Отиващата си 2016 година беше изпълнена с драматизъм и катаклизми в родния политически живот. Кулминацията беше президентският вот, където всички играчи премериха сили. Победата на Румен Радев доведе до падането на кабинета "Борисов 2". БСП надигна глава, Патриотите показаха възход, а десните още повече затънаха във вътрешни междуособици. Извънсистемни играчи като Марешки демонстрираха потенциал за нещо повече напролет. Референдумът пък превърна "Шоуто на Слави" в политически фактор. "Стандарт" предлага своя поглед за лицата на успеха и на провала през 2016 г.
Летецът, който
стана политик №1
В България най-лесно можеш да станеш любим политик, ако никога не си бил политик. Доказа го новият президент Румен Радев. Пилотът, за когото в началото на 2016 г., малцина бяха чували, в края на годината получи признанието в класацията на Дарик за политик №1. Преди това генералът разби кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева в президентския вот. Уникалното в успеха му беше, че за него гласуваха почитатели на всички партии, а не само на подкрепилата го БСП. Включително гербери, реформатори и даже взаимно непонасящите се патриоти и депесари.
Безспорен професионалист в небето, Радев се справи изключително добре и в политическите дебати, където беше пълен новобранец. Без да прибягва към популизъм или агресия. Показа, че е човек с достойнство и лично мнение, който не иска да бъде партийна пионка. И това се хареса на хората, по-точно на два милиона българи.
Лека полека стана ясно, че е свикнал винаги да е №1, че е станал летец на инат, за ужас на родителите си. Това, че е "малко катил", според преценката на Ламбо, със сигурност ще му е полза в хлъзгавите и коварни игри, когато влезе на "Дондуков" 2.
Радев бързо разсея напъните да бъде вкаран в клишето "човек на Москва". Кротко обясни, че е натовски генерал и за разлика от много кресливи поддръжници, той е рискувал живота си с всеки свой пилот за принципите, защитавани от алианса.
Показа, че може да бъде твърд и категоричен като въпреки всички увещания отказа да прави общ кабинет със своя предшественик Росен Плевнелиев. Сега му предстои да докаже дадената дума, че ще бъде "агент на българския народ във властта".
Корнелия игра
ва банк и спечели
Корнелия Нинова успя само за половин година за превърне БСП от боксова круша, която ГЕРБ редовно пердашеше, до партия, която излъчи държавен глава и вече претендира за първа сила.
Нещо, което до скоро изглеждаше пълна фантастика
и в най-смелите червени мечти. Всичко започна на 8 май с драматичния балотаж при избора на председател на столетницата. Тогава Нинова навакса изоставането с 49 гласа от тогавашния лидер Михаил Миков и спечели втория тур с 395 срещу 349 гласа. Така за първи път в 125-годишната история на БСП жена оглави партията.
Зад гърба й бяха Румен Овчаров, Димитър Дъбов, Георги Гергов и Кирил Добрев.
Нинова обеща да играе по мъжки и го направи.
Първият й ход ва банк беше като заложи на непознатия генерал Румен Радев за кандидат-президент. При това отряза АБВ и Татяна Дончева
за коалиция и реши, че е по-добре червеният претендент за "Дондуков" 2 да бъде номиниран от инициативен комитет, а не от "Позитано".
Мнозина й предричаха тежък провал след очакваната поредна победа на кандидата на ГЕРБ, от което следваше скоропостижното сдаване на лидерския пост. Радев обаче стана президент, а Нинова приемаше овации в нощта на вота, сочейки следващата си цел-парламентарна победа. В последвалите маневри и суматоха около напъните да се сглоби някакъв кабинет в рамките на сегашния парламент, Нинова бе непоколебима, че няма смисъл от отлагане на предсрочния вот.
Тя върна веднага мандата на Плевнелиев, отряза всеки намек, че БСП може пак да съгреши с ДПС и
не се заигра с всеобщото захласване по мажоритарния вот като панацея. Между другото продължи и с разчистването на къщичката на БСП. Като въведе мандатност за депутатите, пращайки зад борда мърморещите зад гърба й ветерани като Михаил Миков, Янаки Стоилов и Георги Божинов.
Затова и вече никой няма да приеме като шокираща изненада, ако следващият премиер се казва Корнелия Нинова.
Лъвският скок
на войводата
Красимир Каракачанов не стана президент, но вотът на 6 ноември превърна "Обединените патриоти" в най-проспериращата политическа формация у нас. За издигнатия от ВМРО, ПФ и "Атака" кандидат гласуваха 573 хиляди българи, а нарастващата драма с бежанците продължава да налива вода в мелницата на националистите. Всъщност може най-голямата заслуга на Каракачанов е, че успя да събере под едно знаме превърналите се в заклети врагове
кум и кумец Валери Симеонов и Волен Сидеров.
Другата дарба на войводата е, че успява да остане спокоен и дипломатичен и в най-горещите моменти. Макар да е категоричен в позициите си спрямо мигрантите, Каракачанов не излъчва омраза и не призовава към насилие.
Той и съмишлениците му обаче напипват болните теми, които гнетят българите. Като ужасяващата битова престъпност, с която държавата така и не успява да се справи. В оставащите месеци до предсрочните избори Патриотите ще продължават да дърпат и килимчето под БСП със социалните си искания, които няколко пъти ги скараха с ГЕРБ. Като настояването за пенсия от 300 лева, което гали ухото на милионите възрастни българи, едва свързващи двата края.
Изборите за нов парламент се задават на хоризонта, а това означава, че Каракачанов ще бъде сред основните играчи при сглобяването на следващия кабинет.
Борецът с картелите
изненада всички
Едно име разбуни духовете на президентските избори - Веселин Марешки. Бизнесменът от морската столица влезе в националната политика, макар никой да не го броеше в големите сметки. В това число и опонентите му, част от които останаха сериозно зад него. Подготвяната от повече от година кампания на Марешки премина като че ли на втори план от политическата сцена. Последователните удари по картела в горивата обаче разширяваха все повече обхвата на неговите думи. И докато основните политически играчи се чудеха как да се надцакат и за пореден път да излъжат аудиторията, Робин Худ на горивата, както го наричаха почитателите му, методично слагаше камък върху камък в предизборния си градеж. За да спечели 11,18% от гласувалите на изборите, или малко над 427 000 българи. Дали действията на Марешки в сектора на горивата или личностните качества на кандидата за президент допринесоха за забележителния резултат, тепърва ще бъде изучавано от политолозите. Факт е обаче, че сам и без никаква партийна или друга подкрепа Марешки постигна нещо, което никой друг не е правил никога - най-високия персонален мажоритарен вот. Според водещи политолози потенциала на водена от Марешки формация може да повтори резултата на парламентарните избори.
Слави натри носа
на партиите
Той стърчеше дълго в шоубизнеса. Сега вече започна да стърчи и в политиката. С референдума успя да натрие носа на партиите. Накара 2,5 млн. българи да гласуват за мажоритарния вот, който кара сегашните депутати да се мръщят.
Но пък даже Бойко Борисов призна, че това е волята на народа. Сценаристите на Слави Трифонов вече говорят от името на суверена и даже в комбина с омбудсмана Мая Манолова внесоха проект за нов изборен кодекс. Засега Дългия отрича амбиции да прави партия, но социолозите трескаво изчисляват
колко процента от електората може да събере бъдещата му формация. Прогнозите са между 12 и 20 %, а това означава появата на поредния месия на политическия ни небосклон. Моделът също е познат: телевизията като трамплин към парламента. А и все повече разочаровани българи са готови да запеят "Нема такава държава". Отскоро Дългия има и друг коз, той вече е добър приятел с главния прокурор. Шоуто продължава, въпросът е накъде ще го поведе Слави.
Първанов мина в запаса
Някога той беше най-силната фигура в левицата. Оглави БСП в един от един от най-трудните й периоди и успя да я стабилизира. Записа два мандата като държавен глава. Събираше овации като майстора, който плете сложни коалиции у нас и договаря Голям шлем в международните енергийни игри. Сега Георги Първанов изглежда като политик от запаса. Напускането на лидерския пост в създадената от него АБВ е поредната крачка надолу. Пропадането започна още с неуспешния опит да си вземе столетницата от Станишев. Напускането на БСП роди нови амбиции в дипломирания историк, който не пожела да прелисти горчивите примери от историята.
Първанов умело водеше другарския огън срещу "Позитано", но в крайна сметка партията майка превъзмогна и голямата люспа АБВ.
Президентският вот тази година се превърна в поредното фиаско за Първанов. В началото мнозина смятаха, че Румен Радев всъщност е негов кандидат, а именно бившият стопанин на "Дондуков" 2 дирижира играта по обединяването на левицата зад пилота. Впоследствие Корнелия Нинова успя да вземе инициативата и след като сложи кръст на опитите за ляв фронт остави с пръст в уста абевейците. Вместо унижението да се подредят на опашката и подкрепят генерала, Първанов и компания избраха да играят със свой кандидат. Дори Първанов известно време подгряваше страстите с намеци, че лично може да излезе на тепиха въпреки споровете дали конституцията го позволява. В крайна сметка кандидат на АБВ стана Ивайло Калфин, но претърпя съкрушително поражение. А това неизбежно рефлектира върху Първанов. Той бе изтикан на заден план и като човека на Москва у нас. Оказа се, че Кремъл предпочита по-силни играчи, макар и не толкова предани.
Предизвестената
загуба на Цачева
Цецка Цачева цял живот ще помни тази президентска кампания. Не толкова заради загубата. Тя сякаш беше предизвестена. Ще я запомни, защото по време на битката си с генерал Радев, тя не направи нищо непочтено, не използва удари под пояса, не се поддаде на провокации. Но беше разгромена и се превърна в изкупителна жертва на своята партия. „В тази кампания аз съм била докрай толерантна. Дори бях критикувана от моя щаб защо не отвръщам на нападките. Няма нищо, с което да съм изложила държавата, да съм я накърнила и тук, и извън България. Няма какво да се каже и разбирам безсилието им, освен да се хванеш за външността ми", каза с горчивина Цецка. Ако имаше кандидат-президентски тест и двамата с Радев бяха подложени на изпит – по вътрешна и външна политика, юридически казуси, управленски опит, контакти с политически елит на Европа и света, то вероятно щеше да го спечели повече от убедително. Българите обаче не чуха призива, че не избираме миска, а президент. Както и не видяха в Цачева нещо повече от марионетка на своя партиен лидер. Малко след загубата Бойко Борисов призна, че е сгрешил:"За първи път аз не се подадох на популизма и търсех най-подходящия човек, най-знаещия, а не най-харизматичния, най-харесвания, най-рейтинговия. Сгреших и затова ще си понеса цялата отговорност".
Цецка Цачева стана жертва и на кампанията си. Членството й в БКП, което тя честно не скри, обаче цъфна като гербера в песента от легендарния купон. Странно, това членство обаче не попречи на Плевнелиев да стане президент. Натежа и припомнянето за убития от комунистите дядо, което се оказа че го е казвала и друг път. Единствената голяма грешка на Цачева беше, че е партийна кандидатура и по този начин събра в себе си всички негативи от управлението на ГЕРБ. И когато каза, че е е „една обикновена българска жена" това не беше вярно – тя е единствената българска жена два пъти председател на парламента и майка на един математически гений. И с това остава в историята. А тя не търпи случайности.
Радан прати
дясното в тъча
Радан Кънев често и яростно взимаше думата през 2016 г., но имаше само един звезден миг. Когато в ефир нарече Бойко Борисов Бай Х**, с което взриви социалните мрежи и шокира приятели и врагове. Все пак, макар и да обича да влиза в кожата на софийско "копеле", наследникът на Иван Костов не беше се изпускал в толкова арогантен стил.
В останалото време Радан продължи да сипе огън и жупел по кабинета "Борисов 2" и главния прокурор, но до последно държеше своята партия ДСБ в редиците на Реформаторския блок. Което пък превърна РБ в единствената формация, която хем е на власт, хем е в опозиция.
Кънев може да запише като своя заслуга и че сложи кръст на идеята за общ десен кандидат за президент. Като без да пита Росен Плевнелиев още на 13 май призова "всички политически сили, които заявяват проевропейска ориентация" да подкрепят кандидатурата на президента за втори мандат. Призивът разгневи Плевнелиев, който нахока Кънев за "недостойната интрига", а в ГЕРБ се възмутиха как лидерът на джуджето ДСБ се опитва да им налага мнението си. Последвалите родилни мъки на Реформаторите да излюпят свой кандидат завършиха с номинирането на Трайчо Трайков, който финишира едва шести в първия тур на президентския вот.
След като стана ясно, че Реформаторският блок е пробито корито, Кънев трескаво заговори за нов десен проект. Започнаха да се търкалят различни хипотези-от това ДСБ да стане гръбнак на новото дясно чудо до създаването на нещо съвсем различно от всички сегашни партии. Кънев заговори за съюз за "Нова българска република",
стъпил върху харта със седем ценности.
В крайна сметка, докато Радан бабуваше на бъдещата формация, изведнъж се оказа, че неин баща ще бъде бившият правосъден министър Христо Иванов. Той си пусна предколедно проекта "Да България" и веднага след Нова година ще учреди партия, за да се пробва още на предсрочните избори. Така вместо обединяване в момента десницата върви към тежко разтрояване между Реформаторския блок, ДСБ и партията на Иванов. А Радан спокойно може да запише едно парче с "Ъпсурт" "Кой гепи дясното".
Миков не се научи
да удря по масата
2016 не беше годината на Михаил Миков. Опитът му да бъде преизбран на лидерския пост на БСП се провали и на неговия стол седна Корнелия Нинова. Миков ще остане в историята като един от лидерите, управлявали най-кратко време Столетницата. И който няма да се запомни почти с нищо. Освен с най-слабия изборен резултат в историята на БСП от 15,4% на предсрочните парламентарни избори през 2014 г.
Миков наследи на поста Сергей Станишев, но
се оказа твърде мек, за да се противопостави на основния си политически опонент Бойко Борисов.
В същото време така и не успя да натика в ъгъла вътрешната опозиция в партията. В голяма степен обяснението е и в кроткия и деликатен характер на Миков. За което той получи директен упрек от Стефан Данаилов на последния конгрес на партията. "Тази работа с деликатност не става. За съжаление партия се управлява и с малко юмрук", обясни Ламбо от трибуната. Миков не успя да мобилизира електората, да събуди вярата, че ГЕРБ може да бъде победен. На вятъра отиде гръмкото му обещание, че ще превърне БСП в най-силната партия на 21 век в България. Не успя и да се пребори с „идейната криза" в Столетницата, а с последните промени в устава е на път окончателно да бъде изваден от играта на "Позитано".
Нежеланият Местан
Животът крие много потайности. Странно как щеше да се развие съдбата на Лютви Местан, ако през 1990 г. като кандидат на СДС за депутат под името Владимир Зидаров беше влязъл в парламента. Може би щеше да бъде лидер в Реформаторския блок. Може би. Но тъй като в политиката няма може би и ако, сега Местан дебне в окопа ДОСТ как ще се развият отношенията в оста ГЕРБ-ДПС. Защото от това зависи политическото му бъдеще.
Местан вече натрапи помощта си на Борисов на президентския вот, осигурявайки гласове за Цецка Цачева в Турция. В същото време разумно не се включи лично като кандидат в надпреварата, за да избегне премерването на силите с ДПС. А ДОСТ трудно пробива в бастионите на движението и едва ли ситуацията ще се промени скоро.
Ролята на доверен човек на Ердоган у нас засега създава повече дертове, отколкото ползи за Местан. Особено, когато турският президент се отъждествява със заплахата да пусне морето от бежанци към нас. Местан обаче продължава да говори на турски на митинги и не му пука.
Както и да демонстрира, че е петата колона на Анкара у нас. Докато медиите гадаеха дали премиерът Бойко Борисов ще отиде на посещение в Турция преди разговорите с европейските партньори в Берлин, с кого ще се срещне там и каква е целта на визитата му, Местан вече беше в Анкара и разговаря с турския премиер Бинали Йълдъръм ден преди това.
Задава се и първото голямо изпитание за Местан- изборите напролет. Ако ДОСТ остане далеч от бариерата за парламента, това ще бъде началота на края за кариерата на Местан след като Доган му би шута от ДПС.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
