Как рухна BG мечтата на двама бежанци

Как рухна BG мечтата на двама бежанци | StandartNews.com

Започнали бизнес, за да си стъпят на краката, но затънали

В България честен живот не може да се води, ще бягаме, признава иранското семейство

На пръв поглед те са добрият пример. Или ако трябва да съм по-точен - абсолютната съксес стори. Избягали от Иран по различни причини и се установили в София в търсене на спокойствие. След години на мъки започнали собствен бизнес и дори наели българка. Така изглеждат нещата за повечето, които се интересуват само от обвивката и не искат да се вгледат по-навътре. Историята на Махди и Бехрох звучи като сюжет за филм с непредвидим край. Или по-скоро напомня типичния ирански филм, който залага на човешката история, а не на специалните ефекти. Ако наистина това, което не убива хората, ги прави по-силни, то младото иранско семейство със сигурност е станало непоклатимо. За някои бягството е начин да победиш, за други - единственият начин за оцеляване. Не липсват и такива обаче, за които бягството от един момент нататък се превръща в начин на живот.

Дали по ирония на съдбата, или пък заради израз на някаква носталгия, фризьорският им салон се казва "Першия", както се произнася на английски старото име на Иран. Едва ли и някой се сеща да ги попита защо семейният им бизнес носи името на държавата, от която са избягали. Със сигурност обаче са се сблъскали с въпроса: "Откъде двама бежанци са намерили пари за частен бизнес?". Отговорът е в десния горен ъгъл на салона - проект "Инвестиция в стартиране и развитие на салон за красота".

Махди Мосадекпур днес е на 33. Преди десет години е избягал от Техеран по политически причини и се е озовал в София. "Дойдох от Иран през Турция. Платих на един човек, който ме попита къде всъщност искам да отида. Аз просто трябваше да напусна моята страна и нямах претенции, търсех само спокойствие", спомня си той началото на бежанския живот. Освен че в България намира убежище,

Махди открива и християнството

"За няколко дни повярвах, а два месеца по-късно се кръстих. В Иран съм се опитвал да бъда мюсюлманин, но не можах. Онзи Бог не беше за мен. Библията ми показа пътя към моя Господ", добавя той.

Преди да напусне Иран, учел архитектура и е работил като технически ръководител. "Като дойдох тук, не знаех езика, трябваше да оцелявам. Един иранец ми каза, че има приятелка с фризьорски салон в "Обеля". Предложи ми да й помагам. Отидох при нея. След един месец започнах да подстригвам. Работих за по 2 лв. на ден. Дори не ми стигаха за транспорт", казва Махди. Така изкарал няколко месеца, преди да намери работа по магазини, където работел нелегално заради липсата на статут. Оттогава са и болките му в кръста. След като взел статут на бежанец, пробвал късмета си в Холандия. Веднъж останал там 9 месеца. Втори път за 2, а последния само за един.

"Избягах от тежкия живот в България, но бежанците в Холандия нямат разрешение за работа. В Иран не мога повече да се върна, а в крайна сметка трябваше да продължа да живея", продължава разказа си Махди, на чийто български език могат да мнозина да завидят.

При връщането си в София отново се захваща с фризьорството, но този път започва сериозно да го изучава.

Имах лоша шефка

Добре работеше, много неща научих, но се държеше много лошо. Тя ми направи договор, като ме задължи да работя за нея 5 г. В противен случай трябваше да платя 1500 лв. неустойка. После разбрах, че няма право да обучава и напуснах", уточнява той. Така минават 7 години и половина, докато животът го среща с бъдещата му съпруга.

Бехрох Сабунджи днес е на 30. Преди две години и половина е избягала от Техеран по религиозни причини, тъй като е християнка. Макар че в Иран живеят християни, Бери, както я наричат, се е отказала от исляма и е приела християнството, което е направило живота й невъзможен. Заминава на екскурзия във Варна, откъдето идва в София, а пред Агенцията за бежанците се запознава с Махди. Отива да живее при него. "Решихме да се оженим. Вярваме в Господ и затова не можехме да живеем без брак. Първо се венчахме в църквата, а после в общината", разказва тя.

В Иран е била преводачка от английски. Преди година в София е изкарала курс за козметичка, организиран от Агенцията за бежанците. "Сега той е фризьор, а аз козметичка", казва Бери. В салона им работи и българка, която е доволна от работодателите си. "Държат се много по-добре от много български шефове", казва тя, като отказва да се представи.

Салон "Першия" се намира до пазара "Красно село"

и съществува заради европроект. "Агенцията за бежанците направи трудова борса. Поканиха ни. Имаше консултанти за европроекти. Казаха ни, че можем да получим до 20 000 лв., за да започнем бизнес", спомня си Махди началото на мъките. Кандидатства, печели проекта, като използва услугите на консултанти. "Отпуснаха ми 4000 лв. авансово през януари. Купих каквото можах и се оказа, че дори да си спечелил проект, бизнес се прави трудно. На хартия всичко можеш да направиш. В действителност не е така. Душата ми излезе. Съжалявам, че съм се захванал с това", казва 12 месеца по-късно той. За да използва средствата по проекта, Махди е трябвало да направи останалите разходи, които след това да бъдат осребрени 40 работни дни по-късно.

Започнаха се нерви, безсъние

Аз съм бежанец, нямам от кого да поискам пари. Не мога да се откажа, защото вече съм инвестирал и трябва да възстановя похарченото", казва с много огорчение той.

Пари назаем все пак намира. Успява да изчака срока от 40 работни дни за възстановяване на разходите, но вместо пари по сметка получава писмо, в което му казват, че липсват документи, а и освен това не могат да му признаят всички разходи. Следва уговорка, че трябва да изчака още 10 дни. "Никой нищо не ти обяснява. Консултантите не ти дават точната информация, за да ходиш пак при тях и да плащаш допълнително. Аз спазвам сроковете, но те не ги спазват. Те могат да нарушат правилата, а аз нямам право", добавя той.

За да работи салонът, който според договора трябва даостане отворен още година, Махди и Бери работят и на други места. Трябва да получат още около 10 000 лв. по проекта, който изтече преди седмица. Скептични са и всичко, което искат, е този кошмар да свърши, а те да си тръгнат от България.

"Досега съм успял да живея честно. Вече съм убеден, че в България честно не можеш да живееш, особено ако се опитваш да правиш бизнес. Предавам се. Откакто сме отворили салона, аз работя като преводач и участвам в писането на учебник за бежанците. Съпругата ми работи в друг салон, за да издържаме нашия", казва той. Двойката споделя, че все още не се дава на физическото напрежение, но се огъва пред психическото. "Питат ни защо нямаме дете.

Ами как да имаме дете?

чуди се Бери.

Иранското семейство е благодарно на България за убежището, което им е дала. Споделят, че вкусът на свободата не може да се усети от човек, който не е бил лишен от нея. През годините като бежанци не са усетили лошо отношение. Такова са започнали да чувстват от година насам. "Искам само българите да знаят, че бежанците не са виновни за тяхното нещастие", казва Бери.

"Верният път е само един, погрешните са хиляди", гласи пък една персийска поговорка. Кой ли път са хванали Махди и Бери, вероятно ще покаже само времето.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай