Стамен Янев е шеф на Българската агенция за инвестиции. Той коментира пред "Стандарт" какви са мерките за привличане на повече капитали у нас, как ще се реши проблемът с липсата на кадри и какво представлява инициативата "16 плюс 1".
- Г-н Янев, на дискусията на в. "Стандарт" в Стара Загора казахте за 23 проекта, които ще осигурят потенциал от 500 работни места. Бихте ли обяснили повече?
- В началото на годината ще сертифицираме проекти на стойност 400 милиона лева, обаче аз мисля, че може и да е доста повече. Защото сме на финалната права с един проект, който най-вероятно още тази седмица ще го сертифицираме. Той е приоритетен и е на стойност 300 милиона. И като прибавим другите 300 милиона, вече говорим за повече, един път и половина от това, което сме дали като заявка.
- Бихте ли разяснили повече за този проект, който предстои да бъде сертифициран?
- Това е проектът на Кирил Домусчиев в Пещера. Разширяват производствената база на "Биовет" и той е на стойност 300 милиона. Проектът трябва да мине тази седмица през Министерски съвет. Ние сме изготвили карта на цяла България, която е по отношение на локализацията на бизнеса по икономически дейности. Взета е базата данни от търговския регистър, всички компании, регистрирани с кодовете на икономическа дейност. Те дават информация с какво се занимава съответната компания и на тази база ние подпомагаме и сертифицираме. Оперативните програми също на тази база оперират. Посочени са 4 приоритетни области, в които и програмите функционират, и ние търсим повече инвеститори. Четирите области са мехатроника, ИКТ (Информационни и комуникационни технологии), биотехнологии, нанотехнологии, всичко, свързано със здравето на човека, креативни и рекреативни индустрии. На база иновационната стратегия пък са разработени 6 региона, където всеки може да се специализира в 1-2 области.
- А професионални гимназии има ли на тази карта?
- Няма ги към настоящия момент. Това беше първата фаза по отношение идентифициране на бизнеса - къде и как е разпределен. Сега вече трябва да попълваме какви учебни заведения съществуват по съответните области, региони и т.н. и какви кадри се обучават в тези области. Защото като дойде даден инвеститор, виждайки картата, много по-лесно той ще каже - аз съм от еди коя си индустрия, тя е преобладаваща в еди кой си район, ще разговарям с колегите там. Въпреки че може да са конкуренти, все пак може да има и някакъв вид синергия между инвеститори и работодатели, които пък да насърчат повече обучението на определени кадри.
- Говори се за синя и зелена карта...
- Да. Към настоящия момент има уредба на синята карта, което е форма на привличане на квалифицирани чужденци в Европейския съюз от трети държави. Има търсене за такъв тип кадри. Процедурата по отношение на синята карта се улесни. Там има дебат до каква степен повече индустрии да се включат, но към настоящия момент тя е приложима. IT-секторът е типичният пример. В други области също има нужда от чужди кадри, но те не са посочени в списъка на социалното министерство и това беше един от споровете. Но хубавата част е, че когато се направи такава синя карта, ще бъде за по-дълъг период.
- Имате предвид синята карта у нас да стане като зелената карта в чужбина?
- Има предложение на част от народните представители по отношение на типа зелена карта, което е по-скоро приложимо по отношение на хора с български произход. Това е форма на улеснен мигрантски достъп до България като същественият елемент е свързан с това лицата да са от български произход.
За пример е Полша - на хората с полски произход се издава лична карта и придобиват правата на полски граждани. И все повече се наблюдава връщане на емигрантите в страната.
- Т.е. това е добър вариант да се върнат като работна сила хора от български произход.
- Да, лица, които са граждани на трети страни, но са с български произход. По-скоро говорим за форма на постоянно пребиваване с права за упражняване на труд. Също така на тази база пък една част от HR-компаниите са започнали да набират такъв тип персонал, който да отдават под наем. Има директива в законодателството за насърчаване на заетостта, има възможност HR-компаниите да се регистрират за наем на персонал. Това също е някаква форма да се справим с липсата на кадри. Ако дойде инвеститор, който търси 500 човека за работа, HR-компаниите и казват: ние сме готови да ти ги предоставим веднага, за да стартираш. И лека-полека да ти помагаме в наемането на хора, за да не се бави процесът на организация на работа. Защото ако трябва да наемеш 900 човека и това ти отнеме 9 месеца, ти ще си в неблагоприятно положение спрямо своите конкуренти.
- Бихте ли разказали повече за инициативата "16 плюс 1" ?
- "16 плюс 1" е инициативата на Китай, което ще рече 16-те държави от Централна и Източна Европа и Китай. Което пък е инициативата "Един пояс, един път". Тя тръгва от това, че една стока, щом се движи от Китай до Източна Европа, тя се транспортира по море и това отнема между 45 и 50 дни. Ако ползваме северния път през ледниците, което е с ограничени възможности, е приблизително между 30 и 35 дни. Изграждането на масов инфраструктурен стратегически проект е може би първият съществен голям план за развитие след плана "Маршал". Преди една седмица ние участвахме на тази инициатива, имаше среща на върха в Будапеща, нашият премиер присъства и се договориха с Ли Къцян тази среща на върха през 2018 година да бъде в София. Това е свързано с европейското председателство, а и 2018-а е годината на отношенията между Европейския съюз и Китай. В София ще бъде седмата по ред среща на върха. В Будапеща беше обявен стартът на проект за инвестиционен фонд, който ще бъде в размер на 3 милиарда долара. В Будапеща беше и седмият по ред икономически форум. Хубавото е, че ние стоим много добре в тези отношения и се надявам максимално да се възползваме. В изпълнението на тази инициатива съществена роля ще играят такива стратегически инфраструктурни проекти, като летището в Пловдив. Към настоящия момент се оспорва процедурата, но тя е спечелена от китайски инвеститор и това означава да превърнем Пловдив в логистичен център. Ще има нужда от големи складови бази, основната част ще бъде свързана с това да бъде карго-летище, предвиждат се един път седмично и пътнически полети. Но това ще бъде стартирано с финансиране по линия на инициативата "16 плюс 1". Китай заяви, че искат да увеличат следващите 5 години своя експорт до 5 милиарда долара годишно за Източна Европа. Ние сме най-близко до Китай, така че можем да бъдем вратата както на Европа към Китай, така и на Китай към Европа.
Ние предлагаме европейския пазар, но понякога само българският би бил ограничен. Затова целта ни е да присъединим Западните Балкани, да гледаме в по-голям мащаб. Второто са инвеститори, които търсят стратегически активи - летища, пристанища и т.н. Агенцията съдейства с информация. Други са търсещи природни ресурси, там са най-вече концесии на природни богатства и в голяма степен е заангажирано Министерството на енергетиката. Четвъртата група инвеститори са тези, които търсят ефективност - през данъци, през по-ниски нива на заплащане и т.н. Те идват с по 300-400-500 и повече работни места. Тези инвеститори дават възможност на компании да оптимизират допълнително тяхното производство.
Местна компания в Стара Загора е изготвила робот, който да намалява работните места, като един робот поема задълженията на 6-7 човека. Тази компания в момента продава на други пазари чрез това, че чуждестранна компания им е дала поръчка. Те имат и други заводи извън България, вероятно и там в търсене на оптимизация им е дадена допълнителна възможност.
Показателите сочат, че тези, които вече имат определена инвестиция, започват да се разширяват, привличат други, а пък това, което са го изкарали в България, го инвестират допълнително в своите последващи производствени мощности в България. Статистиката показва, че повечето от сертифицираните проекти от нас през тази година са за разширяване на съществуващи производствени мощности. Ако съберем сбора на всички, които са с връчени сертификати, към настоящия момент са 29. Това са проекти, зад които застава държавата и съответно им дава насърчителни мерки. Като мерките са в три основни групи - административна подкрепа, бързи административни услуги, възможност да купят държавна или общинска земя без търг или конкурс в индустриалните зони.
- За колко време са сертифицирани тези 29 проекта?
- За тази година и гонят някъде към 300 милиона общо. Има още 5, като само единият от тях е към 300 милиона, това е на "Биовет". Имаме още около 40 млн. допълнително, които стоят за подпис при министъра. Прогнозата ни е, че до края на годината ще имаме сертифицирани проекти на стойност 540 милиона.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
