Тази година загиналите в Средиземно море са 1600, 15 пъти повече от 2014 г., казва Борис Чеширков
Борис Чеширков е говорител на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) у нас. Работи в българското представителство от 8 януари 2007 г., а от 6 г. се занимава с комуникации и връзки с обществеността на ВКБООН в София. Завършил е комуникации в НБУ. Голяма част от живота му е преминала в чужбина.
- Г-н Чеширков, как посрещнахте новината за смъртта на бежанците в морето?
- Шокирани сме от трагедията в Средиземно море. Според наши данни това е най-голямата трагедия с кораб, превозващ бежанци и мигранти в модерната ни история. Потресени сме, защото очевидно трябва да се стигне до голям брой загинали хора, за да се предприемат действия от страна на Европа. ВКБООН отдавна прави препоръки за въвеждане на нови мерки за защита живота на хората, които бягат от конфликтни зони и насилие или поради липса на друга възможност.
- Отново се заговори за стратегия за справяне с бежанците. Какво всъщност би могло да се направи по въпроса?
- Приветстваме това, което се възприе като план от 10 точки в понеделник в Люксембург. Възможността за споделяне на отговорността, разглеждането на молби за закрила, релокацията в рамките на ЕС - всичко това е добре дошло. Бих подчертал, че е необходимо да се развият допълнително и трябва да се подсилят системите за убежище и компонентът, който се отнася за закрила, трябва да включва създаването на една всеобхватна програма за наблюдение на Средиземно море и спасяване на бедстващи кораби. Всичко това може да бъде като програмата, която Италия развиваше до миналата година, но беше спряна заради липса на средства. Същевременно трябва да се създадат нови правни пътища и канали за намиране на закрила по законов път. Целта е семейства и майки с деца да кандидатстват за визи, за да не се налага да излагат живота си на риск и да не търсят услугите на каналджии и трафиканти на хора.
- Това не е първата трагедия в Средиземно море. Не се ли отнасят европейските лидери твърде несериозно към проблема?
- Проблемите са наистина сериозни. Едва ли някой е забравил октомври 2013 г., остров Лампедуза, край който за няколко часа загинаха 600 души. Тогава Италия взе решение да започне своята програма "Маре ностро", която спасяваше хора и бедстващи лодки. Тази програма приключи миналата година и бе заменена от нова програма на "Фронтекс", но нейният обсег е далеч по-малък. Тя няма за цел намиране на бедстващи кораби и спасяване на хора и затова считаме, че е назрял моментът да се вземе истинско решение. Миналата година постави рекорди. Около 220 000 пресякоха Средиземно море, а 3500 загинаха в него. Тази година жертвите вече са 1600, което е 15-кратно увеличение в сравнение с миналата година. Трагедията е огромна и вече има воля да се въведат нови мерки за защита на живота на мигранти и бежанци, които преминават по море в търсене на сигурност и достоен живот.
- Решенията от Люксембург приложими ли са всъщност?
- Да, те биха могли да се приведат в действие, но трябва да се развият допълнително. Днешната среща, която е свикана от президента на ЕС Доналд Туск, е важна платформа, на която ще се обсъдят допълнителни мерки. Трябва да се създадат допълнителни системи за подкрепа на страните, които приемат най-много търсещи закрила. Това са Италия и Гърция, както и други страни, които са подложени под натиск. България също може да се счита като една от тях, въпреки че броят на пристигащите е далеч по-малък. Мисля, че трябва да се възприеме справедлива система на разпределяне на търсещите закрила, защото към този момент те основно отиват в Германия и Швеция. Затова трябва да се помисли за нови пилотни програми в рамките на ЕС, които да разпределят равномерно хората, бягащи от конфликти и от преследване и нямат друг изход освен да намерят спасение в Европа. Трябва да се отбележи, че по телевизионните екрани виждаме малък брой хора, които се опитват да спасят живота си. Заради мегакризата в Близкия изток от Сирия броят на бежанците е на път да стигне срамната статистика от 4 млн. Европа е приела едва 4% от сирийските бежанци. Така че, трябва да се направи повече. Стигнали сме до момента, в който би било срамно да не се предприемат действия. Случилото се в Средиземно море е истински шок и този инцидент показва, че спешно трябва да действаме, защото бездействието не е опция.
- А в състояние ли е Европа да даде убежище на всеки, който има нужда?
- Европа никога не е била убежище за всеки, който е имал нужда от закрила. Тя е далеч от страните, съседни на Сирия, Судан, Южен Судан, ДР Конго, Сомалия и Афганистан, които са приели най-много бежанци. Действително ЕС всяка година приема хиляди търсещи убежище, но това в сравнение с 52 млн. принудително разселени хора е много малък брой. По-голяма част от тези, които търсят закрила, го правят в развиващия се свят, което трябва да се подчертае. Наскоро нашият върховен комисар Антонио Гутереш каза, че в контекста на Европа и сирийските бежанци никога не е правено толкова малко за толкова голям брой хора.
- Не е ли по-разумно да се отстрани причината, вместо да се лекува следствието? Имам предвид Европа да помогне при разрешаването на конфликтите, отколкото да се чуди как да се справя с бежанците?
- При наличието на толкова много конфликти решението е мир. А в момента има огромен дефицит на мир. Така че, необходими са политически решения, за да се подобри положението в тези страни, където има конфликти и потъпкване на човешките права. В същото време трябва да се подкрепят страните, които са приели най-много бежанци. В момента Турция е приела най-много сирийци, чийто брой достига 2 млн. Ливан, чието население е под 5 млн., е посрещнал над 1 200 000 сирийски бежанци. Тези страни се намират под огромен политически, икономически и социален натиск и затова трябва да бъдат подпомогнати, за да може реално да се подобри положението за бягащите хора и да няма стимул те да напускат своите страни.
- В целия този контекст не изглежда ли нелепо издигната телена ограда на българо-турската граница?
- Когато Европа издига бариери, а България строи огради и командирова служители на границата, печелят каналджиите и трафикантите на хора. Това принуждава бежанците да предприемат все по-опасни, а понякога и смъртоносни пътувания. Най-често те стават факт в Средиземно море, но не само. Рискове съществуват и на други места. Решението не е да изграждаме бариери и огради, а да управляваме миграционните потоци. Трябва да се прави реален скрининг на хората, които пристигат, и тези, които търсят закрила, да имат незабавен достъп до ефективни и справедливи процедури, които да определят техните нужди. Те трябва да имат възможността да разкажат историята си пред властите и да обяснят защо имат нужда от закрила, за да започнат живота си отново. Нямаме нищо против онези, които нямат нужда от закрила, да бъдат връщани, но всичко това през призмата на една завършена всеобхватна процедура.
- Гузна ли е сега Европа заради смъртта на тези хора?
- Европа трябва да вземе решение сега, защото не може да си позволи подобни трагедии да продължават в момент, когато има несигурност на много места по света и все повече хора тръгват да търсят спасение. Не зная как да отговоря на този въпрос. Мога да кажа, че Европа трябва да вземе мерки, защото не можем да продължаваме да гледаме как хора умират в Средиземно море.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
