Господарите на Белия дом движат света напред

Господарите на Белия дом движат света напред | StandartNews.com

Съединените щати се раждат като протест срещу данъчната система и монопола. Което по-късно не пречи на първия президент Джордж Вашингтон да прати войска срещу фермери, протестиращи срещу новите данъци. Уви, в политиката няма чисти и неопетнени, това важи и за президентската институция на САЩ. Страната е била ръководена и от прагматици, и от мечтатели, и от посредствени, но и най-великите са взимали неморални и погрешни решения.
-----------

В началото са великите бащи-основатели, разбира се, начело с Вашингтон. Увековечен е с името на столицата и с образа, вграден в скалите на Ръшмор. Но това е и човекът, изготвил план за похищение на британския престолонаследник, припомня „Форийн полиси" в материал за мръсните операции на САЩ. Повлича и крак за едноличните решения: прави го, за да спести информационни течове в Континенталния конгрес за разузнавателната си дейност срещу британците. Друг баща-основател – Томас Джеферсън, също заобикаля Конгреса и използва секретен финансов фонд, за да подкупва индианците и да им отнема земите, допълва „Форийн полиси". Неговият лик също грее на Ръшмор. Брутално действа и неговият наследник Джеймс Мадисън, който заграбва земи от испанците във Флорида след организирани бунтове.

Покрай прагматизма - запазена марка в американската политика от самото начало, като най-успешни държавни глави могат да се припознаят визионерите, чиято политика тушира напрежението по света. А историята учтиво ги съди не от гледна точка на морала, а според постигнатите цели. Има две крайности на Белия дом, които дават силно отражение върху световните дела - активната външна политика и капсулирането. Ако се съди от досегашните речи и поведението на новоизбрания Доналд Тръмп,

предстои Щатите отново да обърнат гръб на света

Така той връща страната във времето на Джон Куинси Адамс, който призовава страната си да е „доброжелателка на свободата и независимостта на всички, но да не излиза навън, за да търси чудовища." Тръмп има основания, а причината за резкия завой е широко разтворената ножица в доходите на американците. Ако неговата визия доведе положителни резултати за САЩ, това ще вероятно ще предизвика преоценка на стратегиите за глобализация, налагани от неговите предшественици. И тъй като това е крайност, след време е вероятно да последва нов завой.

Затова покрай това люшкане най-успешни президенти в историята остават онези, които са умиротворявали света и са го правели по-спокоен. В този смисъл първият американски президент, на когото светът е длъжник, е Удроу Уилсън и неслучайно познаваме най-добре американските президенти от него насам. Рядък случай на политик който диаметрално променя своите принципи. Убеден антимилитарист, в началото той апелира да се спазва Доктрината „Монро" за военна ненамеса. Но след военните операции на Германия в Атлантика

вкарва страната си в Първата световна война

с призив „Америка да прокара демокрацията по света". Един от учредителите на Лигата на нациите – красива идея, обезсмислена от смазващия Версайски договор. Кисинджър определя управлението му като „водораздел за Америка, защото коренно променя курса на своята страна". И е прав – от онзи период Щатите поемат попечителството си над света в името на мира и справедливостта.

Още по-решаваща е ролята на Америка за изхода от Втората световна, а Франклин Рузвелт е следващият президент, изминал принудително прехода от изолационизъм до участие във война. „Комбинация от политически манипулатор и мечтател", определя го Кисинджър. Същият „мечтател" обаче успява да убеди Йосиф Сталин, че СССР трябва да присъства на конференцията в Сан Франциско по учредяването на ООН. Най-дългогодишният президент поема страната невъзстановена след Голямата депресия и я оставя като победителка във Втората световна и бъдещ международен лидер. Но Рузвелт също е взимал еднолични решения, разказва журналистът от „Ню Йорк таймс" Тим Уайнър: президентът е инициатор за създаването на Специалната разузнавателна служба, насочена срещу внедряването на нацисти, за която

собственоръчно финансира ФБР зад гърба на Конгреса

Той е и един от тримата лидери, които през 1945 г. определят сферите на влияние през Студената война. Въпреки ширещото се мнение в България, че върху Ялтенската конференция лежи сянката на предателството на западните държави, Кисинджър напомня, че срещата се провежда след като Червената армия вече е минала обратно през границите от 1941 г.
Джон Кенеди и Роналд Рейгън са победителите от различни етапи от Студената война. И са сред най-харесваните по света и до днес. Първият наблюдава затварянето на Бранденбургската врата в Берлин, вторият успява да я „отвори".

В най-горещия период от Студената война Кенеди побеждава СССР в Карибската криза, но е унизен от Куба. Човекът, който пожелава цялата власт за себе си и трябваше да плати амбициите с живота си, а убийството подсилва ореола му. В опита си да стане изцяло независим, отваря прекалено много фронтове - накърнява интересите на сребърния монопол на ФЕД, изразява желание да национализира стоманодобива, а брат му Робърт води прикрита война с вездесъщия Едгар Хувър и ФБР.

Вероятно е щял да спре войната във Виетнам

- твърди се, че малко преди да бъде застрелян, е обмислял изтегляне на армията. Режисьорът Оливър Стоун разказва, че след трагичната новина от Далас реакцията на неговия враг Фидел Кастро е: „Лошо, много лошо!". Убийството му е най-голямата загадка в американската история и до днес. Логично – разследването е прекалено кратко, после е засекретено и запечатано със смъртта на убиеца Ли Харви Осуалд, на следователя, разпитвал свидетели на покушението и на човека, заснел атентата. Впрочем, и Кенеди, и Осуалд, и неговият убиец Джак Руби умират в една и съща болница в Далас.

Това, което Кенеди започва, Рейгън го довършва и приема славата на разрушител на комунизма. Но Рейгън е и ренегат. Демократ в началото на кариерата си, като републикански президент е презиран дори от консервативните интелектуалци, както свидетелства Гидиън Рахман във „Файненшъл таймс". Според Тим Уайнър, той е информатор на ФБР още от 1947 г., покрай кампания на Хувър срещу левичарите в Холивуд. Въпреки това някогашният актьор се оказва „щастливо овчарче". Късметлия е да се сработи с новия директор на ЦРУ Уилям Кейси, неговият таен Дипломат номер едно по света. Той измества реалната мощ в спецслужбите от ФБР към разузнаването, а

ефектът е срутването на Източния блок

Рейгън обира лаврите след сложна разработка, съчетаваща фалшива военна програма, ниски цени на петрола и подпомагане на муджахидините. Уви, подкрепата на афганистанските бунтовници след време ражда чудовища – талибаните и Осама бин Ладен.

Да споменем и един продавач на библии, който минава през Капитолия. Джими Картър е един от най-големите радетели на човешки права на върха на власт, която изключително лесно покварява. Идва от затънтения Югоизток, за да се превърне в посредник на всякакви конфликти по света. Изпращат го от Белия дом със скандала „Иран-Контри", но светът го помни като инициатор на Споразумението от Кемп Дейвид между Израел и Египет от 1978 г. Обявява се срещу тайната външна политика, и срещу инфлацията и безработицата, но не успява да намали военните разходи. Толерантен е към тъмнокожите, назначава в администрацията много жени и афроамериканци. Посещава Хирошима и критикува Джордж Буш-младши за военните операции в Близкия Изток. През 1979 г. подписва договора със СССР за ограничаване на стратегическите оръжия SALT-2, но заради инвазията на Червената армия в Афганистан забавя вкарването му за одобрение в Сената. Пацифизмът му е неприложим в епохата преди Рейгън и Андропов, но благодарение на политици като него САЩ поддържат положителен имидж по света.

