Използването на стратегическите бомбардировачи Ту-22М3, излитащи от авиобазата Хамадан в Иран, вместо от Южна Русия, е част от нова стратегия на Русия за бойните действия в Сирия и в частност, за военните действия във втория по големина град Алепо. Очевидно Москва няма намерение да се съобразява с възраженията на САЩ (че по този начин се нарушава резолюция 2231 на СС на ООН) и на ирански депутат (че така се нарушава конституцията на страната).
Нещо повече, присъствието на такива руски въоръжения в Иран, целящи удари по цели в най-важната битка в момента в Сирия означава, че на този етап не съществуват никакви стратегически споразумения със САЩ, Турция или Саудитска Арабия. Те опровергават каквито и да е позитивни сигнали, излъчвани от дипломатите на тези държави.
На последното заседание на Съвета за национална сигурност президентът Путин е отбелязал, че сирийската армия е твърде бавна и не успява да координира своите действия с руските въздушни удари. За тази цел е дадена зелена светлина за прехвърлянето в Сирия на контингент от 2000 руски доброволци, първите от които вече са пристигнали в Тартус.
Според арабски източник командването на този специфичен контингент, от чиито редове са дадени вече десетки убити, е предоставено на о.р. генерал Борис Громов. Последният е известен с това, че през 1989 г. изведе съветските войски от Афганистан.
Министърът на отбраната на Русия Сергей Шойгу е поискал отсрочка до 15 септември да бъде "затворена пролуката, направена от бунтовниците" в обсадата на Алепо. Поради тази причина ударите на руската авиация са насочени именно срещу бунтовниците. Чрез тях Москва се опитва да елиминира тактическото полево ръководство на Турция и Саудитска Арабия. Според местни източници при последните удари на руската авиация са били убити двама саудитски и един пакистански офицер.
Новата руска тактика е изненадала и турската страна. Руско-турските срещи на високо и на експертно равнище не са дали практически никакъв резултат за Сирия. Отговорът на въпроса дали Москва е закрила представителство на сирийската прокюрдска партия Демократичен съюз (ПДС) го дава в свое интервю нейният лидер Салех Муслим, който е отрицателен.
В същото време, искането на руската страна Турция да затвори границата със Сирия за бойци и оръжие, го дават местни източници. Той също е отрицателен. Нещата практически продължават по същия начин. Експерти добавят, че срещата Путин - Ердоган има за цел да върне положението между двете страни в състоянието от преди 24 октомври 2015 г., когато беше свален руският самолет. Преди този период, двете страни отстояваха коренно противоположни интереси в Сирия, но поддържаха добри икономически отношения.
Радикализирането на турската външна политика след опита за преврат на 15 юли прие и своите измерения спрямо Сирия. Две седмици след тази дата външният министър Чувушоглу е събрал при себе си лидерите на сирийската опозиция и им е дал нареждане да започнат офанзива в Алепо. Преди опита за преврат имаше сигнали за осъществяването на задкулисни контакти между Дамаск и Анкара на антикюрдска основа. Като евентуалния резултат от въпросното сътрудничество е убийството в началото на юли 2016 г. в сирийския град Камишли на третия човек в йерархията на ПКК, сириеца Бахор Ердал.
Той е създател на продължилата 9 месеца практика на управление на регионалните комитети в турските градове с доминиращо кюрдско население в Югоизточна Турция. За тяхното ликвидиране турската армия използва танкове и артилерия. Сега турският премиер Бинали Ялдъръм потвърди, че не вижда Сирия с Асад, декларирайки необходимостта от териториалната цялост на страната (антикюрдско послание) и нейното антиконфесионално управление (анти-Асад послание).
Запознати твърдят, че руската страна е стимулирана да активизира действията в Сирия в очакване на новата американска администрация, която едва ли ще бъде толкова сговорчива, като тази на Барак Обама. Според израелски източници първото различие между Москва и Вашингтон (най-вероятно управляван от Хилъри Клинтън) ще бъде именно за Сирия.
В Тел Авив вече заявиха, че са обезпокоени от изключителното тясно военно сътрудничество между Русия и Иран, което, след използването на авиобазата в Хамадан, може да прерасне и в координацията на действия извън сирийските национални граници.
Експерти са на мнение, че Вашингтон и Москва са изготвили дългосрочни стратегии в очакването на новия стопанин на Белия дом. Русия иска да бъде с по-добри позиции на терен, след появата на новия американски президент. Паралелно с това САЩ залагат на т.нар. Vetted Syrian Opposition (VSO). Става въпрос за онези бунтовници, чиято "селекция е предимно въз основа на лични качества, военен опит и сцепление на отделните отряди и които са способни да постигнат своята легитимност чрез победа на ИДИЛ на терен".
За 2017 г. сумата отделена за тях е в размер от 250 млн. долара. Основната финансова тежест е на Саудитска Арабия и Катар, а тренировъчната и логистичната подкрепа е на Турция и Йордания. Техният приблизителен брой е около 40.
Въпреки че САЩ деидеологизираха подхода на селекцията на въпросните бунтовнически милиции, прави впечатление, че акцентът е поставен върху тези, създадени от отцепници от сирийската армия и такива, които изповядват идеологията на "Мюсюлманските братя". Отношението към последните коренно отличава Русия и САЩ. "Мюсюлманските братя" са включени в списъка на терористичните организации на Москва, докато за Вашингтон те не са терористи. Страните-членки в антитерористичната коалиция също имат своята роля в снабдяването с оръжие, логистиката и подготовка в зависимост от ролята, която дадената държава изпълнява в програмата.
Кюрдските милиции "Части за народна защита", военното крило на ПДС, имат друг статут. Те са включени в програми на Пентагона и не участват в предходната. Сътрудничеството на САЩ с кюрдите против ИДИЛ е една от причините за недоволството на Анкара от Вашинтгон. В същото време тя е силен инструмент за натиск върху Турция да не напуска НАТО и да продължи сътрудничеството със Запада.
Както отбелязват близкоизточни коментатори, опитът за преврат в Турция предизвика огромни сътресения. Има антидемократични промени във вътрешната и радикални моменти във външната политика. Но това събитие не е равностойно на ислямската революция през 1979 г. в Иран.
Според близкоизточни анализатори няма промяна в ценностната система и преминаването на Турция към руско-иранско-сирийско-Хизбула съюз е фикция. Преди 15 юли 2016 г. Ердоган беше част от движението "Мюсюлмански братя". След тази дата той продължава да бъде, но вече в силно радикализирана форма. Въпросът е до къде може да стигне, така че да остане формален съюзник на Запада и член на НАТО.
Турският колумнист Синан Бейкет от вестник "Хюриет" поставя акцент върху факта, че сега "паралелната структура" на Гюлен е основната мишена на правителството. В същото време "паралелните общности" на кюрдите имат много по-голям потенциал, тъй като могат да откъснат територии от самата държава, докато общността на Гюлен не може. Ердоган и Гюлен са част от едно тяло. Анализаторът от Algemeiner Бен Коен сполучливо оприличава техните взаимоотношения, както тези между Сталин и Троцки. Всяко по-рязко сближаване на Анкара към Москва, ще предизвика пропорционално действие на Вашингтон към кюрдите, което е в много по-голям ущърб на Анкара.
Ердоган отлично знае, че на този етап Вашингтон е гарантът, че независим Кюрдистан няма да получи статут на международно призната държава в Съвета за сигурност на ООН. От него зависи дали военното сътрудничество с кюрдите ще прерасне в политическо, както го желаят те.
Особено сега, когато президентът на иракски Кюрдистан Месауд Барзани отново започна да говори за необходимостта от отделяне от иракската държава.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
