Когато влезем в Шенген и Еврозоната, ще почувстваме истинските предимства на ЕС, казва проф. Стати Статев
Проф. Стати Статев е макроикономист и ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), както и заместник-председател на Съвета на ректорите. "Стандарт" разговаря с него за нуждите от промени в Закона за висшето образование, как трябва да се оценяват висшите училища, както и за това дали у нас действително има икономическа стабилност.
* Заради връзката на УНСС с бизнеса 95 % от възпитаниците ни се реализират по специалността
* Противодействие на корупцията и дигитална икономика са сред новите ни специалности
* Комбинирахме дебитните карти на възпитаниците ни със студентските им книжки
* Време е да се премахне архаизмът „задочно обучение"
- Проф. Статев, Вие сте част от инициаторите на промените в Закона за висшето образование, чрез които бизнесът да влезе в университетите. Какво очаквате да се случи, когато това стане факт?
- Не става въпрос само за бизнеса, а за изтъкнати и доказани специалисти от практиката, която включва също държавните и регионалните структури, неправителствените организации, както и много други. Постановката за учене през целия живот е отговор на промените в практиката, които са толкова динамични, че получените знания в университета не може да покрият цикъла на един трудовоактивен живот от средно 40 години. Има и области, в които промените са непрекъснати. Това налага и връзката с потребителите на кадри, които създават висшите училища, да е перманентна – необходимо е между образованието и практиката да има пълна синергия. В този смисъл чрез Съвета на ректорите инициирахме редица промени в Закона за висшето образование, по които вече се работи в комисия, назначена от министъра на образованието и науката, но те в най-добрия случай ще влязат в сила от учебната 2019/2020 г. Затова инициирахме една бърза промяна, която да влезе в сила още от предстоящата учебна година. Сега изтъкнати практици може да водят до 10% от даден учебен курс, което е една или две лекции. Предложението е такива хора, по решение на съответния катедрен и факултетен съвет, да водят до 10% от занятията в бакалавърска степен, което означава от 220 до 300 часа от учебния план или до 4-5 учебни дисциплини. В магистърска степен предложението е да водят до 20% или от 120 до 200 часа, което е от два до четири учебни курса в зависимост от продължителността на магистърската програма.
Второто предложение е тези хора да участват като равноправни членове в държавните изпитни комисии (до 50% от състава на комисията). Това означава при тричленна комисия - един представител на практиката, а при петчленна - един или двама. Очакването ни е тези промени да влязат в сила от есента, тъй като по тях има пълен консенсус.
- В УНСС има отдавнашна практика в това отношение, какво получават студентите от нея? Започват ли по-бързо или по-рано работа, след като са били обучавани от хора от практиката?
- В УНСС още от началото на 90-те години на миналия век чрез Междууниверситетския център за кариерно развитие (най-старият в България) функционира непрекъснато действаща система за стажове и практики на студентите. Имаме договори с четирите национално представителни работодателски организации и с почти всички големи държавни и професионални бизнес структури. По тази линия много от нашите студенти получават предложения за работа още преди да са се дипломирали. Това стои в основата на факта, че повече от 95% от нашите възпитаници се реализират по специалността, която за завършили.
- Съветът на ректорите се обедини и около други промени, предложени от министър Красимир Вълчев - например сключването на мениджърски договори и по-голяма независимост на ректора от академичните съвети. Как гледате на това? Възможно ли е някои от университетите да се феодализират на тази база?
- В никое от другите министерства – на икономиката, транспорта и т.н., няма държавно предприятие, чийто ръководител да не е в договорни отношения със своя принципал и първостепенен разпоредител на средства от държавния бюджет. Докато държавните университети нямат никакво формално юридическо взаимоотношение с МОН в този смисъл. В случая става въпрос за прецизиране, балансиране, оптимизиране и формализиране на отношенията между органите за управление на държавното висше училище (ректор, академичен съвет, общо събрание) и органите за управление на МОН като проводник на интересите на държавата. Каква ще е формата (договор за управление или нещо друго) и какво ще е съдържанието е въпрос на предложения, обсъждания и дебати.
- Много от българските университети са с оценки в горната скала, въпреки че преподават недостатъчно качествено. Средната оценка на висшите ни училища нараства всяка година. Какво би трябвало да се промени в работата на Националната агенция за оценяване и акредитация /НАОА/?
- Сега НАОА прилича на университет, в който се пишат само отлични оценки, което е силно демотивиращо. Оценъчната скала е от 0 до 10. Висше училище с оценка под 4 не получава акредитация, между 4 и 6 може да обучава само бакалаври, до 8 – и магистри, а над 8 - и доктори. Проблемът е, че почти всички висши училища са оценени над 8. Не е нормално да се акредитират докторски програми на висше училище, които не правят сериозна наука в съответната област. Нормалната практика по света е голяма част от университетите да обучават бакалаври, по-добрите – и магистри, и само най-добрите да могат да обучават в образователно-научната степен „доктор". Същото в още по-голяма степен важи за висшата научна степен „доктор на науките". Ако се реши този въпрос, тогава НАОА ще изпълни функциите на национална рейтингова институция на висшето образование и науката.
- Има ли нужда според Вас от такъв голям брой университети и трябва ли да има окрупняване? Броят на обявените свободни места пак е по-голям от броя на абитуриентите?
- Проблемът за броя на университетите периодично се поставя на обсъждане и замъглява основните проблеми в структурата на висшето образование и науката. Ако вземем такъв обективен показател като брой висши училища спрямо населението на страната, България има приблизително два пъти по-малко вуза от САЩ и е под средния брой за Европа. Затова окрупняването също не е решение, независимо на какъв принцип ще бъде – на регионален (всички вузовете в даден град да се обединят в един), или по професионални направления (като останат по едно или две висши училища в даденото направление), а само ще затрудни управлението и ще увеличи администрацията. Проблемът е, че у нас всяко висше училище може да обучава във всички образователни степени и във всички образователни направления, а това не е сериозно и води да рязък спад в качеството на подготвяните кадри и затруднения при бъдещата им реализация.
Съветът на ректорите излезе с предложение към Народното събрание за налагане на мораториум върху разкриване на нови вузове в страната и на нови професионални направления в съществуващите вече висши училища, но то още не е разгледано. Трябва да се отчете и традиционната специфика на всеки вуз и той да се ограничи да обучава само в тези направления, за които има доказан научен потенциал и пазарна реализация на възпитаниците си. Време е да се премахне и архаизмът „задочно обучение", въведен преди около седем десетилетия с цел бърза подготовка на кадри с образователен ценз. Никъде в света не дават диплома за това, че си изпълнил половината от изискуемия по закон хорариум. Трябва да се въведат нови съвременни изисквания към дистанционното обучение (на мястото на Наредба 22 от 2004 г., която е само за дистанционен магистър) и да се следи много стриктно тяхното спазване. Нужна е държавна регулация за това в кои специалности обучението трябва да е само редовно и т.н. Ще ми се да вярвам, че поне част от тези въпроси ще бъдат решени с предстоящите промени в ЗВО.
- Към какво ново се насочва УНСС, ще има ли нови бакалавърски и магистърски програми?
- Бакалавърските специалности по традиция са по-консервативни и стабилни във времето. Но и тук има процеси на развитие и усъвършенстване. Например специалност „Икономика на транспорта" разшири периметъра си и стана „Икономика на транспорта и енергетиката", обединихме специалностите „Бизнес информатика" и „Икономика на съобщенията" в „Бизнес информатика и комуникации". Стратегията ни е да не разширяваме броя на бакалавърските специалности (в УНСС те са 43), а да ги оптимизираме и модернизираме. Точно обратна е стратегията ни за магистърските програми – те трябва да са динамични и да следват непрекъснато променящите се изисквания на практиката. По решение на Академичния съвет, ако две поредни години дадена магистърска програма не набира достатъчно кандидати, тя отпада. През 2018/2019 учебна година УНСС ще обучава по над 100 магистърски специалности. Имаме и няколко нови - например „Противодействие на корупцията", разработена съвместно с КПКОНПИ, „Дигитална икономика" и др. Подготвяме с Агенция „Митници" и специалност „Митнически контрол". Този процес е непрекъснат и е отражение на добрите ни договорни отношения с държавните институции и бизнеса.
Що се отнася до новостите – от миналата година студентите от УНСС са с електронни студентски книжки, комбинация три в едно с банкова карта и международна студентска карти в една пластика.
- Като икономист как гледате на противоречивите твърдения за финансовата стабилност или нестабилност на страната ни в момента, коментирани от управляващи и опозиция?
- Като макроикономист категорично заявявам, че страната е финансово и икономически стабилна и това не се определя от диалога управляващи - опозиция, а от икономическите и финансовите показатели. Икономиката отново е в тренд на растеж от около 4%, банковата и финансовата система са стабилни. Ако използваме правилно интереса на европейските си партньори и на китайските инвеститори, който бе демонстриран през тази година, може още да ускорим растежа. Икономиката ни има потенциал за това, но трябват чужди инвестиции. Що се отнася до очакванията: силно се надявам през следващите години, а ми се ще да е още през следващата година да бъдем приети в Шенген и Еврозоната. Едва тогава ще почувстваме истинските предимства на членството ни в ЕС. Приемането на еврото ще даде тласък и на икономиката, и на доходите на хората, и на жизнения стандарт.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
