23:05 ч.

14.12.17

7 мин.

0

0

0

Дъмпингът е опасен за бизнеса и купувачите

от Антония Кюмюрджиева |

Дъмпингът е опасен за бизнеса и купувачите

Мариана Кукушева е председател на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите. Пред "Стандарт" тя коментира основните проблеми пред гилдията и направи равносметка на отиващата си 2017 година. Кукушева е сред най-активните участници в традиционната дискусия на вестника, посветена на храните.


- Госпожо Кукушева, по време на дискусията на вестник "Стандарт" "Да! На българските храни" алармирахте за хляб, който се продава за жълти стотинки в търговска верига у нас. Става дума за самун от 550 грама, който струва 49 стотинки с ДДС, което означава, че е доставен за 20 ст. Как е възможно това ?
- Липсата на закон за храните в България позволява да има нелоялни търговски практики в големи хранителни вериги, които по принцип имат претенции да въвеждат и осъществяват модерната търговия. Миналата седмица във всички телевизии медии беше рекламиран въпросния хляб за 49 стотинки. А това определено е продажба на стока под себестойност. Нищо обаче не последва от страна на контролните органи. Говорим за единичен пример, но важното е такива практики да бъдат преустановени в България. От тях не печели никой. Резултатът е от една страна фалит на доставчика, а от друга- неиздължаване към бюджета. От трета страна пък се стига до закриване на работни места, а не по-малко важно е съмнението за качеството на определената храна.
Макар хлябът да е най-безопасната храна, защото се произвежда от истинска суровина и категорично минава през технологична обработка и термична такава над 200 градуса.
Същественото е, че всяка стока има своята себестойност, която включва определени компоненти, свързани с изплащане на задължения към държавния бюджет, към осигурителната система, както и задължително ДДС.
Нелегалният дъмпинг изяжда финансовия ресурс на лоялните хлебопроизводители в случая и не позволява вдигане на заплатите и по-достойно заплащане. Нелоялната конкуренция не случайно е в обзора на постоянно наблюдение от страна на Комисията за защита на конкуренцията, за да има свободен пазар.


- Какво е спасението от нелегалния дъмпинг?
- Нелоялната конкуренция се ликвидира през пазарни методи и през регулация, която да следи спазването на законодателството. Това е решението - създаване на законодателство и спазване на същото. По време на дискусията на вестник "Стандарт" ние апелирахме за повече държавност, за повече контрол върху бизнес операторите, както в производството на храни, така и в търговията и дистрибуцията. Затова сме изключително разочаровани, че Законът за храните за поредна, трета вече година, не намира своето второ четене в нашия законодателен храм. Това отлагане от една страна разбива свободния пазар и конкуренцията, а от друга поставя в риск здравето на потребителя.


- Какво постигна Националният браншови съюз на хлебарите и сладкарите през миналата година и какви са насоките, в които ще вървите през следващата?
- Изминаващата 2017 г. беше забележителна по отношение на едно единодействие между браншовите организации в сектора на селското стопанство и преработвателния сектор. Изгради се един секретариат, който постави акцентите в новата селскостопнско политика на България. Като единственият бранш в България, който преработва изцяло българска суровина- визирам пшеницата, разбирате колко е важно за нас да имаме акцентите и стълбовете на новия програмен период. За да направим така, че поощренията в резултат на различните мерки на програмата за развитие на селските райони да отиват при правилните бизнес оператори, т.е. тези, които имат реален добив, създават реален продукт и той има конкретна себестойност. По този начин ще бъдат преустановени лошите практики, свързани с изтичане на средства или изливането им в разни мерки, свързани с недобри резултати, каквито бяха преди две години мярката за поощряване на типопроизводители. В този смисъл годината беше знаменателна за нас, защото изготвеният програмен документ бе връчен на министър-председателя господин Бойко Борисов и одобрен от Министерски съвет, така че да продължим своята дискусия заедно с другите европейски държави, но вече аргументирано, ценеласочено, с говорещи на един и същи език изпълнителна власт и браншови организации. По този начин сложихме край на послания, които имат двузначен смисъл.
През изминалата година нашият браншови съюз
беше отличен от Международната асоциация на хлебарите за това, че имаме активна дейност и ежеседмично присъствие в медиите по изпълнение на нашата комуникационна стратегия. Защото никой повече от производителите на хляб и сладкарски изделия в България не е заинтересован от това да култивира потребителските вкусове, да дава познания, да спазва европейското законодателство, за да може потребителят, който е царят на пазара, да направи своя информиран избор. Със своята комуникационна стратегия ние възпитаваме поколения, за да достигнем до крайния резултат. А той е - да изберем българското.
Много важна част от работата на организацията през т.г. са съвместните ни инициативи с Камарата на лозарите и винарите, патентовани и реализирани в две сфери. Едната е за хляб и вино - "Истината за една любов", а втората инициатива е за шоколад и вино- "Моста на изкушенията".


- Намаля ли обемът на сивия сектор в хлебопроизводството у нас?
- През изтеклата година, за съжаление, сивият сектор не намали своя обем, поне ние не го усетихме. Затова очакванията са, че ако Господ е българин, в първите три месеца на 2018 г.
е добре Законът за храните да влезе в действие, подплатен с нормативна уредба за неговото прилагане. Защото храната в 21-и век е символ на живота и здравето на хората. Без адекватно законодателство, не бихме могли да говорим за здравословен живот. Очакваме през следващата година няколко инициативи, да развием своята дейност до такава степен, че живата връзка с потребителите да се превърне в част от нашето ежедневие, да открием горещ телефон за потребителите, за да могат във всеки един момент да подават сигнали, да задават въпроси и да получават информация за това, което ги интересува, свързано с хлебопроизводството.


- Традиционно за Бъдни вечер е на трапезата да има единствено постни храни, сред които питка с паричка. Как се приготвя този хляб?
- Хлябът е почитан и уважаван от всички религии. Познаваме не малко притчи, свързани със замесването на хляб и за силата на наричането. Затова на коледната трапеза винаги присъства питка с паричка и се смята за специален късметлия този член на семейството, на когото се падне паричката. Бих дала своя рецепта за питка, която предпочитаме в моето семейство и замесваме всички. Един по един минаваме, замесваме и наричаме - да е пълна къщата, да ставаме повече, да не намаляват броя на членовете на семейството. Ръцете на малките ми внуци са някак най-чевръсти. Те също участват в оформянето на украсата на питката, която може да бъде със символични знаци на плодородие, на пшенични класове, на домашни животни, на слънцето, без което ние балканците не можем и на целия този берекет, който почитаме, че сме получили от живота, но с цената на много работа. Много е важно питката да се замеси с пшенично брашно, препоръчвам тип 500, което е престояло поне 12 часа на стайна температура. Задължително е да се пресее през сито, за да може кислородът да проникне в него.
Прибавя се 1 чаена лъжица сода за хляб, угасена в малко оцет, а не с окислител, която се разтваря в чаена чаша хладка вода. После се добавят по щипка сол и захар. Добавя се на кладенче към брашното и започва замесването на питката. Когато се замеси питката, се оставя се да почине в рамките на половин час. През това време добре измитата монета се увива в алуминиево фолио и се вмъква в питката. Много е важно в нощта на Бъдни вечер да разказваме стари истории за хора, които вече не са на масата, но са оставили своите спомени за нас, за да можем да наричаме напред бъдещето - какви още неща да ни се случат. Защото в човешкия живот е важно правилото да имаш корен и да тачиш традициите.


- Какво се купува по празниците най-много от хлебните и сладкарските изделия?
- Питки, баклава, баници, щрудели, всичките тестени изделия. По време на коледните пости потреблението на хляб расте все повече. Нас ни радва това, че някак тайно човешката мъдрост е заложила хляба като основна храна, когато говорим за пречистване и на мисълта, и на духа, и на тялото.


- Каква ще бъде тенденцията в цените покрай празниците?
- Цените винаги са били достъпни за българските потребители. Няма бизнесоператор, който да не желае да реализира произведената от него продукция. При голямата конкуренция, която съществува, цените ще останат абсолютно достъпни за всички.


- Вашето пожелание към читателите за празниците?
- Да имат светлина в живота си, много късмет и берекет и да им е сладък хлябът - това е привилегия за хората, които знаят и ценят живота и труда.


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент