- Акад. Марков, септeмври е особен месец в историята ни. Случайност или закономерност е това?
- В новата ни история наистина това е съдбовен месец. Разбира се, случилото се през него се е подготвяло месеци преди това. Но има някакво експлодиране на натрупаната историческа енергия именно през септември. Тогава се берат плодовете не само на земята, но и на историята. Без да изпадаме в някакъв фатализъм, мистика или нумерология, септември е повратен или превратен, като казват някои, за България. В него са струпани 4 преломни дати, които са се врязали дълбоко в нашата историческа памет. За жалост, двете от тях - 9 септември 1944 г. и 23 септември 1923 г. са дати на разделението и на гражданската война. Докато другите две - 6 септември и 22, са станали символи на националното единение.
- Особено близко стоят в календара 6 септември, обединил нацията както никога повече, освен може би през Балканската война, и 9 септември, който продължава да я разединява...
- 9 септември с право бе отменен като национален празник, защото той е дата от гражданската война в България. Когато победителите смятат, че са прави и могат да накажат победените. Така българи се изправят срещу българи.
- Това не става за пръв път в нашата история, но случилото се на 9 септември 1944 г. не е ли поредно доказателство, че съдбата на България зависи от Великите сили?
- Ако се погледне глобално, тази дата е просто един ден от Втората световна война. И станалото на нея в България е част от развоя на събитията в тази война и по точно - на Източния фронт. Без навлизането на Съветската армия нямаше да има "социалистическа революция". България като съюзник на Германия беше предадена от Чърчил на Сталин. И то още през 1942 г. по силата на сключения тогава съветско-британски съюзен договор. Което е потвърдено и на срещата между Чърчил и Сталин на 9 октомври 1944 г., когато на гърба на влязлата в историята празна кутия от любимите на Сталин цигари "Херцеговина Флор" са разпределени окончателно сферите на влияние между двете сили. Въпреки че правителството на Константин Муравиев прави всичко възможно, за да скъса отношенията ни с Райха, и дори му обявява война. Но поради смесените българо-германски гарнизони в Македония и Поморавието, тя бе отложена с два дни - за 8 септември, за да могат българските части да се е изтеглят безпроблемно. Но на същия ден Съветската армия вече влиза в България. Което предреши изхода и характера на преврата на 9 септември.
- Сега излязоха някои нови документи относно мисията на Стойчо Мошанов в Кайро, според които той саботира преговорите за примирие с Англия и САЩ. Имало ли е друг изход от ситуацията?
- От Мошанов не е зависило нищо и той навярно е знаел това. Нещата, като вече казах, са били предрешени. След като на 5 септември Съветският съюз ни обяви война, самите британски представители заявяват на Мошанов, че в преговорите трябва да участва и съветски представител.
- Явно има още неясни неща от историята на Втората световна война...
- Има, разбира се. Но в основата на българската драма от 1944 г. стои Уинстън Чърчил. Той наистина е гениален държавник и политик, но намразва българите заради това, че през 1915 г. остават неутрални по време на операцията в Галиполи и индиректно съдействат за нейния провал. Което е личен провал за Чърчил като военноморски министър, защото се отразява пагубно върху кариерата му. За него ние ставаме грешен и неблагодарен народ, който за наказание е предаден Сталин.
- Какво липсва на политическия ни елит днес да действа така, както са действали неговите предшественици по време на Съединението или обявяването на независимостта?
- Порочната традиция да се залага на тази Велика сила, която за момента изглежда доминираща. Ту на кайзерова или Хитлерова Германия, ту на СССР. Те губят войните - "горещи" или студени - и ние с тях. Липсва ни умението да лавираме между Великите сили, както е станало през 1885 и 1908 г. Българската политика винаги се е осланяла само на един Голям брат. Сега такъв е ЕС. И най-важното - няма последователност и приемственост във външната политика. Относно вътрешната политика или икономиката, разбира се, може да има противоречия и дискусии за предлаганите стратегии. Но не и относно външната политика.
- Много наблюдатели, коментирайки 6 септември, отбелязаха, че празнуваме не съединение, а разединение на нацията. Защо се стигна дотук?
- Още от зимата уличните протести започнаха като граждански. Но днес виждаме как те станаха политически. Особено с тези идващите от провинцията автобуси с привърженици на тази или онази партия. Но обсадата на парламента не може да бъде плодоносна, защото в него има законно избрани депутати, независимо от някои съмнения относно честността на изборите от 12 май. Един бивш вече депутат от десницата откровено ми го каза: "Това Народно събрание не е легитимно, понеже ние не сме вътре!". Подобно мислене и поведение води до никъде. Въпреки че, от друга страна, не е лошо да има известен граждански натиск върху правителството, за да изпълни обещанията си и да вземе по възможно най-бързия начин мерките, които са нужни в икономическата и социалната област.
- Не разделиха ли тези протести страната отново на София и провинция?
- София не е България. Наистина, автобусите докарват хора от провинцията, за да се покаже че и тя е съпричастна към протеста. Но проблемите на хората в страната са по-различни и специфични.
- Навремето и Шарл дьо Гол бе казал, че Париж не е Франция...
- А Париж не е София. Там никой не сяда на Шанз-Елизе, за да спре движението, както сега го спират протестиращите на Орлов мост. Сядат 100 души и свалят правителството. Ако през 1891 г. кметът Димитър Петков е знаел какво ще стане днес, щеше да го построи на три нива - да могат да седнат поне 300 души. И защо не блокират движението на другия емблематичен столичен мост - Лъвовия? Сигурно, защото е до Дирекцията на полицията...
- Тя, полицията може да действа по друг начин, където и да е в София...
- Но не сме нито Турция, нито Франция, нито която и да е друга страна. У нас се стигна и до този абсурд - полицията да се страхува от обвинения в полицейско насилие.
- Каква е оценката ви за 100-те дни на кабинета "Орешарски"?
- Не знам защо пропускат научната титла на Пламен Орешарски. Той е професор по финанси и всички са единодушни, че е отличен специалист. Така че, изборът му за премиер в тази сложна и тежка икономическа ситуация бе правилен. Добре стои и финансовият министър Петър Чобанов, но не бих се ангажирал с обща оценка. Но мога да кажа, че в областта на науката и образованието има положително развитие по придвижването на Оперативна програма 20-22, на която всички в БАН много разчитаме. Министърът на образованието Анелия Клисарова и нейният екип свършиха добра работа в това отношение и се надявам, че и другите подобни програми ще бъдат успешно защитени в Брюксел.
- Все пак, това обществено напрежение не може да продължи безкрай...
- Идеята за избори "две в едно" през месец май, която се лансира доста силно в общественото пространство, ми се струва разумна. Правителството трябва да бъде оставено да свърши най-неотложните неща, а парламентът - да приеме нужните закони.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
