Икономическият национализъм излиза скъпо на купувача

В търговията ще оцелее не по-силният, а по-гъвкавият, казва Кристиян Вершюрин

Кристиян Вершюрен е генерален директор на EuroCommerce от 2011 г. Организацията обединява над 6 милиона компании в областта на търговията на едро и дребно, сред които най-големите 27 търговски компании в Европа. Членове на EuroCommerce са и обединения на търговци от 31 страни, сред които и българското Сдружение за модерна търговия. Организацията е базирана в Брюксел и следи процесите в сектора на търговията на ниво Европейски съюз, като нелоялните търговски практики, двойните стандарти при бързооборотните стоки и др. Основната роля на Кристиян Вершюрен е да осигурява подкрепа за инициативите на организацията на ниво ЕС. Преди да заеме тази позиция е ръководил АСЕ – най-голямата европейска организация на производителите на картонени опаковки за напитки. У нас Кристиян Вершюрен бе лектор в конференцията Retail in detail, организирана от списание "Регал".

АКЦЕНТИ

* За двойните стандарти искаме факти, а не популистки изказвания

* Опитите за фиксиране на цени противоречат на пазарната икономика и на Закона за конкуренцията

* Дигитализацията няма да "изяде" магазините, защото хората искат да видят и пипнат стоката

* Европейският парламент отива твърде далече с нови регламенти, които подкрепят мултинационалните компании

- Господин Вершюрен, бихте ли определили основните тенденции в развитието на модерната търговия през последните години?
- Има няколко основни тенденции, които влияят на модерната търговия. Едната е дигитализацията на икономиката. И като резултат от това - променящо се лице на търговията на дребно. Друга тенденция е нарастващият в последно време протекционизъм и икономически национализъм, които също оказват влияние върху търговията. Третата основна тенденция е желанието да се живее по-устойчиво и да се опазва околната среда.
- Протекционизмът влияе ли върху процеса на навлизане на търговските вериги на нови пазари?
- Това е един доста сериозна тенденция, която води до негативно влияние върху развитието на веригите на дребно в определени държави. Негативна е от гледна точка на потребителя, защото неговият избор се ограничава, а цената, която плаща, е по-висока. Свободният пазар е в противоречие с протекционизма, а конкуренцията, иновациите водят до по-ниски цени за потребителите. Протекционизмът води до данъчно облагане, което е в тежест за търговците, появяват се много правила и регулации, които изкривяват пазара. През последните 30 години всички страни от Централна и Източна Европа наложиха пазарната икономика и потребителите, включително и в България, откриха предимствата на свободния пазар и на модерната търговия. Търговски вериги от Англия, Австрия, Германия, Франция влагат сериозни инвестиции в нови пазари, откриват и нови работни места. Създаде се среда, в която потребителят има повече избор, предлагат се повече качествени стоки. Това са предимства в търговията.
- Често веригите у нас са обвинявани в нелоялни търговски практики, производители твърдят, че са притискани от търговците със забавено плащане, с поставянето на различни условия. Това тенденциозно ли е, или е проблем, който го има и в другите страни от ЕС?
- Всички отричаме тези практики, особено когато се изкривяват плащанията и се влошават отношенията между търговци и производители. Затова преди 7 години дадохме старта на така наречената „Инициатива на веригата за доставки", така че да разрешим този въпрос още в рамките на хранителната верига. Защото сериозно вярваме във важността на преговорите и на свободното договаряне. Иначе има закони - ако не спазваш договора, отиваш в съда. Но сега смятаме, че Европейският парламент отива твърде далеч, защото се опитва да елиминира всички практики, които обаче са част от търговията. Ако търговецът иска да помоли доставчика за някакви промоционални цени или споделяне на транспортните разходи, то това е част от договора. Защото ако всичко трябва да се плаща от търговеца на дребно, последствията ще са, че цената ще нарасне за потребителя, а приходите на големите мултинационални компании ще скочат нагоре. Ползите в крайна сметка ще са за акционерите в "Нестле", "Юниливър", Кока-Кола". Ние също сме за подкрепа и протекция на фермерите и на дребните производители - трябва да им се плаща много бързо. А пък що се отнася до големите фирми, като например отношенията между "Проктър и Гембъл" и "Метро", то техните плащания могат да се забавят и до 90 дни. Това е в основата на дебата.
- Споменахте, че Европейският парламент отива твърде далече с нови регламенти. Има ли опасност регулациите да задушат свободното договаряне?
- Много важно ще бъде дали отношенията между търговци и доставчици ще работят и ще се развиват правилно, особено след последното решение на Европейския парламент, което беше взето миналата седмица. Все още продължават преговорите между Еврокомисията, Парламента и Съвета на ЕС. Парламентът върви в посока да приеме правила, които подпомагат мултинационалните компании, а първоначалната идея на Еврокомисията е да се подкрепят местните фермери.
- Двойният стандарт на храните е доста дискутирана тема. Защо се получават тези разлики в качеството и в цената на продуктите, основно в страните от Източна и Западна Европа?
- Първо, това не е въпрос на Запада срещу Изтока. Понякога има разлики в състава на продукти, продавани в Германия и Италия. Но ние подкрепяме Европейската комисия, която обърна внимание на този проблем, за да провери дали действително има голяма разлика в качеството, или е само малка разлика в състава. Защото разликата може да е заради различните фабрики, в които се произвеждат продуктите. Според нас този въпрос засяга в по-голяма степен производителите на продуктите, а не търговците на дребно. Еврокомисията ще направи сравнението между пазарните тестове. И ние подкрепяме този процес, защото ще имаме факти, а не популистки изявления. И ако има разлика и става въпрос за умишлени действия, които подвеждат потребителя, ние ще се обявим против подобни практики, защото доверието на потребителя е най-важното за нас.
- Но твърдението за двоен стандарт на храните в страните от Изтока и Запада е удобна популистка теза, която би могла да донесе дивиденти на някои правителства. Допускате ли, че е възможен и такъв сценарий?
- Разбира се, възможно е определени правителства да използват това, но ние винаги се придържаме към фактите и доказателствата. Ролята на правителството е да приложи по-доброто европейско законодателство, защото в Европа има много високо ниво на предпазване на потребителя - най-доброто в света. Страни като Китай, например, вече поглеждат към опита на Европа. Предизвикателството е, че това трябва по подходящ начин да бъде прилагано в страните членки. Смятам, че е грешка едно правителство да използва за популизъм неща като сигурността на храните или качеството на стоките.
- Земеделският министър проведе разговори с веригите да продават определени видове хляб без надценка, а вицепремиерът Красимир Каракачанов предложи през Фейсбук профила си "социална кошница" от 10 продукта, които да се предлагат без фиксирана печалба. Мислите ли, че подобни мерки биха били ефективни?
- Както казах, през последните 30 г. България и другите източноевропейски държави станаха част от свободния пазар. Така че всички мерки за фиксиране на цените, за ограничаване на печалбата - нямат нищо общо с пазарната икономика. И освен това фиксирането на цените в различните вериги е основно нарушение на Закона за конкуренцията.
- Как виждате развитието на търговията през следващите години? Ще има ли завръщане към малките магазинчета или делът на модерната търговия ще се увеличава?
- Това, което очаквам да се случи, е малките магазини да продължат да намаляват, т.е. модерните магазини да навлизат в търговията. А също и електронната търговия да заема по-голям дял на пазара. Младото поколение в наши дни пазарува чрез мобилния телефон. Тази тенденция ще се развива. Това, което се случва във Великобритания, в Германия, ще дойде и тук. Но това не означава край на магазина. Дори "Амазон", които разчитат на онлайн търговията, в момента отварят и физически магазини. Особено при храните, но също така и за дрехи, и за обувки, потребителят предпочита да пипне, да види продукта и затова не може без търговски площи. А човекът е и социално животно - хората искат да излязат и да пазаруват, като това е и преживяване, на което се наслаждават. Бъдещето е в градските центрове - със супермаркети, но и с малки магазини. Може да са магазини, които съществуват от много години, но трябва да са се адаптирали към промяната при потребителите. Например в Лондон има много нови магазини с кафенета, ресторанти, които са подходящи за срещи и разговори. В САЩ има големи молове с магазини, фитнес центрове, кина.
Няма смисъл да правите сравнение между модерна и традиционна търговия или търговия онлайн или офлайн. Трябва да гледате на бъдещето на търговията като развиваща се в много посоки. Хората ще използват мобилните си телефони, за да пазаруват, но също така ще вършат и друга работа през мобилните приложения. Ще използват и по-малко автомобили. Затова компании, като "Икеа" например, отварят магазини в центъра на града - такива има в Хамбург, в Стокхолм - малки магазини, по-скоро шоурум, където хората могат да разгледат стоките, а след това да пазаруват онлайн.
Виждам еволюцията на пазара като развитие както на големите вериги, така и на по-малките магазини. Тези, които ще изпаднат в проблемна ситуация, ще бъдат търговците, които не се променят. Ако го кажем с езика на Дарвин - ще оцелее не по-силният, а този, който е по-гъвкав и най-добре се приспособява, за да отговори на нуждите на потребителя.
- А потребителят трябва да е щастлив.
- Разбира се.