Лондон и ЕС още не са разкрили всичките си карти

Важно е Европа да говори в един глас за статута на нейните граждани на Острова

Лондон и ЕС още не са разкрили всичките си карти | StandartNews.com

„Искаме да останете". Това беше вербалното послание на премиера Тереза Мей към тези над три милиона граждани на страни-членки на ЕС, живеещи в Обединеното кралство при представяне на плана на британското правителство за преговорите с ЕС. На практика с него Лондон отваря вратата за вече живеещите в страната европейски граждани да узаконят своето по-нататъшно присъствие и затваря вратата за новопристигащи.

Реакцията на Брюксел засега е достатъчно хладна. Защото детайлите сочат една доста по-противоречива картина, свързана най-вече с утежнената процедура.

Първо, „статутът на уседналост", който ще узаконява пребиваването във Великобритания, изисква 5-годишен престой в страната – непрекъснат и навършен преди определена дата, която ще се фиксира в хода на преговорите между Лондон и Брюксел. Като тук позициите са много различни. Мей иска това да стане със задна дата, от 29 март 2017 г. (когато Великобритания подаде молба за напускане), докато ЕС настоява за отправна точка да се счита датата на реалното напускане на Съюза (т.е. след 2 години) и дотогава Великобритания да изпълнява в пълен обем ангажиментите си като страна-членка.

Второ, самият статут на уседналост не се получава автоматично, а за него се кандидатства. А до окончателното произнасяне по въпроса всички придобиват само временен статут.

Без гаранция, че няма да има и откази

А и всички, познаващи скоростта на работа на британските служби в сферата на имигрантската политика, са наясно, че процедурата няма да е нито бърза нито лесна. Впрочем, вече беше изчислено, че това предполага обработката на документите на около 4000 души дневно. Освен това статутът на уседналост не дава право на британско гражданство, за което се кандидатства допълнително.

Намеренията засега са да не се променя системата на здравно осигуряване за тези граждани, както и да се запази подхода за прием в университетите (което не означава, че няма да има промяна в таксите).

Следващият проблем е ирландският. След Брекзит свободното движение на работна ръка между Великобритания и 26 страни-членки на ЕС се прекратява. По отношение гражданите на Ейре ще бъде сключено отделно споразумение, което от една страна да фиксира външната граница на Съюза по разделителната линия между Република Ирландия и Северна Ирландия, но от друга да не навреди на движението на хора, стоки, капитали и услуги между двете части на острова – и

това се очертава като един от най-трудните

и деликатни аспекти на преговорите с ЕС. Неслучайно при сключването на споразумението за парламентарна подкрепа с ирландските юнионисти (без които не може да състави правителство) Мей обеща нов 1 милиард лири за Северна Ирландия през следващите три години – за да тушира в аванс очакваното напрежение там.

Картите са на масата. Но само част от тях. Първо, това са само първоначално декларираните преговорни позиции. Второ, въпросът за статута на европейските граждани, макар и изведен като приоритетен, е все пак само един от многобройните аспекти на развода – и ще се решава като част от постигането на сложни компромиси и баланси, свързани и с достъпа до общия пазар на ЕС, митническия съюз и т.н. Тук от ключово значение за България, а и за другите страни от Източна Европа, ще бъде доколко ЕС ще успее да запази единството си по този въпрос в рамките на преговорите.

*Заглавията са на редакцията

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай