Югоносталгията още мъчи Македония

Югоносталгията още мъчи Македония | StandartNews.com

Когато нямаш собствена история, рушиш паметниците на истинската

Трудно е да създаваш от нищо нещо. Или върху една откъсната, по силата на световната историческа драма територия и население, да градиш нова държава. И да създаваш съответната национална идентичност. Или както казват в Скопие, "идендитет".
А той, "идендитетот", си е мъка. И е все едно дали става въпрос за голямата Украйна, където днес Богдан Хмелницки стана национален предател, а Степан Бендера - национален герой, или за малката Македония. Срещу шиптари, сиреч албанаци, гърци, сърби, е лесно. Ама как да се докажем, че сме нещо по- различно от българите?
Идеята за македонска нация е дело на сръбския историк от 19 век Йован Цвиич, а през 1934 г. не друг, а Коминтерна я възприема като официална доктрина, която от теория трябва да се превърне в реалност. Изпълняват я безропотно, за съжаление, и българските комунистически деятели начело с Георги Димитров. И така се ражда македонската нация - "со книжевниот език", и" со история", започваща даже не от Александър Велики, а направо от Адам и Ева.
Медийната пропаганда е нещо лесно - хартията, да не говорим за виртуалното пространство, търпят всичко. По-трудно е обаче, когато става въпрос за материалните следи на цялото това хилядолетие, през което земите по двата бряга на Вардар са неотменна част от българското историческо, етническо и културно пространсто. Те тряваше да изчезнат.
И още кралска, но най-вече Титова Югославия се заема сериозно с проблема. Миленко Неделковски, който разби паметната плоча на Каймакчалан, е просто еманация на една почти вековна политика за заличаване на бългаската историческа принадлежност на Македония - от Свети цар Борис до цар Борис III.
Чукът, стоварил ес върху паметната плоча в Каймакчалан, намираща се на самата граница, но по-скоро на гръцка територия, е наследник на хилядите други чукове, рушили безмилостно българските светини в продължение на десетилетия - в Ново село, Струмишко, в Мало Чичево, Прилепско, в село Беранци, Битолско в Дреново, Гевгелийско. В село Хума, също с чук, са строшени имената на загиналите български войници, слава Богу, че пирамидите са останали. Два пъти вече съсипваха паметника на полковник Каварналиев край Дойран. За системното заливане с боя и драскането с графити вече е скучно да се говори - това дори не е новина.А става дума за общо 483 паметници на загинали български офицери и войници през Първата световна война.
Но докато новоизградените паметници на сръбския крал Душан и Йосип Броз Тито се охраняват от полицията, скромната паметна плоча на Мара Бунева в Скопие се унищожава организирано всяка година. А тя е убила не друг, а сръбския префект Владислав Прелич!
Ето тук може би е "заровено кучето", както гласи народният израз. В Скопие все още управляват наследниците на старата югославска номенклатура. И тя е все така здраво свързана с Белград, като и преди четвърт век - и политически, и икономически, и чисто по роднинска линия, ако щете и дори - чисто носталгично. И именно тук се крие коренът на днешния проблем - "югоносталгията", която си е чиста проба продължение на старата сърбомания, налагана в югозападните български земи още от през 1912 г.
Трудно се ревизират решенията на Великите сили и собствените грешки. Неволно се сещаме за един плакат, издигнат преди години по време на баскетболен мач между Косово и Македония в Прищина от домакините: "Господ ви направи българи, а Тито - македонци!"
Но явно и на Господ му трябва време, за да се върнат нещата на мястото си. Или поне здравият разум да надделее над историческите обременености. Особено на Балканите.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай