23:00 ч.

19.12.16

5 мин.

0

5

0
Европа търси посока  след година на трусове

Нестабилност и популизъм описват изминалата 2016 г.


Каква беше изминалата година за Европа и какво ни очаква през настъпващата 2017 г. Ще си пробие ли още по-голяма пъртина популизмът и национализмът? Как ще се развие бежанската криза? Отговори на тези въпроси дава специално за "Стандарт" директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков.


Нестабилност и популизъм. Това е рамката, която вмества политическите събития в евроатлантическото пространство през 2016 г. И твърде вероятно коловозът, по който ще се движи международната динамика през следващата година.


От „чист" популизъм към идеен радикализъм


След победоносното шествие през 2016 г. на „чистия" популизъм с гласуването за Брекзит в Обединеното кралство, избора на Доналд Тръмп за президент в САЩ и резултатите от референдума за промяна на конституцията в Италия, като основна интрига за следващата година се очертава въпросът ще наблюдаваме ли управленски пробив на идейния радикализъм на крайната десница в Европа? Първото препятствие – президентските избори в Австрия – се оказа все още непреодолимо за нейните представители. Но през следващата година предстоят парламентарни избори в Холандия, президентски във Франция и избори за Бундестаг в Германия, като и в трите случая се очаква силно представяне на националистическите и ксенофобски формации - респективно Партията на свободата, Народния фронт и Алтернатива за Германия. И докато очакванията все пак са, че в Холандия Герт Вилдерс няма да намери коалиционни партньори за управление, дори и неговата партия да бъде водеща, че във Франция на втория тур традиционните десница и левица ще гласуват заедно срещу Марин Льо Пен, а в Германия, независимо че праламентарният пробив на Алтернатива за Германия изглежда извън съмнение, тази формация все пак ще остане в политическа изолация, то все по-често въпросът „дали" се заменя с „къде" и „кога" щом стане дума за идването на националистите на власт в Западна Европа. Още повече, че в източната част на континента вече имаме управление на подобни формации в Полша и Унгария, като там това явление приема формата на своеобразен „одържавен национализъм".
Всичко това е свързано с обстоятелството, че няма изгледи досегашните управляващи, без значение леви или десни, да предложат адекватни и най-вече реализуеми алтернативи за решаване на основните проблеми пред Европа: загубата на сигурност, чувството за липса на социална перспектива, нарастване на неравенствата, криза на политическото представителство. Накратко – ескалираща криза на доверието и все по-широкото отваряне на пропастта между управлявани и управляващи. Като традиционните политически формации се разглеждат като част от статуквото, а сътрудничеството помежду им срещу крайната десница ги лишава от взаимна алтернативност, което пък оставя огромно политическо пространство за оформяне на екстремни алтернативи основно в крайно дясно, но и в посока радикално ляво.


Затишие – ще има ли буря


Това е въпросът, на който трябва да дадем отговор през 2017 г. когато става дума за бежанската криза и мигрантската вълна. След дълго лутане и редица твърде хаотични мерки, ЕС най-после успя да се обедини около няколко принципни подхода за ограничаване на кризата: да се трансферира проблема в полето на законността (т.е. в Европа да влизат само законни бежанци и мигранти), да се търси общо решение и да не се оставя на произвола нито една страна (Гърция, а следващата на картата е България), да се намери форма на политическа договореност с Турция, без чието сътрудничество проблемът би бил практически нерешим (при наличието на над 2.5 милиона реални бежанци от Сирия на нейна територия), да се предложи решение и на самите бежанци, а не просто да се оставят отвъд стената. Европа постигна крехък консенсус за това, че решението трябва да бъде общоевропейско и солидарно, което намери израз и в изключително важната и за България решимост да се укрепят външните граници на съюза.
Това обаче са все действия, свързани с регулиране на последиците, а не отстраняване на причините. Те дават време за търсене на решение, но сами по себе си не решават проблемите: войната – за бежанците; бедността – за мигрантите. Като същевременно се вземат мерки за пресичане на бизнес интереса, генериран в самата Европа, свързан с нелегалния трафик на хора и носещ сериозни печалби. И се засили общоевропейското сътрудничество срещу инфилтрирането на радикални и терористични елементи в този поток – тенденция, която може да се очаква да се засили при успех в борбата срещу квази-държавната компонента на „Ислямска държава" в Ирак и Сирия. За съжаление справянето с идеологическата компонента на ИДИЛ и пренасянето на войната под формата на тероризъм в Европа в най-добрия случай ще отнеме години, а може би дори десетилетия – защото тя няма да се води с оръжие.


ЕС – заедно или спасяване поединично


Европа на центробежните тенденции. Това до голяма степен бе картината през 2016 г. Започвайки от най-високото ниво – бягство от ЕС, в резултат на референдума в полза на Брекзит във Великобритания. Преминавайки през отказа от съвместни решения – с най-очевиден пример стремежът на Унгария, а до голяма степен споделян и от Вишеградската четворка като цяло и Австрия, за изолиране от проблемите (включително физическо – чрез изграждане на вътрешни стени в ЕС) и прехвърлянето им на съседа по отношение на мигрантската криза („гъвкавата солидарност" на Орбан е по-скоро смокиново листо за спасяването поединично). Отчитайки сепаратистките тенденции в Шотландия, Каталуния, Фландрия и т.н. И завършвайки с вътрешните разделения вече на ниво общество, дълбаещи дълбоки разломи на база различия в етнос и религия, съпроводени с гетоизация на големи общности, нарастване на ксенофобията и рязък ръст на агресията и омразата – и от двете страни.
Менажирането на Брекзит (при цялата съпътстваща го все още неяснота от гледна точка на време и процедури) както от страна на Обединеното кралство, така и на ЕС ще има като цена запазването на единството. За Великобритания това означава недопускането на втори референдум за независимост и евентуално отделяне на Шотландия (а и на стимулиране на сепаратистки тенденции в Северна Ирландия и в други страни в Европа), а за ЕС – да не се даде допълнителен импулс на евроскептицизма на континента и да се предотврати евентуален ефект на доминото.
Година за избора на посока след година на трусове. Така изглежда новогодишният преход за Европа.


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Потребител · 11:11 · 29.12.2016
Един нестандартен медико-академичен поглед над темата за рака ... https://goo.gl/dF17jK
Потребител · 16:24 · 20.12.2016
НАЙ-ИНТЕЛИГЕНТНИЯ ПОДАРЪК ЗА КОЛЕДА И НОВА ГОДИНА ... виж тук - http://goo.gl/r1XBG8
Потребител · 15:45 · 20.12.2016
Бегай в Русия да пиеш афтършейв, мършо.
Потребител · 23:27 · 19.12.2016
ТЯ ПОСОКАТА Е ЯСНА . ЕВРОПА УЗАКОНИ ПЕДЕРАСТИЯТА. НАРКОМАНИЯТА И ПРОСТИТУЦИЯТА. ЧЕ НА ВСИЧКОТО ОТГОРЕ НА ТОВА МУ ВИКАТ - ЕВРОПЕЙСКИ ЦЕННОСТИ
Потребител · 15:46 · 20.12.2016
@Потребител Бегай в Русия да пиеш афтършейв, мършо.
Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент