София. Определен орган да бъде овластен да отговаря за наблюдението и изпълнението на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Това предлагат от Програмата за достъп до информация, които представиха на пресконференция годишния си доклад "Състоянието на достъпа до информация в България 2012".
"Проблем, който констатираме години наред, е липсата на адекватни санкции и контрол, до момента такива санкции не са предвидени в закона при непубликуване на информация, каза ръководителят на Програмата за достъп до информация Александър Кашъмов. По неговите думи липсва институция, която да осъществява контрол, особено плачевно е положението в инспекторатите към министерствата. Тези инспекторати не се оказват адекватни за оказване на контрол, категоричен бе юристът. Според експертите трябва да отпадне неясното основание за отказ „защита на интересите на трето лице”- има се предвид обикновено фирма.
Да се засилят и прилагат санкциите за нарушения на ЗДОИ,предлагат специалистите. Тяхна идея е и да се предвиди възможност жалбоподателят да бъде освободен от заплащане на деловодни разноски.
"Ясно може да се констатира липсата на систематичен подход, институциите не се стремят да подобрят своята прозрачност, констатира Александър Кашъмов. Според него в това отношение има практики на превратно тълкуване на закона, на липса на приятелски подход към гражданите, в това число и журналистите. "Събитията, свързани с протестите, показаха, че има проблеми с прозрачността", заяви юристът.
Според него публикуването на договори най-често продължава да се отказва. "Има случаи, в които има целенасочени прикриване на нарушения, има и случаи, в които става въпрос за липса на компетентност и познаване на Закона за достъп до информация(ЗДОИ)", поясни той. Кашъмов даде пример с Министрество на финансите, което преди две години отказва достъп до декларациите на народните представители, които харчат пари на данъкоплатеца за партийна субсидия.
Няма съмнение, че достъпът до информация е основен елемент от общественото участие и връзката между институциите и гражданите, каза още Кашъмов. Електронният достъп до информация, поне в демократичния свят, е свързан с понятието електронно правителство, в България се оказва, че не е свързан с това понятие, отбеляза той.
"Електронното правителство има три съществени елементи - прозрачност на институциите, тоест електронна прозрачност. Вторият елемент е прозрачност участието на гражданите в процеса на взимането на решения, и третият - електронни услуги.
В България е сведено до електронни услуги, което не е характерно за този континент. При електронните заявления липсва координираност на администрацията за премахване на електронните подписи, които са категорично против закона", поясни тезата си юристът.
"През 2012 г. се запазва практиката на много институции да не отговарят на запитвания по ЗДОИ, това са така наречените мълчаливи откази, отбеляза юристът от Програмата за достъп до информация Дарина Палова. "Като проблематична област отново отбелязваме достъпа до договори между институции и трети лица, фирми, като проблем е това как се мисли за тази информация. Все още доста служители смятат, че това е тайна, и то на третите страни, фирмите по тези договори", заяви тя. Не се взема предвид, че по закон част от тази информация трябва да се публикува, защото тя е публична, добави адвокатката.
Фани Давидова от Програмата за достъп до информация заяви, че за миналата година има и значителен брой на нарушаване на правата за защита на личните данни заради прилагането на Закона за електронните съобщения и за СРС-ата. Във връзка с тези случаи от Програмата са подали жалба към Европейския съд за правата на човека, в която процедурите по двете нормативни уредби се тълкуват като незаконни.
Давидова даде за пример и случай, в който полицията изисква накуп всички лични данни от центровете за лечение по метадонови програми във връзка с няколко обира на аптеки в София. "Смятаме това за едно много грубо нарушение на личните данни, особено при една такава чувствителна група", коментира Давидова. Тя даде и друг пример, при който са искани голям брой документи с лични данни. Общинските администрации са събирали прекалено голям обем от лични данни за дела от 0 до 7 г и на лица, които живеят в центъра на София, които подлежат на специален режим на паркиране, твърди Давидова.
Адвокатът от Програмата достъп за до информация Кирил Терзийски пък изнесе статистически данни за съдебната практика по Закона за достъп до обществена информация. 81 са постановените съдебни решения по дела за отказ за достъп до обществена информация. От тяхо 56 са в полза на търсещите информация през м.г.. За цялата минала година са подадени 69 жалби, от които 14 са от журналисти,а 10 от неправителствени организации.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