Освен мъдри и успешни личности,

през Белия дом са минавали и посредствени политици

ХХ век помни няколко такива, уви, някои от тях ръководят САЩ в епохата на Студената война. Заради войнолюбието им Щатите водят войни на конвейер, а понятието „свобода" се свива максимално. При тяхното управление светът не само не е умиротворен, но военните конфликти се увеличават.

Съдбата поверява първото ядрено куфарче на Хари Труман, напук на неуспешния му опит да кандидатства в „Уест Пойнт". Той слага фактическия край на Втората световна и одобрява животоспасяващия План Маршал. Но преди това влиза в Белия дом като компромисен вариант за вице на Рузвелт. След смъртта му печели избори след скандален побой в полицията над конкурента му по време на самата кампания. Първият, започнал Студената война – с изпращането на военни бомбардировачи в Европа и с уволнението на вицепрезидента Хенри Уолъс, настояващ за мирен подход към Русия. А призивът му за разработване на водородна бомба предизвиква брожения и протести на учените, сред които е Алберт Айнщайн. „Неговата" война е Корейската.

Най-неприятният период от миналия век за САЩ е от президентството на Линдън Джонсън. Най-лошото от тексаския манталитет нахлува безпардонно в Овалния кабинет. Това е епохата на Ку-клукс-клан, убийството на Мартин Лутър Кинг и... на топлите отношения между Белия дом и ФБР, което прави каквото си поиска. Най-мрачните епизоди от войната във Виетнам са от неговото президентство, когато военният контингент е драстично увеличен, и са описани със събирателни образи в „Апокалипсис сега". И това е човекът, който през 1964 г. печели изборите с пацифистки изявления... Съдбата е несправедлива, че отреди на Ричард Никсън скандала, който реално Джонсън повече заслужаваше, защото при него спецслужбите съвсем се разпасват, а ФБР подслушва безконтролно.

За съжаление, американските военни операции не приключиха с края на Студената война. Крахът на комунизма съвпадна с войната в Персийския залив. В операция „Пустинна буря" на Джордж Буш-баща както имаше ясно изразен образ на врага в лицето на Саддам Хюсеин, така останаха и съмненията, че той е бил подведен от американски посланик да нападне Кувейт. Както при други случаи в миналото, така и тогава съмненията не са изцяло разсеяни.

Още по-скандална беше войната в Ирак на неговия син

Поводът – оръжия за масово унищожение, се оказаха блъф, за който някои платиха с живота си, а други, като Валери Плейм от ЦРУ – с кариерата си. Буш-син, който впрочем се обгражда с част от съветниците на баща си, разрешава на НСА да подслушва без съдебна заповед след атаката на Световния търговски център. И това не е прецедент, а втори подобен случай след атаката над Пърл Харбър. Подходът на спецслужбите впоследствие се изражда в тотален шпионаж, разкрит и разказан от Едуард Сноудън.

Редуването на двамата Буш за пореден път повдигна въпроса за династичността в Белия дом. Реално обаче американската политика не страда от такива пороци, независимо от роднинските връзки и между други президенти в миналото. Бедата е на друго ниво. Проучване на Стивън Хес от "Брукингс" констатира, че поне до идването на Рейгън всички конгресмени през годините са били потомци на 500 фамилии, които са образували своеобразен „каймак" в американската политика.

Какво точно представлява Белия дом през последните години и какво представлява задкулисието в него вече е известно, благодарение на американската филмова версия „Къща от карти" - разказ за корупцията, лобизма и тайните заговори, заради които доброто и справедливостта са жертвани, за да не пречат. Трудно беше да се повярва, че алчността и чудовищната безпринципност са достигнали такива върхове, докато Бил Клинтън не призна, че телевизионният разказ за президентската институция е 99% верен. Беше стряскащо! След което главният персонаж от филма необяснимо и още по-стряскащо беше използван за кампанията на Хилари Клинтън...

И Доналд Тръмп спечели "битката срещу статуквото".

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай