Професионалното обучение дава ръст на индустрията

360 занаята в Германия се усвояват по този метод, фирмите печелят, младите имат работа

Професионалното обучение дава ръст на индустрията | StandartNews.com

Нова формула за икономическия растеж в Европа предлага бившия вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков в книгата си "Накъде върви Европа". Икономическият труд, който отново е в съавторство с известния шведски икономист Андерс Аслунд, излезе от печат в края на миналата година с клеймото на Оксфордското университетско издателство. Премиерата на книгата за България е на 11 юни във Военния клуб.

Дянков предлага 6 обхватни мерки за стимулиране на икономическия растеж. Те са ограничаване на публичните разходи до 42 % от брутния вътрешен продукт, отваряне на пазарите на услуги и дигитална търговия, намаляване на данъците върху труда, подобряване качеството на средното и висшето образование заедно със създаването на условия за иновации, реформи в пенсионните системи на държавите от ЕС и финализиране на европейския енергиен съюз.

България присъства във всяка глава от книгата.

"Накъде върви Европа", която на американския пазар излезе със заглавие "Europe's Growth Challenge", бе класирана сред петимата финалисти за елитната награда "Хайек" на Манхатънския институт. Тя е най-престижното отличие за икономическа литература в света. Победителят се избира от комитет от уважавани икономисти, журналисти и учени и се съобщава по време на престижна лекция в Ню Йорк. Тазгодишният носител на наградата "Хайек" ще стане ясен през юни.

Днес и в следващи броеве "Стандарт" публикува откъси от книгата.
--------

Публичното образование, достъпно за всички, е голяма гордост на Европа. Като цяло европейското образование е добро, въпреки че на колкото по-висока степен се издига то, толкова по-зле се представя Европа спрямо САЩ. САЩ бяха глобален лидер по отношение на дела на населението, завършило гимназия, но това вече не е така. 88% от възрастното население на САЩ е завършило гимназия, но 6 източноевропейски страни имат по-висок процент. Южноевропейците обаче изостават сериозно. Само 45% от португалците са завършили гимназия, а в Малта, Испания, Италия и Гърция средното образование също е ограничено (фиг. 6.4). За тези пет страни разширяването на средното образование се явява като основен лек за ниските равнища на заетост и растеж.

След Втората световна война САЩ бяха безспорен лидер в областта на висшето образование, но постепенно загубиха тази преднина. Картината силно варира според метода на измерване, но завършилите висше образование във възрастовата група 25–34 години са най-подходящата база за сравнение. През 2011 г. в Европа се оформиха две големи категории, разделени между Севера и Юга, като Ирландия беше водачът на успе шния Север, а на юг Италия се намираше на дъното. В 16 страни от ЕС от 35 до 50 % от младите хора са завършили висше образование, а девет страни задминават САЩ. В останалите 20 само от 20 до 30% от младите хора са завършили висше образование (фиг. 6.5).

В Германия и Австрия процентът на завършилите гимназия е нисък, но в тези две страни съществуват различни програми за професионални стажове, които осигуряват професионални умения и образователни постижения, без да се считат за висше образование. В рамките на тази система учениците се обучават няколко години в определена професия, за да придобият практически опит в реална компания, а също така посещават и теоретични занятия в центрове за обучение. Такива системи комбинират образованието в училище и обучението на работното място, за да осигурят по-лесен преход към пазара на труда, и следователно (като цяло) водят до намаляване на процента на безработицата сред младите.

За разлика от Германия и Австрия, в Испания, Португалия и Гърция професионалното обучение не е така силно развито. В миналото тези южноевропейски страни се концентрираха върху субсидирането на фирмите при временно наемане и обучаване на млади хора, за да се намали безработицата сред младите.
Но кризата в еврозоната допринесе за смяната на акцента върху укрепването на самото професионално обучение. През 2011 г. испанското правителство улесни процедурите, чрез които компаниите да могат да интегрират стажанти в своя бизнес, а испанската автомобилна компания „Сеат" обяви въвеждането на дуално професионално обучение в своите заводи.

През декември 2012 г. Европейската комисия обяви, че Германия ще помогне на шест други страни от ЕС – Испания, Гърция, Португалия, Италия, Латвия и Словакия – в укрепването на тяхната система за професионално обучение. Германската програма за професионалните стажове, която датира от средновековната система на гилдиите в Северна Европа, е преминала през основна реформа през 1969 г. Смята се, че тя е причината за високата заетост сред германската младеж. Професионално обучение, подобно на това в Германия, съществува и в Австрия и Холандия, а в балтийските страни бе възкресено след комунистическия режим.

При немското професионално обучение учениците кандидатстват директно пред работодателите за стаж. Те прекарват по няколко дни от седмицата на работа, получавайки малки стипендии, и няколко дни в училище, изучавайки теоретично съответната професия. Процесът обикновено трае три години и завършва с изпит за сертификат. В Германия около 360 професии се усвояват чрез тази форма на обучение, а повече от 60% от завършилите средно образование се записват за професионално обучение. През последните години този процент леко е намалял – 56% за 2015 г. – поради нарасналата популярност на бакалавърските програми. Високото качество на професионалното обучение в Германия осигурява работни места за голяма част от завършилите училище в страната. Професионалното обучение е причината и за високия ръст на немската индустрия, тъй като компаниите обучават бъдещите си работници срещу по-малки разходи в началото. Текучеството на персонала като цяло е слабо, защото обикновено стажантите се задържат на работните си места, след като веднъж се присъединят към своите работодатели.

Изборът на професионалното пред академичното образование се подкрепя и чрез някои стимули. Първо, през цялото обучение фирмите в Германия плащат около 1150 евро на месец, или около една трета от стартовата заплата за квалифициран служител, което означава, че стажантите могат да се издържат сами. Второ, по средата на обучението стажантите могат да сключат договор за работа с фирмата. Трето, стажантите, които проявяват интерес към по-нататъшно образование, могат да завършат бакалавърски и магистърски програми за сметка на работодателя. Всички тези характеристики са съобразени с работните отношения в дългосрочен план, което е необичайно за бързо развиващите се икономики, но се насърчава от новите програми за обучение в Източна Европа, а все по-често и в Южна Европа.

Такова професионално обучение е изключително стабилна основа. От хлебари и автомонтьори до дърводелци и лютиери – около 90 % от германските стажанти завършат успешно своето обучение. Британският премиер Дейвид Камерън призова страната си да възприеме някои елементи от немската система: „Мисля, че това, което ще видим с разширяването на стажовете на ниво висше образование, е, че много хора ще се насочат към тях, след като завършат училище, за да прекарат известно време, работейки, а след това да се насочат към университетска степен, свързана с опита им от стажа... Това се случва в продължение на години в Германия и трябва да се случва в много по-голяма степен във Великобритания".

Системата със стажовете на немските фирми успешно покълва и в САЩ. Професионалната подготовка в Европа се пренастройва бързо към променящите се нужди. „Тъй като е твърде децентрализирано, професионалното обучение се оказва много гъвкаво, давайки възможност бързо да се отговори на търсенето от страна на индустрията", казва Екехард Ернст, директор на

Международната организация по труда. Тази гъвкавост означава, че ако един нов завод отваря врати на дадено място, професионалното обучение в местните училища може бързо да бъде преосмислено, за да отговаря на нуждите на новия работодател. Професионалното обучение е много подходящо и за усвояването на нови трудови умения и професионална квалификация и от страна на новите имигранти. С наплива на хора, търсещи убежище в Европа, традиционното образование трудно би създало необходимите условия достатъчно бързо, за да могат
имигрантите да се присъединят към работната сила, без да преминат през дълъг период на безработица. За разлика от него системата за професионално обучение може да бъде пригодена за запълване на тези празноти.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай