21:50 ч.

11.11.15

8 мин.

1617

2

0
Ракът не е присъда

Доц. д-р Анна Михова е ръководител на Катедра по обща и клинична патология на ВМА-София. Тя е с над 40-годишен професионален опит в областта на клиничната патология. Има призната специалност "Патологоанатомия" от 1980 г., а през 1989 г. придобива научно звание "кандидат на медицинските науки". Диагностичната й работа е свързана с общия профил на специалността и по-тесните й интереси към патологията на гастроинтестиналния тракт, черния дроб и костите. Специализирала е костна патология в Германия като стипендиант на DAAD. Участвала е и в практически курс за количествена и качествена оценка на имунохистохимичния метод за експресия на хормоналните рецептори /ER и PR/ и HER2 рецепторния статус на карцинома на гърдата, организиран и проведен от DAKO, Дания. Членува в Българското дружество по патология, Българския лекарски съюз и Европейското дружество по патология. От 2015 г. доц. Михова е Национален консултант по патология.


Патолозите в България са около 90, а са нужни поне 200


Точната патоморфологична диагноза пести средства, обяснява националният консултант доц. Анна Михова


- Доц. Михова, в навечерието на Международния ден на патолога - 18 ноември, кажете ни каква е истинската стойност на патологията в диагностицирането и управлението на заболяванията?


- Патологията е медицинска дисциплина, която изучава както закономерностите на възникване и развитие на болестта, така и структурните и функционални разстройства на клетъчно и субклетъчно ниво на тъканите, органите и системите. Така че е трудно да се даде еднозначен отговор на поставения въпрос. Патологията осигурява своевременното поставяне на експертна диагноза на болестта, която гарантира избора на адекватна и максимално полезна терапия за пациента. Лекарят патолог има съществена роля и в профилактиката преди всичко на онкологичните заболявания чрез диагноза и контрол на предраковите лезии /на шийката на матката, на гърдата, на дебелото черво и др./. Всъщност тя е медицинска дисциплина, която контролира целия лечебно-диагностичен процес. При възпалителни заболявания /на черен дроб, дебело черво и др./ освен за точната и пълна първоначална патоморфологична диагноза, патологът има съществена отговорност и при диагнозата по време на еволюцията на заболяването и отговора на проведеното лечение. От диагнозата на патолога в хода на заболяването зависи дали лечението ще продължи, в случаите, когато няма терапевтично повлияване, дали ще бъде по-агресивно с включване на нови лекарствени средства и модерна таргетна терапия при условие, че заболяването прогресира, т.е. увеличава се неговата тежест и/или острота или разпространение. Провежданото лечение ще се редуцира или преустанови при пълен отговор на терапията, когато има пълно възстановяване на тъканта, органа и др./ т.е. пълна морфологична ремисия/. Патологът е задължителен неотменен член на мултидисциплинарния екип на Онкологичния комитет, обсъждащ и предлагащ лечение и проследяване на пациентите с онкологични заболявания. Като основна медицинска специалност патологията организира и провежда съвместни срещи и обсъждания /клинико-биопсични и клинико-анатомични и др./ на тежки и трудни за диагностика заболявания, които често се съчетават и припокриват. По този начин тя осигурява обучение и усъвършенстване на диагностичния процес изобщо, а с това и контролира лечебния процес. Чрез участието на патологията в национални и международни клинични проучвания тя има съществен принос предимно в прилагането на иновативни методи на лечение.


- Какви са новостите в областта на патологията и прилагат ли се те?


- Патологията е интегрална част от терапията, която става все по-сложна, прицелна, индивидуализирана и успехът й се дължи на развитието и на молекулярната биология. Персонализираната терапия се базира на индивидуалната характеристика на всеки отделен пациент и неговото заболяване. Подборът на пациенти, подходящи за персонализирана терапия на онкологични и други заболявания и в патологията в България се осъществява чрез въвеждане на нови и все повече биомаркери за изследване, които имат както прогностична, така и предиктивна стойност за заболяванията.


- Какви са опасностите за диагноза без патологични изследвания?


- Диагноза е възможно да се постави с други изследвания, различни от патоморфологичните, например образни. Тя обаче има друга стойност предимно по отношение на размера и разпространението на заболяването и обикновено предшества нашата диагноза и насочва локализацията, от която може да се вземе материал за патоморфологично изследване. Патоморфологичната диагноза е задължителна, решаваща и точна за всички материали /цитологични, тъканни, органни и др./, взети от пациента чрез неинвазивни, миниинвазивни и инвазивни методи. Тя определя точно заболяването и неговата биология /възпалително, дегенеративно, болест на натрупването, доброкачествено, злокачествено и др./ и е в основата за избор на адекватно и ефективно лечение.


- Може ли да се каже, че в последно време туморите се подмладяват?


- Коректен отговор на този въпрос би могъл да се получи от Националния раков регистър. Впечатлението, което имам аз от пациентите - контингент на ВМА, където работя, както и от консултациите, искани от т.нар. "външни" пациенти или лекуващите им лекари от други болнични заведения, е, че през последните години онкологичните заболявания се развиват все по-често в млади хора и деца


Но мнението ми може да е погрешно, т.е. да не се касае за увеличаване на абсолютната честота на онкологичните заболявания предимно в млада възраст, а тя да се дължи на непрекъснатото усъвършенстване на методите за диагноза, както и на повишаване на медицинската култура на населението, които правят възможна ранната диагноза на заболяванията. Освен това мнението ми касае заболяванията предимно на потока пациенти в едно лечебно заведение - ВМА, а пациенти с онкологични заболявания се диагностицират и лекуват в много лечебни заведения в цялата страна.


- Трудно ли се поставя тежка диагноза?


- Диагностичният процес е многообразен, труден и сложен и се осъществява чрез експертен и високоспециализиран труд. Въпреки съвременните методи на изследване и високата професионална компетентност на българския патолог, поставянето на патоморфологична диагноза понякога може да бъде много трудно и се налага патологът да поиска и второ мнение от водещи специалисти в България и чужбина. Ако обаче въпросът ви касае заболявания в напреднал стадий с неблагоприятна прогноза, то те се изживяват емоционално от патолога, особено в случаите, когато лично трябва да предаде на пациента диагнозата и да отговори на неговите въпроси. Бих искала обаче да споделя, че онкологичните, както и тежките инвалидизиращи възпалителни заболявания, не са присъда за пациента и когато патоморфологичната им диагноза е коректна, пациентът има шанс за лечение и интегриране в обществото


- Възможно ли е лечение без добра диагноза?


- Категорично не. Не само, че не е възможно, но не е и допустимо и е в конфликт с добрата медицинска практика. Както вече споделих, точната патоморфологична диагноза гарантира адекватната и ефективна терапия с максимална полза и минимална вреда за пациента. Тя спестява средства, изразходвани за скъпа и ненужна терапия, без полза за пациента.


- Защо патологията е дефицитна специалност у нас?


- Патоморфологичните изследвания и диагноза са с висока степен на отговорност, те са многообразни, сложни, с голям обем на работа, включваща и полуколичествена и качествена оценка на резултатите от прилаганите методи. Както вече споделих, всичко това, извършвано от ограничения брой патолози, причинява и претоварване, и ограничаване на времето за специализация и усъвършенстване. Макар че има млади лекари, които избират да специализират патология, след връчване на диплома за специалност те избират да работят в чужбина не само поради изброените причини, но и заради липса на инвестиции в патоморфологичната диагностика.


- Към кои страни се насочват родните патолози?


- Български патолози работят успешно в различни страни в света - САЩ, Германия, Франция, Дания, Белгия, Швеция, Ирландия, Англия, Кувейт и др. Повечето от тях продължават да бъдат полезни на българската патология чрез споделяне на опита си за организацията и съвременните методи на изследване в страните, в които работят.


- Какви са последиците от липса на патолози у нас?


- За да се осигури патоморфологичната диагностична работа в България, на недостатъчния брой патолози е разрешено да работят на втори трудов договор. Както вече ви е известно, заедно с големия обем работа и прилагане на всички изисквания на международните стандарти и тези на Националния стандарт "Клинична патология", се удължава времето за поставяне на патоморфологична диагноза и липсата на време за задължително и продължително обучение и квалификация естествено ще се отрази и на качеството й. Освен това няма достатъчно кадри за преподаване на специалността "Обща и клинична патология" както на студенти, така и на специализанти, включително и от други специалности.


- Колко са патолозите в момента?


- Патолозите в България са около 90, като в пенсионна възраст са около 20%.


- От колко патолози се нуждаем?


- От двукратно повече - около 200.


- В каква посока трябва да са усилията, за да се свие този дефицит?


- Усилията трябва да са насочени предимно във финансиране на патоморфологичната диагностика, както и високоспециализираните и скъпоструващи съвременни методи на изследване. Финансовите средства трябва да бъдат правилно разпределени, така че огромните вложения в лечението трябва да стимулират финансирането и на патоморфологичната диагностика, която не само е необходима, но и е невъзможно без нея да се назначи лечението. Именно създателите на съвременните скъпоструващи лечебни практики въвеждат и изискват прилагането на скъпи диагностични методи, за да гарантират ефективността и разумната цена на лечението.


Възползвам се от предоставената ми възможност във връзка с Международния ден на патолога, 18 ноември, да поздравя всички лекари патолози, медицински лаборанти и служители в патологоанатомичните структури и да им пожелая здраве, лично щастие и професионално усъвършенстване в полза на най-хуманната цел - здравето на нацията.


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Людмил Трифонов · 23:48 · 14.11.2015
Моля да бъда извинен, че коментирам само една фраза за раковите заболявания в тази публикация за патоанатомията. Ракът е една от проявите на разпространена невроинфекция с бавно, обикновено латентно протичане. Излечима е с прилагане на химиотерапия, но нейната ракова форма е твърде трудна за терапия. Тук мястото е малко, за повече виж https://www.facebook.com/notes/1450863601888788

Потребител · 22:48 · 11.11.2015
успeх на тeзи хора дано има повeчe
Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент