Безапелационната победа на ГЕРБ на местните избори беше абсолютно очаквана. Но не защото ГЕРБ е толкова електорално силна - от данните се вижда, че резултатът е сходен с този от парламентарните избори. А поради няколко фактора - първо, БСП в момента е ужасно слаба. Левицата просто нямаше централна кампания. Само там, където тя имаше жизнеспособни организации по места, имаше реална кампания, и то въпреки централата. Второ, самата политическа конфигурация в момента е такава, че ГЕРБ може да разчита на много съдружни политически фактори - Реформатори, АБВ и тук-там патриоти и ДПС, та дори и БСП, където има етнически вот. Обстановката усили шансовете на ГЕРБ. Трето, смазващият ресурс, с който разполагат герберите на фона на всички останали партии, им дава огромно предимство. Към момента ГЕРБ е едновластен властелин на политическата сцена, а другите се конкурират, за да й се харесат. Да кажем, че имаше битка между ГЕРБ и реформаторите на тези избори е много силно казано.
На практика ГЕРБ беше сама на тези избори
на които нямаше политика. Това беше тържество на ресурс във всичките му измерения. Дори политолозите и социолозите изпаднахме в смешната ситуация да придаваме политически смисъл на нещо, което де факто беше друго.
Левицата нямаше единна кампания, а и финансов ресурс. Сегашното й ръководство носи своята отговорност. То получи една дискредитирана политическа партия и дългове към банки. Морален проблем за БСП беше, че допусна ерата Станишев, продължила достатъчно дълго, за да разложи партията като политически субект. Тази ера завърши с токсични пасиви от всякакво естество - дискредитирана като политически морал и като управленски капацитет, разбита, фрагментирана. БСП беше употребена за частни цели.
ДПС никога не е била много силна в местните избори по ред причини. Първо, електоратът й много силно бива засегнат от принципа за уседналост, който важи на местния вот. Когато има такива избори, ДПС не е много консолидирана. Като всяка партия с традиции и в нея се оформят вътрешни лагери, противоречия между общински и областни ръководства и централа. Освен това на много места дори да се окаже на балотаж, ДПС мобилизира етнически вот, който се обявява срещу нея. Така че не съм очаквал чудеса от ДПС и резултатът й не ме изненадва.
Управленската формула в момента се оказа идеална за ГЕРБ. Въпреки че има някои дискомфорти, от местните избори се видя, че тя носи страшно много политически ползи. Именно благодарение на тази управленска формула при необходимост ГЕРБ можеше
да разчита във всяка община на двама-трима съюзници
от националната управленска формула. В перспективата на бъдещи президентски избори тази формула също ще работи. Може да очакваме някакви кадрови промени, но иначе няма елементарна целесъобразност нещо да се променя в управлението.
Друг е въпросът дали е чак толкова изгодно за всички съдружни на ГЕРБ партии. Вижда се, че реформаторите не загубиха от своите връзки с герберите въпреки ударите под пояса тук-там. АБВ също не загуби, макар че не е ясно и дали спечели. НФСБ очевидно загуби от това, че заема особена позиция, подкрепяща управляващата формула.
Местните избори не бяха тържество на демокрацията. Те бележат регрес в демократическата култура. Като че ли нито имаше кампания като хората, а организацията беше безобразна, за което не е виновен изборният кодекс. Това беше технически труден избор, който, ако нямаше референдум, щеше да е по-лесен. Горчив вкус оставят продължаващите и разцъфтяващи практики на контролиран, корпоративен и купен вот. Сякаш толкова свикнахме с това, че дори не беше предмет на обществено обсъждане.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
