Основният проблем на проекта за бъдещата Агенция за борба с корупцията е, че има политически рамки. Според мен най-големият конфликт, който се очертава между ГЕРБ и БСП е идеята на социалистите, пък и не само на тях, да дадат агенцията под контрола на президента, т.е. нещо подобно на румънския модел.
Проблемът обаче е, че в Румъния държавният глава е много силна институция, а у нас е церемониална. Ако се даде тази агенция на президента, следват разни неща със сериозни политически последствия. Първо, рязко ще му се повиши значението като властова фигура, което в тази политическа ситуация означава голям риск за правителството. Никой политически рационален и разумен играч не би поел такъв риск.
Другият проблем е, че по Конституция това парламентарно мнозинство може, когато си поиска, да отнеме правомощията на президента. Все пак, най-малкото депутатите гласуват бюджета на тази агенция или могат да променят закони, които да ограничат правомощията й.
С други думи българската конструкция, за добро или лошо, не предполага възможност президентът да получи такава силна структура, освен, ако не се промени Конституцията. Може би най-разумният ход е да се даде на някаква
различна от правителството институция да бъде арбитър
в тази много специална тема за борба с корупцията. Защото очевидно е, че един от проблемите на противодействието е, че чисто политически е неизгодно за управляващите да атакуват свои силни фигури - примерно, министри, шефове на агенции, всякакви депутати с бизнес и т. н. Когато се ударят такива големи фигури това по правило води до напрежение вътре в партията. И най-голямата тема е пак политическата - колко ще е силна тази бъдеща агенция. Ако погледнем нейния румънски аналог, тя там е силна, но в голяма степен заради политическата им система и ролята на президента. Друга причина, която малцина знаят, е че за разлика от България Румъния не е във валутен борд. Едно от условията на МВФ към Букурещ, освен да намалят бюджетните заплати и пенсиите, е да дадат голям бюджет и самостоятелност на антикорупционната агенция.
В някакъв смисъл нещо подобно на нашата ситуация с валутния борд. Румънците обаче ги принудиха да направят един такъв антикорупционен борд. Важно е де се съпоставят и кой колко харчи за борба с корупцията. У нас, разходите за всичките полицейски служби плюс ДАНС, спецпрокурорите и т.н, излизат някъде към 4-5 млн. лева, даже по-малко. А в Румъния само антикорупционната им агенция има бюджет около 40 млн. евро, т.е. 80 млн лв. Освен това имат специализирана контраразузнавателна служба ЧИРИ, която съответства на ДАНС, ама е с много по-големи ресурси и възможности. За сравнение- ДАНС има 100 млн. бюджет, а те имат 800 млн. Вярно, че Румъния е 2,5 пъти по-голяма от България, но и
ресурсите, които се заделят са несравнимо повече
Голям проблем на нашата бъдеща агенция е и какъв капацитет ще има тя. Ако механично се съберат под шапката й БОРКОР, ДАНС, комисията "Кушлев" и още няколко структури, нищо полезно няма да се получи. В момента единственото място у нас, където има антикорупционен капацитет, е "Вътрешна сигурност" на МВР, там имат достатъчно хора и опит.
В Австрия, например, взеха една такава подобна структура в тяхното МВР и я развиха, използвайки я като ядро на звеното за антикорупция. Според мен австрийският модел е по-перспективен, отколкото насипното събиране на различни структури. През 2008 г. така създадоха ДАНС, прехвърлиха много звена, дадоха големи заплати и създадоха огромна каша.
Дано сега не се повтори същата грешка.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
