Ще станем хъб за високи технологии

Ще станем хъб за високи технологии | StandartNews.com

Чакаме от кметовете стратегически проекти за инвестиции

Близо 10 000 нови работни места може да бъдат открити до 3 години, казва Стамен Янев

Стамен Янев е изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ). Пред "Стандарт" той представи стратегията за привличане на инвестиции според регионите.

- Г-н Янев, наскоро заявихте, че усилията на България за привличане на чужди инвестиции ще са насочени към 7 приоритетни сектора. По какви критерии бяха определени те?

- Определянето на седемте приоритетни сектора беше направено на база изготвен от Българска агенция за инвестиции (БАИ) стратегически анализ през м. г. Той обхваща 3 основни части. Първата е макроанализ на структурата на икономиката към настоящия момент на ниво индустрии, съпоставена с глобални и регионални показатели и тенденции. Втората част е свързана с това кои са силните и слабите страни по отношение на тип сектори, съответно индикатори, за икономически растеж в страната. Последната част ни дава т.нар. концепция по отношение на това как виждаме в следващите години развитието на инвестиционния процес. На база стратегическия анализ и друг основен документ, приет през ноември 2015 г. от правителството - Иновационната стратегия за интелигентна специализация, излизат 7-те приоритетни сектора с най-голям потенциал за развитие. Стиковахме двата документа - стратегическия анализ, подготвен от БАИ, и Иновационната стратегия. Преплитането на тези документи е именно в обявените сектори. Основната ни цел е да се инвестира в иновации, защото това би следвало да ни даде технологично предимство пред други държави. Това е концептуален бранд - България да се превърне във високотехнологичния хъб, допирната точка между Изтока и Запада.

- Южна България е по-привлекателна за инвеститорите. Продължава ли тази тенденция?

- Очевидно Южна България, покрай добре развитата инфраструктура, се радва на по-голям интерес. Затова стиковането между стратегическия анализ и Иновационната стратегия е насочено към това през формулираните от страна на иновационната стратегия регионални политики, да се обърне внимание и на други региони освен тези, които традиционно привличат инвеститори. Понякога даден тип инвестиция за определен регион може и да предопредели бъдещето развитие за години напред и да даде перспектива за развитие на младите хора от този регион, да определи образователната политика там, защото кадрите, които ще търси този инвеститор, са в определени сектори. Така определени типове индустрии могат да бъдат развити в определени региони. Например, фармацевтичният сектор продължава да бъде развиван в Разград, Дупница, София. Защо подобен тип инвеститор да бъде пращан в регион, където друг тип индустрия би могла да бъде развита? А и на база това, което считаме като регионални политики в полза на инвестициите, хубаво е всеки регион, всяка община, да имат своите стратегически проекти. И съответно това да бъде част от домашното, което трябва да се напише от отделните общини и да се подготвят за инвеститорския интерес.

- В момента работите ли по интересни проекти?

- Да. За съжаление, за голяма част сме подписали договори за конфиденциалност и не може да се каже много. Вече сме сертифицирали 9 проекта, които са на обща стойност над 200 млн. лв. На тяхна база предстои да бъдат разкрити над 3000 нови работни места. Към настоящия момент имаме и 19 други нови проекта, по които са ни подали заявление за сертифициране. Тези 19 проекта са на обща стойност над 400 млн. лв. Новите работни места, които те биха могли да разкрият през следващите 3 години, са приблизително 6 300.

- Възможно ли е заради Brexit британски инвеститори да разширят присъствието си у нас?

- Моето лично мнение е, че на този етап не бива да спекулираме с това понятие. Brexit се разбира в 3 направления - резултата от референдума във Великобритания, действията по излизането на Великобритания от ЕС, съгласно член 50 от договора от Лисабон, и крайния акт на излизането от ЕС. Според мен, Великобритания е доста умела в преговорите със свои партньори. На тази база, ние бихме могли да очакваме, че те ще се опитат да разделят нещата, свързани с излизането от политическите обвързаности на ниво ЕС и да се опитат да останат в общото икономическо пространство. Тук е моментът самите европейски лидери да намерят сили и да договорят добрите условия за това, ако Великобритания участва в общото икономически пространство, то да не бъде за сметка финансово ощетяване на ЕС. При положение, че няма яснота по отношение предприети действия за излизане, вероятно чуждестранни инвеститори във Великобритания ще започнат да правят своите анализи доколко може да има предвидимост в действията на настоящото правителство и биха могли да разглеждат опциите за установяване в други страни членки. Това са доста хипотетични разговори, но чувам от някои места, че големи компании, та дори и британски, обмислят варианти за преместването на централите си на различни места в Европа. Министърът на икономиката Божидар Лукарски сподели, че обмисляме варианти да се опитаме по-активно да се възползваме от такъв тип възможности, които се създават, за установяване на директни отношения с някои от големите компании. При положение, че имаме добри макроикономически показатели, ние определено имаме какво да предложим на британските инвеститори. Към настоящия момент работим по няколко запитвания от британски инвеститори, но те са установили контакт с нас преди референдума. Като цяло британските инвестиции в България са под формата на различни миноритарни пакети в дружества, недвижими имоти на физически лица. Те биха могли да бъдат способ за разширяване на участието им в някои от компаниите. Както и евентуално допълнително основание да ползват възможностите, които предоставя Законът за чужденците в България - през получаването на статут на постоянно пребиваващи или гражданство през осъществяване на инвестиции.

- Как гледате на идеята да се слеят БАИ и Агенцията за насърчаване на малките и средни предприятия?

- Аз бях член на работната група, която изготви проект на закон, насочен към обединяване на усилията на двете агенции, работещи по двете основни теми, за които и ЕС говори - стратегически инвестиции и развитие на малки и средни предприятия. Ако погледнем плана "Юнкер", той е в 2 части - да стимулира развитието на стратегически инвестиции за икономиките на държавите от ЕС и да подпомага малките и средните предприятия. Целта на проекта на закона е била не автоматично да се слеят двете агенции, а да се обединят усилия в посока по-голям икономически растеж. И този растеж да бъде постигнат чрез обединяване на усилията на бизнес, наука, образование, които са насочени в сферата на иновациите, високите технологии. Част от идеята за сливането е и комбинирането на други видове дейности, които са по изпълнение на политиките, зададени от министерство на икономиката - да ползваме бизнеса в образованието и науката в бизнеса, да изграждаме подходяща среда за стартиращите компании, за изграждане на добра бизнес среда за стартъпи, за младежко, за женско предприемачество, за изграждане на бъдещи бизнес лидери. Както казва Линкълн - "Най-добрият начин да предвидиш бъдещето е да го създадеш".

- Какво трябва да се направи, за да можем да върнем младите специалисти, които учат и работят в чужбина?

- Ние като нация, ако дадем перспектива на младите хора да се развиват, това ще бъде основен аргумент за завръщането на емигрантите. А тези пък, които са тук - да останат. Това минава през една по-добра политика в сферата на образованието, защото без добро образование няма силна държава, няма добра икономика. За да върнем младите хора и да задържим тези, които са още тук, през призмата на БАИ нещата могат да бъдат формулирани в следната посока - ако имаме големи чуждестранни мултинационални компании с ясна стратегическа цел за установяване в България, те могат да дадат перспектива на младите. Например, когато дойде един чуждестранен инвеститор, той отваря нови работни места. Като е въвлечен по-сериозно в образователната система, той ще може да подготвя кадрите и ако има възможности за допълнителни специализации в други региони по света на тази компания, ще е добре. Същевременно, ако е една компания, която предоставя високотехнологични продукти, търсени на глобалния пазар, това мотивира младите хора да работят за този инвеститор и да се развиват. Така младият човек няма да има желание да отиде другаде, защото приятелите, роднините му са тук. "Бер-Хелла Термоконтрол" е една чудесна германска компания, която прави климатичните инсталации на "Порше". Какво по-интересно за млад IT специалист или инженер да вижда, че това, което прави, се търси по целия свят. И ако има възможност да види тамошната система, да се специализира и пак да бъде в България, със сигурност ще е доволен. "Булпрос", на които скоро връчихме сертификат, е пример за динамична компания, която ще развива сериозен софтуерен бизнес без граници, предлаган по целия свят. Средната възраст на хората там е под 30 г.

- По-разпознаваема ли е вече БАИ по света?

- Миналата година станахме член на УС на Световната асоциация на агенциите за инвестиции, което ни дава по-голяма разпознаваемост на международно ниво. Скоро се присъединихме към Световна организация на свободните зони (СОСЗ). Така черпим опита на други агенции за инвестиции по света и обменяме идеи как по-лесно можем да привличаме инвеститори. СОСЗ ни дава достъп и до мрежа от инвеститори по целия свят. Така можем и да си сверим часовника с конкуренти от други държави. Защото ние оставаме в конкурентна среда. Когато искаш да победиш някой, както е и в спортните състезания, правиш своите проучвания и анализи, да знаеш силните и слабите страни.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай