БГ храните прекрачиха в Шенген

БГ храните прекрачиха в Шенген | StandartNews.com

Когато в събота Ангела Меркел обяви в София, че страната ни заслужава скоростно влизане в Шенген, родните храни, представени на най-голямото селскостопанско изложение - "Зелената седмица" в Берлин, работеха за рекламата на България в сърцето на Европа.

Страната ни е във фокуса на световното агросъбитие, което се провежда от 19 до 28 януари в Панаир Берлин. За първи път сме партньор на Германия, а в българската палата 10.2, върху 1600 кв. м са разположени щандовете на 62 фирми и 12 земеделски производители. Очаква се над 400 000 посетители да опитат родните продукти.

"Къде може да си купим такава луканка? В кой магазин да намерим розови домати, български вина и мед?" Това питаха най-често германците, които обикаляха щандовете на българските производители и опитваха родни еликсири.

"В морето от продукти, които заливат огромния европейски пазар, е трудно да намериш своето място, да наложиш българския вкус и да накараш потребителите да търсят твоите продукти. "Зелената седмица" ни дава шанс да сме на фокус, хората да дойдат и да опитат българския вкус", казва Кирил Вътев, собственик на "Тандем". Родните месопреработватели участват с общ щанд на "Зелената седмица" и трябва да се преборят с огромната конкуренция на Франция, Италия и Германия, известни със своите колбаси.

"Германците са свикнали да свързват българското с евтиното. Така е и със сиренето ни, и с вината ни, и с туризма ни. Моите продукти обаче са висок клас, не влизат в ниските ценови нива. Надявам се обаче на панаира да дойдат и ценители", казва Станимир Радичев, производител на млечни продукти. На щанда си е наредил козе, овче и краве сирена с различни подправки, сред които и трюфел, направени в мандра в търновското село Давидово.

"Фактът, че сме страна партньор на Германия, вдига самочувствието ни.

От габровското село Горна Росица дойдох в сърцето на Европа и съм уважавана

Тук се гордея, че съм българка", казва Минка Андреева. Тя е подредила на щанда си тахан и различни видове салати хумус - с червена капия, с елда, с куркума. Започва бизнеса с малък цех, оборудва го и го разширява по европейските програми. Внася сусама от Индия, но си е направила таханджийница, където го преработва по стара технология. Доволна е, че българите се отварят за здравословното хранене и все повече хора питат за продукти като нейните. Вече има сертификат за кашер /чиста храна за евреите/, изнася продукция за 7 страни - Румъния, Литва, Англия, Австрия, Молдова, Гърция и Израел. Надява се, че и в Германия ще оценят здравословните продукти, които произвежда.

До щанда на "Вернада" са здравословните продукти от арония, произвеждани от русенеца Пламен Калинов. Той също изнася в доста страни, сред които Израел, Канада и дори Япония. Опитва да излезе на германският пазар от 2007 г., но пробивът се оказва много труден.

Уверени в успеха си за завладяването на нови територии обаче са зеленчукопроизводителите, членове на Националната асоциация на младите фермери. В Берлин те се представят с розови домати, които известните в цял свят холандски зеленчукопроизводители могат само да гледат с уважение и да цъкат с език. Зеленчукът е отгледан в оранжерия в Мало Конаре, Пазарджишко. През лятото там е идвала делегация от Берлин, а членовете й са набрали сами доматите и са си облизали пръстите, докато са хапвали шопска салата. И всеки е отнесъл армаган от стопаните - кошница със зеленчука, който може да расте само по слънчевите полета на страната ни. "В

Асоциацията членуват 350 млади фермери, заедно с няколко от тях се готвим да излезем на европейския пазар с розовия ни домат", обяснява Венцислав Петков, който има оранжерия върху 14,5 декара.

"Ние работехме като луди, а мнозина се опитваха да докопат европейските пари

с измислени проекти. То не бяха калифорнийски червеи, зайци в чували и какво ли още не. Написах писмо до министър-председателя Бойко Борисов, а той разпореди проверка. Сигурен съм, че тези, които останахме, рано или късно ще бъдем възнаградени", казва Венцислав. Той е уверен, че розовият домат, произведен в България, има бъдеще на европейския пазар и не си дава ноу-хауто за неговото производство. "Опитаха се да ни вземат семената, канеха ни да правим оранжерии в други страни. Но ние отказахме, защото искаме да работим в родината си", категоричен е Венцислав.

"Бъдещето е в сдружаването на производителите, които заедно могат да осигурят нужните количества, изисквани от европейския пазар. Но ако Венци прави хубав домат, той трябва да следи и дали всички останали произвеждат качествено", препоръча на младите фермери земеделският министър Румен Порожанов, който разгледа щанда им. Стопаните пък поставиха въпроса за напояването, което е жизненоважно за зеленчукопроизводителите. Министърът им отговори, че ако остане свободен ресурс по мярка 4.1 от Програмата за развитие на селските райони - за инвестиции в земеделски стопанства, ще се постави акцент върху проектите, които осигуряват капково напояване, за да могат те да се финансират с европари.

"На щанда на Русия черпят с водка, а тук черпим с мед"

приканват пчеларите. Подредените на щанда им продукти не са просто храна, а лекарство за всякакви болести. Освен да опитат еликсирите, пчеларите канят всички на фестивала на мановия мед, който ще се проведе между 27 и 29 юли тази година. Предстои уникалният продукт от Странджа да бъде вписан в Европейския регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания.

Освен уханието на свещи от чист восък от щанда на пчеларите, наоколо се разнася и аромат на розово масло. Ангел Токмакчиев го е донесъл от дестилерията в село Ясеново, на 17 км от Казанлък. Оборудвана е по САПАРД, а Токмакчиев вече се радва на много туристи от цял свят, които искат да видят българското чудо. Токмакчиев е намерил и успешен пазар в Китай, за където изнася над 100 тона розова вода.

И докато гостите опитват вкусовете и ароматите на слънчева България, танцьорите от ансамбъл "Българе" не оставят никого равнодушен към родните ритми. В палатата се извиват хора, на които се хващат германци, научили стъпките по време на ваканциите си в Слънчев бряг.

В останалите палати на огромния берлински панаир също е шумно, пъстро и вкусно.

Унгарски музиканти на кокили свирят чардаш

и подканят гостите към ресторанта досущ като в Будапеща, където предлагат гулаш и бира за 10 евро. Баварците, живеещи в Берлин, са използвали случая да облекат националните си носии и да хапнат традиционния джолан с кисело зеле, полят с много бира. Арменците омайват с коняк "Арарат", а грузинците - с вино, направено по древна технология в глинени делви. Украйна, ухажвана от ЕС, е в огромна палата, където пеят и вдигат наздравици на max.

"Водка, нур цвай юро!", крещи руснак с огромна кожена ушанка и предлага за мезе хапки с червен хайвер. "Зелената седмица" е единственото място, където може да се опита датска бира само за 3 евро, а щандът на Чехословакия е окупиран от ценители на пилз, надигащи халба след халба. Японците показват чаена церемония, тунизииците хвалят парфюмите си, а норвежците залагат на сьомгата. Берлинчани идват на панаира, за да си купят качествена храна от цял свят - швейцарски шоколад, френско сирене и колбаси, италианска паста, марокански зехтин, непалски чай. И да прекарат няколко незабравими часа с кулинарни вкусотии, музика, аромати и хора от цял свят, които са им дошли на гости за седмица.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай