочупени с камъни, а депутатите бяха принудени да седят на пода. "Стандарт" предлага различните гледни точки на три жени, попаднали насред бруталните безредици.

- Елисавета, какво стана снощи при опита депутати да бъдат изведени с бял автобус през блокадата?

- Всичко си беше както трябва. Ние бяхме на площада, за да блокираме министрите и депутатите. Полицията беше там, за да ги изведе. Стигна се до сблъсъци и до съвсем естествен изход. Пострадах аз, но можеше да бъде всеки друг. Ние бяхме плътно един до друг до оградата. Кордонът започна да настъпва, дръпнаха загражденията и тръгнаха да ни помитат.

- С палка ли те удариха?

- Не мога да кажа какво ме удари. Хората отстъпваха под натиска на полицията, усетих много силен удар и паднах назад. Отидох до линейката, но не пожелах да ходя в болница, защото мислех, че нищо ми няма. Върнах се пак на протеста и стана по-страшно, когато седнахме пред автобуса. Седяхме 40 минути - полицаите побесняха и здраво ни замлатиха. Проблемът беше, че бях с едни глупави сандали и се спънах. Паднах и тълпата започна да стъпва върху мен. Уплаших се, но в последния момент един от приятелите ми ме хвана за ръката и ме издърпа. Това беше единственият инфарктен момент. Иначе всички изядохме по няколко шамара - това не беше страшно.

- Как оценяваш поведението на полицията?

- В разрез с общото мнение, полицията беше там, за да си свърши работата. Ако някой е очаквал, че ще се дуелира с карамфили, да си беше седял вкъщи. Полицията бие и това е навсякъде. За това й се плаща. Те действаха съвършено адекватно. Какво трябваше да направят? Да ни остави да влезнем в автобуса? Истината е, че когато ни биеха и ритаха, не са го правили безразборно, както беше през 1997 г. Тогава изчакаха хората да се разпръснат през нощта и тръгнаха да ги бият по улиците, просто защото искаха да набият някого.
Защо излязоха и подложиха жандармерията и нас на изпитание във вторник? Решението на такова ниво се взима от министъра на вътрешните работи и той трябва да си подаде оставката.

- Управляващите твърдят, че вашите протести обслужват ГЕРБ.

- Хубаво, снощи комунистите не излязоха, но защо тогава ГЕРБ не излязоха пеша снощи? Нали те уж подкрепят протеста, защо не излязоха да се срещнат с народната любов? Да им обясним каква опозиция са тези мишки.

- Имала си приключение и пред централата на "Атака" през първите дни на #ДАНСwithme?

- Стана случайно - хвърляха се камъни и бутилки безразборно от двете страни и един камък ме уцели в крака. Отнесох си го вкъщи, да си го имам за спомен. Атакистите са на това ниво на еволюцията, че могат да хвърлят камъни. Ако уцeлят някое животно, да се нахранят.

- Ще успее ли протестът?

- Този протест не може да бъде успешен, нищо не може да постигне.

- Тогава защо недоволствате?

- Защото трябва да има граждански натиск. Поставени сме в ситуация, че или ГЕРБ, или БСП ще управлява - комбинация от фантастични варианти. Единственият фактически смисъл на протеста е да даде някаква сила на истинската десница да се обедини и да бъде поне минимален фактор. Най-важното е политиците да разберат, че така не може да продължава. Не разполагаме с друга политическа класа, а с тези жалки хора. Те сами няма да си тръгнат, но единственият начин е да сме на площада всеки ден, за да знаят, че не може съвсем безнаказано да действат. Много хора сме там, като си даваме сметка, че нищо няма да се промени.

- Това не е ли отчаяние?

- Напротив, това е вече, когато си прехвърлил отчаянието. Ако не си активен гражданин, не можеш да имаш изисквания към властта. Искам моите деца да знаят, че съм била на протеста. Нека децата и внуците ни да израснат с мисълта, че родителите им са се борили, а не са се крили като мишки.

- Как си обясняваш, че тези протести са най-дългите и радикални досега?

- Комунистите са най-добри, когато става дума за това да изкарат хората на улицата. Заложили са в подсъзнанието на българина убеждението, че управлението на БСП води до катастрофа. Всеки друг, колкото и да греши, не може толкова добре да разгневи обществото. Дори ГЕРБ, които разказаха играта на средната класа.

- Може ли протестът да извади политическа алтернатива?

- Това не е сериозно. В нито една държава политическата класа не се гради с протести. Това, че 40 дни сме излезли и сме направили някакъв цирк, до нищо няма да доведе. Коя държава се управлява с хора, излезли от протести? Странно е, че хората имат очаквания да дойдат децата цветя.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай