Кабинетът да гледа напред, светът се развива много бързо

Кабинетът да гледа напред, светът се развива много бързо | StandartNews.com

-Госпожо Георгиева, каква беше за вас изминалата 2017 г. ?

- 2017-та се оказа икономически добра и политически сложна година. За първи път от десетилетие насам коригирахме прогнозите за икономически растеж нагоре, а не надолу. И също така за първи път най-активната защита на глобализма дойде от Китай. Дълго говорихме за многополюсен свят, през 2017-та живеехме в него. Годината отлетя като миг - и оттам е и съжалението, че има само 365 дни, а денят - само 24 часа. За мен беше година на промяна - поех управлението на двете най-големи структури в групата на Световната банка, Международната банка за реконструкция и развитие и Международната асоциация за развитие. Това само по себе си беше огромно предизвикателство, защото позицията е нова и на мен се падна да определя какви отговорности включва тя и защо е важна за банката. Както си му е редът, гледат се резултатите - и те са по-добри от предходната година. Стартирахме най-голямата в историята на банката програма за бедните страни, на стойност 75 милиарда долара за три години – малко повече от БВП на България за една година. Пренасочихме повече служители и финансови ресурси към най-трудните за работа точки на планетата - Ирак, Афганистан, Мали, Мианмар. Работим по големите предизвикателства пред света - измененията на климата, предотвратяване и решаване на конфликти, ефектът на технологиите върху живота ни. 2017 беше и година на много пътувания, включително и до България. От Централноафриканската република и Етиопия до Египет и Виетнам, Индия и Китай – държави с различно ниво на развитие, различни проблеми, но еднакви надежди за по-добър живот. Последно бях във Ватикана при папата, с когото ни обединява каузата да помагаме на страдащите хора по света.

-Какви очаквате да са предизвикателствата пред вас през настъпващата 2018 г., кои ще са основните задачи, по които ще работите като главен изпълнителен директор на Световната банка?

- Голямото предизвикателство пред нас е да увеличим в пъти размера на финансирането в страните, в които работим. Те се нуждаят от трилиони долари, за да изградят инфраструктура и бизнес среда за устойчиво развитие. Без тези инвестиции рискът от повече конфликти и нестабилност по света е по-голям - за Европа това означава и по-голям миграционен и бежански натиск. В банката разполагаме с милиарди долари - миналата финансова година цялата група на Световната банка инвестира в развитие около 62 милиарда долара. Звучи много, но далеч не е достатъчно. В същото време трилиони долари в развитите страни стоят заключени в банките и носят на притежателите си ниска, нулева и дори отрицателна лихва. Нашата цел е чрез проектите на банката да пренасочим тези ресурси към развиващите се страни. В банката добре познаваме условията за работа там и можем да намалим рисковете за инвеститорите. Затова и основната ми задача през 2018 г. е да съумеем да увеличим финансовия капацитет на банката и да го използваме още по-добре.
През 2018 г. планираме да обърнем по-голямо внимание на човешкия капитал. Целта ни е да направим класация на страните по света според това колко добре инвестират в хората си, в тяхното здраве, образование и социална защита. Все повече успехът на държавите ще зависи от тези инвестиции – бихме искали да ги насърчим.
2018-та ще бъде и годината, когато броят на жени и мъже топ мениджъри в банката ще се изравни. Миналата година се придвижихме напред, тъй като още две вицепрезидентски места бяха заети от жени. С още едно назначение ще постигнем паритет - с анализите си доказваме, че равноправието на жените е добре за икономиката, така ще го  демонстрираме и с решенията, които взимаме в собствената си работа.

- Има ли нещо, което да ви липсва от работата ви в ЕК?

- Липсват ми колегите и близостта до България. В голяма степен работата в Световната банка е като работата в Европейската комисия - изисква съобразяване с различни национални и културни особености. В банката мащабите са по-големи, работим с много по-голям брой и много различни държави.

- Как изглеждаше Европа през изминалата година, погледната отвъд океана?

- 2017-тя беше най-добрата година за Европа от десетилетие насам. Икономиката е във възход, Брекзит сплоти 27-те оставащи в съюза, а оттеглянето на САЩ от активно присъствие на световната сцена позволи на Европа да заеме лидерски позиции. Съвсем наскоро в Париж видяхме как президентът на Франция Еманюел Макрон, заедно с президента на Световната банка и генералния секретар на ООН обедини света в борбата с климатичните изменения.
Но Европа трябва да внимава - успокояването след излизането от кризата може да й изиграе лоша шега. Европейските икономики трябва да продължат да се реформират, за да са конкурентни в този динамичен свят. В класацията на Световната банка "Doing Business" само Дания и Швеция са в челната десетка. Над две-трети от страни-членки, включително и България, загубиха позиции през 2017 година. Това е не защото са се влошили условията за бизнес, а защото на други места по света те са се подобрили значително. В условията на ожесточена конкуренция застиването на едно място означава слизане надолу.

- Има ли опасност за целостта на Евросъюза, който преживя Брекзит, каталунската криза, засилващи се противоречия по оста Изток-Запад?

- В годините на криза аз бях сред оптимистите за бъдещето на Европейския съюз. Днес също съм оптимист. Съюзът ще продължи да става все по-силен, страните ще се интегрират все повече. Това се налага, тъй като се конкурираме с гиганти и можем да успеем само ако сме заедно. Трябва повече да говорим за това. Така, както го направи Макрон и спечели френските избори. Важно е и да не си затваряме очите пред опасностите. Според мен беше грешка, че Европейският съюз не се намеси в дебата "за" и "против" членството на Великобритания в ЕС, който се случи в навечерието на референдума. Тогава казахме, че това е национален въпрос – ако се намесим, ще е по-лошо. Резултатът беше пълна дезинформация и победа на популизма. Да се надяваме, че тази грешка няма да бъде повторена, когато на едно или друго място единството или ценностната система на съюза са под атака.

- В този сложен за ЕС момент България поема ротационното му председателство. Ще съумеем ли да удържим европейския кораб?

- Не се съмнявам, че България ще даде всичко от себе си, за да бъде успешно председателството й. Има ясни приоритети, добър екип и пълната подкрепа на Европейската комисия. От времето си в Брюксел обаче знам, че най-голямото изпитание за всяко председателство не е изпълнението на вече планираното, а справянето с непредвиденото, с изненадите - икономически шокове, природни бедствия, терористични атаки, политически кризи. Спомням си как едно от председателствата си пожела шест скучни месеца. Нека нашите шест се запомнят с това, че се случиха нещата, които бяха предвидени да станат - нито повече, нито по-малко.

- Какво ще даде на самата България председателството на ЕС?

- Възможност да определя приоритетите на Европейския съюз. В този план изборът на Западните Балкани като една от темите на българското председателство е много успешен. Балканите са важни и политически, и икономически за бъдещето на Европа. Има много да се прави за обвързаността на региона, за увеличаване на движението на хора, стоки и услуги. Лидерската роля на България ще продължи и след председателството, но то е платформата да се ангажира съюза с повече внимание към европейската перспектива на Западните Балкани. След нас са австрийците, които също имат интерес от интегрирането на региона - това увеличава шанса за успех.
Засиленото европейско внимание към България по време на председателството помага да решим и вътрешни институционални задачи - да довършим реформите, които Европа следи чрез мониторинговия механизм. И, разбира се, ще демонстрираме красотата, културата и историята на България.

- Да погледнем към страната в икономически план - нормално ли е увеличението на заплатите през последната една година спрямо ръста на производството?

- В условията на недостиг на работна ръка, на който се натъкваме напоследък, и след излизането от толкова дълга криза, е естествено заплатите да растат. Ако се съди по последните данни за миналата година обаче този ръст е далеч над растежа на производителността на труда. Заплатите в някои сектори са скочили с 20 процента, при ръст на производителността на труда от 4 процента. Това няма как да продължава без да доведе до загуба на конкурентноспособност. Ако искаме да живеем по-добре, трябва да работим по-добре.

- Ако трябва да дадете един съвет на българското правителство, какъв би бил той?

- Съветът ми към правителството е да гледа напред - светът се променя много бързо. България има бързо развиващ се ИТ сектор, успешни компании и изключително талантливи софтуерни специалисти. Наскоро се срещнах с някои от тях и бях много впечатлена от разговора ни. Този сектор има нужда от хора - а това значи инвестиции в качествено образование. Нуждае се още от мащаб - естественият начин да го постигне е разширяване в посока Западните Балкани.
Това беше една от темите, която лидерите на Западните Балкани обсъдиха по време на срещата в София, организирана от Световната банка и българското правителство в началото на декември. Световната банка може да подкрепи региона да подобри транспортните комуникации и условията за търговия между страните, както и да съдейства за единен пазар на труда. Това се вписва в програмата на председателсвтово - но ще продължи и след него.
Разбира се, говорим си с правителството и на други теми - България е акционер в Световната банка и успешно използва нашата експертиза.

- Имат ли основания онези българи, които се притесняват от влизането ни в еврозоната - какво ще донесе подобна стъпка на България?

- Естествено е възможната промяна на валутата да предизвиква притеснения, особено на фона на неотдавна отминалата криза в еврозоната. Но, както знаем от другите страни, преминали към еврото, тези притеснения бързо ще преминат, след влизането ни. Левът е обвързан към еврото, което значи, че така или иначе консумираме всички предимства и недостатъци на единната валута, но не можем да участваме в решенията за развитието й. При положение, че много малко българи биха искали излизане от валутния борд, логично е да искаме влизане в еврозоната.

- Вашите пожелания за новата 2018 г.?

- Мир, здраве и да имаме много поводи да се гордеем, че сме българи.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай