Днес ще бъде представена най-новата книга на проф. Николай Овчаров "Цар Иван Александър Асен - миротворецът". Представянето ще бъде от 18 ч. в балната зала на бившия царски дворец (Национална Галерия). Пред "Стандарт" проф. Овчаров коментира изминалия археологически сезон и теориите за заточението и гроба на патриарх Евтимий.
- Проф. Овчаров, в края на археологическия сезон отново има повод да се похвалите с нови находки в района на Златоград. Какви са те?
- Археологът доц. Здравко Димитров завърши преди броени дни разкопките на два забележителни антични храма в землището на село Бенковски. Другите разкрити обекти са две средновековни църкви, проучени от мен. В едната от тях - село Добромирци, край Златоград, бяха открити много интересни находки - монети от IX век, византийски монети, златна монета от XIV век на Андроник Втори, както и сребърни монети на цар Иван Александър.
Златоградчани, местни бизнесмени, събраха пари и финансираха тези разкопки. Много е просто защо - освен от родолюбие, това е голяма дестинация за културно-исторически туризъм, която развиваме между Кърджали и Златоград.
- Кое е интересното при новите находки?
- Най-интересното е, че античните храмове са от IV-III пр. н. е. от елинистическата епоха. Очертава се голям култов център. През миналата година в подножието на това хълмче беше разкопано погребение на тракийска принцеса с множество сребърни накити. Сега буквално на няколко десетки метри излизат тези храмове. Те не са големи, по принцип елинистическите храмове са по 5-6 метра дължина. Но са факт и това се подчертава с керамиката, която се открива, и монетите, защото фиксират района на взаимодействие на тракийската и древногръцката култури. Това е само на 50-60 км. от Егейско море и е контактната зона между двете култури.
- Разстоянието между храмовете и църквата до село Добромирци е 4-5 километра?
- Край село Добромирци имаше руини на църква, известни още отпреди 50 години, но бе само частично разкопана в началото на 60-те години на миналия век. Едва сега, точно в символичната година на Дельо Войвода, успяхме да намерим частно финансиране. Това е църква от 13-14 век, запазена до 3 метра височина, с доста интересна архитектура. Но под нея излизат основите на втори храм от 9-10 век, който е трикорабна базилика. Днес това е мюсюлмански район, там живее основно турско население. На базата на разузнавателните ни експедиции открихме още 5 църковни обекта в близост, всички в радиус от около 5 километра. Пак в този район, където почти всички села са или турски, или българо-мохемадански, има християнски некрополи. С две думи - проучванията показват, че районът е бил изключително християнски през Средновековието.
Има данни, че може би в района на Средните Родопи през 1394 г. е заточен последният средновековен български патриарх Евтимий. През 1393 г. пада Търново, патриархът остава в града още една година, след което е заточен на юг. По същото време се вдига първият бунт срещу Османската империя, при който османският паша избива 110 боляри в църквата "Св. апостол Петър и Павел". Според житието на патриарха той е оглавил бунта - дали духовно или физически, не е толкова важно. Според житиеписеца Владислав Граматик ръката на палача, който е трябвало да убие патриарха, се вкаменила. И той е заточен в Македония. По това време така са наричали областта между Солун и Одрин. Според досегашната концепция на историците патриархът е изпратен в Бачковския манастир. Но тази обител не е в Македония, а в Тракия, до Пловдив. Затова смятаме, че Евтимий е заточен в някой от метосите на Бачковския манастир. Обителта има най-много метоси на юг - в Родопите и Беломорието, чак до Солун. Археологическите данни абсолютно подкрепят това. Още в Типика на братята основатели Бакуриани са споменати селища от Ахридос през 11 век, които са подарени на Бачковския манастир. На Перперикон открихме оловен печат на Муселий Бакуриани, който вероятно е или син или племеник на братята, създатели на Бачковския манастир. Има и много легенди, които говорят, че патриарх Евтимий е заточен там.
Накратко смятаме, че патриархът е бил заточен в някои от метосите на манастира в Източните Родопи.
- Възможно ли е гробът на патриарха да е в в Източните Родопи и по-специално да е бил в църквата в Добромирци?
- Археологията е малко като криминалистиката. Със сигурност се знае, че през 30-те години на миналия век в с. Бенковски започват да строят джамия и строителите откриват гроб на християнски архиерей със златовезани дрехи и митра на главата, което издава неговия епископски сан.
- Възможно ли е толкова дълго във времето да се запазят дрехите?
- Не бих повярвал в това да са се запазили тъкани при нашите климатични условия, ако самият аз не бях намерил през 1998 г. гроб с такива добре запазени дрехи от 12 век в църквата "Св. Йоан Предтеча".
Не знаем какво се е случило с тази останки, но днешните предания говорят, че митрата е запазена някъде в селата на Рудозем или Мадан сред българомохамедани. И извършва чудеса - цери болни. Но е факт, че такъв гроб е откриван. Виждаме страхотна интензивност на църковните строежи в този район и откриваме много запазена църква от 13-14 век и основите на църква от 9-10 век.
- Има ли какво още да се направи, за да се докаже, че патриарх Евтимий е погребан на това място?
- Има още нещо много интересно. Само на 2 км от това място от църквата е намерено съкровище от близо 200 сребърни монети на цар Иван Шишман. Те се пазят в Кърджалийския музей, но не са обработени. Среброто е потъмняло и в момента е определено само, че са от времето на този цар. Тепърва ще бъдат почистени, за да се види от кои от 4-те монетосечения на цар Иван Шишман са. Но от които и да е, Иван Шишман идва на власт през 1371 г. В това време от 10 години Източните и Средните Родопи вече са османска провинция. Т. е. няма как да се появят монети от царство България в този район. Това ни кара да мислим, че това съкровище е било донесено от свитата на интернирания Патриарх Евтимий. Това тепърва ще се доказва. Но е интересен белег, който може би ще ни позволи да докажем, че патриархът е бил там заточен.
- Има ли вече идеи какво ще допринесат тези находки за културно-историческия туризъм в района?
- Златоградчани замислят да направят маршрут около тези многобройни паметници - 3 тракийски скални гробници, няколко праисторически светилища, много природни феномени, които са били обожествени в античността и Средновековието. Идеята е да се направи археологически парк и с джипове да се пътува между тези обекти - около 10-тина километра по пътя между тях, за да се разглеждат тези места.
Истината е, че разкопки могат да се правят и с много и с малко пари. Но приоритетите на държавното финансиране трябва да бъдат към тези места, които оформят пътеките на културно-историческия туризъм.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
